Миналата седмица Конституционният съд (КС) отмени ограниченията, непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни постове в българската дипломация, приети с промените в Закона за дипломатическата служба от ГЕРБ, Синята коалиция и партия „Атака”.

До отмяната им се стигна, след като депутати от БСП и ДПС ги атакуваха пред КС. По този начин беше върнато статуквото, което властва повече от 20 години след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма в Източна Европа.

Статукво, което дава възможността агенти, обслужващи бившия репресивен апарат на БКП, спокойно да представляват съвременна България пред света. Агенти, които до 1989 г. са шпионирали в полза на ДС и КГБ западни страни, да бъдат посланици в същите тези страни, с които днес страната е съюзник в НАТО и Европейския съюз.

На 30 октомври 2011 г. ще стане известно името на новия президент на България. От изхода на втория тур на изборите за държавен глава ще се реши и дали кръгът на бившата Държавна сигурност, кръгът „Гоце”, групиран около настоящия президент Георги Първанов, ще има сигурен приемник.

Отношението към комунситическото минало и Държавна сигурност

Сигурен, защото в лицето на кандидата на БСП Ивайло Калфин той е такъв. В предизборните дебати случайно или не бяха пропуснати два много съществени въпроса, които са взаимосвързани. Първият е за отношението на кандидатите към комунистическото минало, неговото наследство и репресивния апарат на Българската комунистическа партия. Вторият въпрос се отнася за част от реалните президентски правомощия в сферата на националната сигурност, изразяващи се в ръководството и контрола върху две специални органа – Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Първата е правоприемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването), а втората на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО).

Сайтът Държавна сигурност.com публикува обръщението на режисьора Атанас Киряков, направено пред публиката след премиерната прожекция на най-новия му документален филм „Горяни” на 27 септември 2011 г. в Дома на киното в столицата.

Лентата за първи път показва на големия екран истината за малко позната на българското общество съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим. Текстът е предоставен от г-н Киряков, на когото благодарим. Заглавието е на сайта.

Атанас Киряков е автор на над 100 документални филми, сред които са филмите за лагери на комунизма „Оцелелите” (1990) и „Обречените” (1994). (Неговият филм „И в рая има ад” (2007) за големия български общественик Стефан Груев може да бъде видян тук).

Искам също специално да благодаря на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, който организира тази среща в Брюксел за да чуе светът за българската съпротива и който организира издаването на 1000 диска от филма за горяните, които с придружаващ текст ще бъдат изпратени в различни университети и организации в Америка, Европа, България, за да бъдат информирани за жестоката разправа на властта с тези хора.

Едно на пръв поглед разминаване в термините при определяне името на новия музей, открит тържествено в понеделник и събрал скулптури и картини като част от изкуството по време на комунистическата епоха в България, със сигурност ще даде повод оттук нататък да се задава въпроса защо 22 години след рухването на комунистическата система в Източна Европа страната ни продължава да ражда прецеденти, когато стане дума за близкото минало.

Музей на социалистическото изкуство

„Няма такъв музей в нито една в Източна Европа”, с гордост възкликна министърът на финансите Симеон Дянков при откриването на музея в понеделник. И е прав. В нито една държава от бившия Източен блок не се използва терминология от времето на комунистическите режими, като това прави Министерството на културата и министърът на културата с названието „социалистическо” изкуство. Навсякъде в останалите страни е възприето и се говори за тоталитарни режими. В тези страни не само не използват комунистическа фразеология, но и не отварят музеи на социализма, а музеи на тоталитаризма. Примери не липсват – в Унгария (музей на терора), в Германия (музей на комунизма), в Литва (музей на окупацията).