Миналият петък 56 депутати от БСП и ДПС атакуваха в Конституционния съд (КС) приетите от Народното събрание промени в Закона за дипломатическата служба.

Една от най-важните поправки е прекратяването на практиката съвременна България да се представя от дипломати – агенти на бевшата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Променената държавна политика

Подобно ограничаване на влиянието на бившия репресивен апарат на БКП в българската дипломация беше възприето за първи път, откакто преди 22 падна Берлинската стена и комунизмът в страните от Източния блок рухна. Това стана след като през декември 2010 г. комисията по досиетата огласи агентите сред дипломатите. От дългия списък с имена се оказа, че над 46 процента от тях са все свързани с ДС или РУ-ГЩ. Тогава правителството на Бойко Борисов демонстрира политическа воля и обяви, че бившите кадри на ДС не може да са лицето на България.

Днес, на 23 август 2011 г. се навършват 72 години от договора за ненападение между  Германския Райх и Съветския Съюз, скрепен с подписите на външните министри на двете страни Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов, в присъствието на Йосиф Сталин и с личното одобрение на детайлите от Хитлер.

След Мюнхенското съглашение от 1938 г., довело до фактическото анексиране на Чехословакия от Германия, Съветска Русия е изолирана от международните дела, но стопанската интеграция с милитаризираща се Германия (в Съветският съюз икономиката поне наполовина е военизирана) е налице, разменят се суровини и енергия, двигатели и военно оборудване. 

 Разговорите във военната и политическата област се пазят в тайна, но са в ход поне от средата на март 1939 г.

Основното в тях е секретният протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние” (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони. 

.

На 4 май депутатите на ГЕРБ не подкрепиха предложението на Синята коалиция за осветяване на кадри на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) и Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на БНА, които са заемали или продължават да заемат ръководни постове в двете съвременни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба (наследник на ПГУ) и „Военна информация” (наследник на РУ-ГЩ).

Интересно е, че групата на управляващите в парламента не гласува против, а „въздържал се”, което обаче беше достатъчно първият опит за по-сериозно разширяване на закона за досиетата да се провали.

По този начин чадърът върху около 50 кадрови офицери, поставен навремето от тройната коалиция, остана да пази напълно непрозрачната политика на кадруване в разузнавателните служби на България от страна на всички правителства и президенти от началото на промените досега.

Предистория на параграф 12

Сигурен съм, че много малко медии в България ще обърнат внимание на днешната дата 5 април. А тя е важна, защото на нея точно преди четири години беше избрана комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов (стенограма от избора на комисията на 5 април 2007 г. вижте тук). Независимият държавен орган, изпълняващ държавната политика за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност и нейните агенти във властта и на важни обществени постове, встъпва в последната година от мандата си и това е повод за равносметка на изминатия път.

След толкова неизпълнени обещания и провали в опитите за отваряне на досиетата през първите 16 години от промените едва ли е имало човек, който да е възлагал големи надежди на комисията, когато тя беше сформирана през април 2007 г. Нещо повече, сигурен съм, че и най-големите оптимисти едва ли са си представяли, че тя ще стигне дотук.

Та комисията беше избрана по време на тройната коалиция и сред деветима й членове място намериха само двамата души, номинирани от опозицията. Освен добър закон за досиетата през 2007 г. беше изключително важно и кой ще го изпълнява. В България сме се нагледали на примери как при модерно законодателство прилагащите държавни институции са в състояние да провалят добрите законови идеи. От тази гледна точка със сигурност песимистите са били много повече дори от онези, които са гледали положително на сформираната преди четири години комисия. .