Препратиха ми текст на Леа Коен, бивш депутат от СДС и бивш дипломат, в който тя отговаря на публикацията на журналистката Даниела Горчева „Пепо Менахем Коен – бурмичката в престъпната машина на т. нар. Народен съд”, който основаният и списван от мен сайт desebg.com препечата от „Диалог” в събота.

Статията хвърля светлина с факти и достоверни източници върху дейността на Пепо Коен като председател на състав на „народния съд” в Сливен. Същият съдия е баща на Леа Коен.

В своя отговор Леа Коен, е написала, че статията на Даниела Горчева била „оргазмично разпространявана от няколко сайта (по странно съвпадение, наситени с ченгета), както и от отделни лица с подобен или сходен профил, някои от които с обществени и властови позиции”.

Няма да коментирам израза на г-жа Коен, която по възраст може да ми бъде майка, за това „оргазмично” разпространяване на един текст, защото нямам такова усещане като нейното при препечатването на важни текстове на други автори.

Вчера, 25 март 2020 г., Благовещение, лидерът на БСП Корнелия Нинова влезе в новините.

Със снимка в профила си във Фейсбук как пали свещ в църква, в условията на извънредно положение заради епидемията от коронавирус, и с кратък пост как християнския празник Благовещение да се превърне в ден на надеждата.

Чудо, ти да видиш! Почти човек да повярва на социалистката, която преди това бе приватизатор по времето на СДС, че е искрена.

И как така досега не знаехме, че Корнелия Нинова е толкова набожна? Може би защото помним, че като я избраха за лидер на наследницата на бившата комунистическа партия БСП през 2016 г. едно от първите неща, които тя направи, бе да отиде да отдаде почит  пред комунистическия диктатор Тодор Живков на паметника му в родната му къща в Правец барабар с част от депутатите социалисти. И тогава, както сега, пак се снима за показ.

Кризите, каквато преживяваме в момента от панепидемията от коронавирус, е повод да си припомняме примери за дарителство, доброволчество, милосърдие от страна на публични фигури в тежки условия на изпитания, когато народът е имал нужда от съпричастност и споделяне на несгодите.

В много случаи тези примери са действали не само за повдигане на духа на нацията, но и били заразителни за младите хора.

Един от тези примери е царица Елеонора Българска. Тя е втората жена на цар Фердинанд. Родена е в Тшебехов, Полша през 1860 г. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 – 1894) и принцеса Луиза Ройс цу Грайц (1822 – 1875) и е принцеса.*

След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се жени за нея през 1908 г. в гр. Кобург, Германия.

След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.

Какво правят истинските държавници във време на криза и изпитания? Дават пример e най-краткият и точен отговор.

За нещастие българското общество преживява няколко особено драматични години, свързани с краха на тоталитарния комунистически режим и недъгавия рефлекс на бившите комунисти след всяко тяхно управление да оставят разруха.

Справка – т. нар. Луканова зима през 1990 г., когато магазините бяха опразнени от обещаната „сполука” на БСП и шокът с цените от поредния фалит прясно преименувана на БСП компартия се стовари като чук върху главите на хората (за онези, които не са го преживели цените скочиха десетократно, !!!). Не само че липсваха елементарни неща на пазара, ами цените им бяха скочили брутално.