Неотдавна главният прокурор Сотир Цацаров взе отношение по идеята на управляващите за промяна на конституцията, чрез която да бъде премахната давността за престъпления при приватизационни сделки в миналото.

„Години минаха и приватизационните сделки отшумяха. Все пак, някаква справедливост трябва да има. Справедливостта малко или много по никакъв начин не е била въздадена. Колко са приватизационните сделки, които са били включени при изключително изгодни условия и за държавата, и за приватизатора”, заяви Цацаров след като беше изслушан в Парламентарната комисия по правни въпроси в Народното събрание. Така той даде да се разбере, че не е категорично против премахването на давността в този случай.

Пет извънпарламентарни политически партии – ДСБ, „Да, България”, „Зелените”, ДЕОС и БЗНС (с лидер Николай Ненчев) обявиха в медиите, че са изпратили писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което го сезират за проблема с неадекватното изучаване на тоталитарния комунистически режим.

Разбираемо е, когато си останал извън парламента заради лидерски егоизъм, дребнаво сметкаджийство, политическо късогледство и в крайна сметка заради слабо обществено доверие, да поддържаш някаква активност, правейки декларации по важни обществени и политически теми.

Преди 100 години с въоръжения преврат в Петроград (Санкт Петербург) и свалянето на временното правителство на Керински болшевишката партия взима властта в Руската империя на 7 ноември 1917 г. (25 октомври стар стил).

Така е поставено началото на първата комунистическа страна в света – СССР и първата държава от тоталитарен тип през ХХ век (тоталитарен комунизъм в Русия – 1917 г., фашизъм в Италия – 1923 г. и националсоциализъм в Германия – 1933 г.).

След превземането на Зимния дворец и арестуването на временното правителство, болшевиките създават първото съветско правителство начело с Ленин, установило „диктатура на пролетариата”. Руският историк Дмитрий Волкоготов нарича Ленин „руския демон”.

Този вторник (31 октомври 2017 г.) председателят на 44-то Народно събрание Димитър Главчев се срещна със сръбския президент Александър Вучич, а една от повдигнатите от българската страна теми е връщането на старото име на Цариброд, прекръстен през 1951 г. по времето на Титова Югославия на Димитровград в чест на починалия две години по-рано лидер на Българската комунистическа партия Георги Димитров.

От разпространената след срещата информация стана ясно, че председателят на българския парламент е поставил този въпрос в резултат на искането на жителите на града в Западните покрайнини за връщането на старото име Цариброд. Много от тези хора са с българско етническо самосъзнание.

Сръбският президент е заявил, че няма проблем това да стане, след като хората го искат (през 90-те години на миналия век и в началото на първото десетилетие на ХХI век се правиха неуспешни опити за връщането на старото име чрез референдум, б.а.).