Един от гафовете на президентската институция по време на отбелязването на тазгодишния 3-ти март – Националния празник на България – беше сътворен от вицепрезидента Илияна Йотова.

Тя се включи в посрещането на руския патриарх Кирил още на аерогарата в София. Прецедент, който показа, че визитата на главата на Руската православна църква има и политически измерения, особено в очите на проруските политици у нас, готови да се сложат колкото се може по-угодно пред руския гост.

Досега висше политическо лице не е посрещало глава на църква, но за представителите на бившата БКП това не е проблем, както и тяхното атеистично възпитание.

Слагачеството на Йотова обаче надмина всички граници, целувайки не само ръката на руския патриарх, но и покланяйки се ниско в краката му.

Сайтът desebg.com препечатва анализа на доц. д-р Момчил Дойчев, специално за Faktor.bg. Публикуването му става с разрешението на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена. Защото българското освобождение, постигнато в резултат и на руската експанзия към топлите морета, ни е донесло повече отрицателни, отколкото положителни последици.

Това произтича от факта, че руският фактор се е проявявал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически, а днес под формата на енергийно-икономическа експлоатация. Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа - от войните за наследството на Османската империя до „освобождението" през 1944 г., и догматично-идеологическа - подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.

„Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. Това заяви БСП в специално отворено писмо във вторник (13 февруари 2018 г.).

То е адресирано до премиера Бойко Борисов, а поводът е несъгласието на социалистите с провеждането на т. нар. Луков марш в София в чест на убития от терористична група на БКП през 1943 г. ген. Христо Луков, министър на войната (1935-1938) и ръководител на Съюза на българските национални легиони (1942-1943).

По този начин БСП, която продължава да чества Деветосептемврийския преврат от 1944 г., поставил началото на отделянето на България от Европа за близо половин век и превръщането ѝ в тоталитарна комунистическа държава от съветски тип, показа, че не само оправдава т. нар. народен съд, но и застава зад действията на най-жестокото политическото правосъдие, изтребило политическия, военния и интелектуален елит на българската нация преди 73 години.

След като това стана новина и социалните мрежи бяха залети от гневни коментари, от БСП осъзнаха гафа си и тихомълком премахнаха изречението за "народния съд" в писмото си, видно от редактираната му версия, публикувана на сайта на партията.

„Как ще отречете живота на хората или на моите родители, на вашите родители за целия този период?”

С този „аргумент” вицепрезидентът Илияна Йотова стана поредният политик от средите на БСП, който демонстрира дълбоко нежелание да приеме историческата истина на провала на комунистическото управление  в периода 1944-1989 г. и тоталитарния му характер – неговата основна характеристика.

Вицепремиерът Йотова направи своето умозаключение в последното предаване на „Панорама” в петък (9 февруари 2018 г.) по БНТ, взимайки отношение към приетата от Министерството на образованието и науката нова учебна програма по история за Х клас, където за първи път тоталитарният комунистически режим ще се изучава с нови знания и термини.