|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Защо трябва комисията по досиетата да бъде поздравена ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Сряда, 09 Февруари 2011 09:47

Вчерашният ден, 8 февруари 2011 г. ще остане в историята като повратна точка за архивите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. И това е така, защото комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов реализира едно трудно и зависещо от много аспекти, но ключово начинание. А именно – изграждането на Централизиран архив на документите на ДС.

На практика вчера комисията изпълни духа на закона за досиетата от 2006 г. Неговата основна философия е да се създаде един Централизиран архив, в който комисията да обедини всички предадени й от различни специални служби и институции архивни масиви, свързани с репресивния апарат на БКП.

 

.

 

Тук трябва да се подчертае, че тази основна философия на закона за досиетата беше предложена от група представители на гражданското общество на среща с парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред през лятото на 2006 г., в която се изработи сега действащия закон. Идеята беше възприета от комисията и беше разписана в закона благодарение и на основните двигатели по за приемането му по това време – председателя на вътрешната комисия Николай Свинаров и заместник-председателя Касим Дал.

Защо беше важно да бъде възприет такъв подход в последния закон за досиетата? Със закона се създаде напълно нова държавна политика по отношение на архивното наследство на ДС и достъпа до него. А именно със създаването на Централизиран архив комисията по досиетата да може да обедини на едно място всички архиви на ДС и РУ-ГЩ и да стане едноличен техен стопанин, отговарящ за съхранението им и същевременно гарантираща широкия достъп до тях.

За сравнение нито една от предходните комисии – тази на Георги Тамбуев във 7-то Велико народно събрание, на Богомил Бонев през 1997 г. и на Методи Андреев от 2001 г. не са имали пряк достъп до документите на Държавна сигурност. Всички те са били винаги поставени в зависимост от конюнктурната политика, провеждана от различни парламентарни мнозинства и от нежеланието и съпротивата на отделни ръководители на специални служби, съхраняващи архиви на ДС, да се даде достъп до тях. Така например архивите на Първо главно управление на ДС и на РУ-ГЩ си останаха затворени в продължение на 18 години от прехода.

Необходимо е да се отбележи, че благодарение на ръководителя на правния отдел на фондация „Програма достъп до информация” юриста Александър Кашъмов, вътрешната комисия, а впоследствие и парламентът приеха изготвената от него главата в закона за достъпа до документите на ДС, по която днес се работи.

За хората, които не са се сблъсквали с трудните и изпълнени с перипетии процедури до достъп до документи на ДС описаните факти могат да не изглеждат толкова съществени, но в крайна сметка днес всеки един гражданин или изследовател, който се обърне към комисията, има огромното преимущество да се ползва от правото си на достъп по един модерен и широко скроен закон.

Не на последно място следва да се отбележи, че освен партийните архиви в Централния държавен архив, документите на ДС имат огромно и първостепенно значение към установяване на истината за близкото минало на България в период на управление на БКП (1944-1989). И това е така, тъй като те са извор на документални доказателства за репресиите, осъществявани в продължение на 45 години върху българската нация от комунистическия режим.

От тази гледна точка голямата новина от вчера е откриването на Централизирания архив на документите на ДС и на РУ-ГЩ. И по тази причина комисията по досиетата и нейната администрация трябва да бъде поздравена от българското общество. Защото сме ставали неведнъж свидетели, как в даден закон се записват определени разпоредби, но в крайна сметка, когато не е проявена воля и желание и за изпълнението им, си остават само едни добри намерения. Можеше ли подобно събитие с архивите на ДС да бъде открито от премиера Иван Костов през 1998 г.? Да, но ако управляващите тогава бяха спазили и изпълнили закона за досиетата и бяха предали архива на ДС в Държавния архив. Можеше ли премиерът Сергей Станишев да открие Специализирания архив през 2009 г.? Да, ако правителството му беше спазило закона за досиетата за предоставяне на необходимия сграден фонд в посочения кратък срок, а не да прави това с цяла година закъснение.

Затова на откриването присъстваха управляващите от ГЕРБ, които за разлика от мнозина предходни управления не се изкушиха да прекрояват по своя целесъобразност закона за досиетата, да закриват комисията по досиетата или да променят състава й за собствени цели. Вместо това при тях реално стартира изпълнението на закона за досиетата за предаването в правомощията на комисията на най-обемния архив на ДС –  този в МВР, както и предаването на полицейските архиви в периода 1923-1944 г. в Държавна агенция „Архиви”.

Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов може да се гордее, че не допусна изграждането на  Централизирания архив да си остане неизпълнено пожелание в закона. Независимият държавен орган за пореден път демонстрира, че действително е независим, а членовете му, че са загърбили политическите си пристрастия и са обединени от най-важното – спазването на закона.

Българското общество би следвало да знае, че вложените близо 15 млн. лева в изграждането и оборудването на това уникално архивохранилище, което не е само най-модерното на Балканите, а и сред всички бивши страни от Източния блок, които отварят своите архиви от комунистическия период, е огромна инвестиция в бъдещето и най-вече в съхранението на паметта на нацията.

Сега остава журналистите, изследователите, историците да се възползват от широко отворените от комисията по досиетата врати на новия архив.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов