Днес се навършват 34 години от покушението срещу автора на „Задочни репортажи за България” Георги Марков на моста „Ватерло” в Лондон. В същия ден Тодор празнува своя 67-ми рождения ден. Смъртта на един от най-талантливите български писателя вероятно ме у бил най-големия подарък.

Българите не научават за трагичния край на писателя, тъй като цензурата е заличила името му на „родоотстъпник”. За смъртта му  разбират само онези, които служат западните радиостанции.

Оттогава досега, вече 34 години убийството на Георги Марков е известно с перфидния метод използван от Държавна сигурност, подпомогната от КГБ, за да се затвори устата на критика на комунистическата система, дръзнал да разкаже по „вражеското радио” „Свободна Европа” истината за ръководителя на режима в България – Тодор Живков.

Перфиден, защото целта на поръчителите е смъртта му да изглежда естествена. Останалото всички го знаят -  в лабораторията на „Лубянка” е изработена отрова и специален уред, който е предадена на „по-малкия брат” ДС, за да бъде изстреляна в тялото на писателя от неин агент. Отрова, която не оставя следи в тялото на жертвата...

След краха на комунизма в България в архивите на Държавна сигурност бяха открити важни архивни документи, които потвърдиха всичко това. Нито британското следствие, нито българското обаче са стигнали до официално заключение вече повече от три десетилетия. Формално за тях този случай все още се води „отворен”.

Комунистическата власт обаче не можа да убие таланта на Георги Марков. Показва го фактът, че най-пълната панорама на живота при комунизма – „Задочни репортажи за България” е най-тиражната книги, издавани след промените, а пиесите му си проправят отново път към българския зрител.

На сайта desebg.com:

Какво се е случило между 7 и 11 септември 1978 г. – тук.
Анализ на творчеството на писателя от Цвета Трифонова – тук.
Документален филм за унищожаване на досиетата на Георги Марков „Убийте скитник” вижте тук.
Как бяха написани „Задочни репортажи” – тук.