На 23-ти август 2012 г. се навършват 73 години от подписването на Пакта Молотов – Рибентроп, на Договора за ненападение между Германия и Съветския Съюз. Събитието има съдбовно значение, но неговата подготовка изглежда лесна и бърза.

От военностратегическо гледище преди пакта Германия не може да осъществи планираното завземане на Полша, защото няма отговор на въпроса дали не би и се наложило да воюва на три фронта – в самата Полша, с Франция и Великобритания (макар защитата им за Полша да изглежда проблематична) и със СССР.

Хитлер има репутационен проблем да води преговори със Съветския съюз: той е заявил, че няма да сключва мир с „еврейски комунисти”, а комисар за външните работи на Съветския Съюз е евреинът Литвинов.  За Сталин „победният марш на световния комунизъм”, т.е. на СССР е възможен само при изтощение на противника.  От тази гледна точка „мир”, който развързва ръцете на Германия и носи ползи за СССР, към началото на 1939 г. започва да изглежда уместен.

На 3 март 1939 г. Литвинов е сменен с руснака Молотов, по-късно същия месец Съветският съюз отхвърля постъпките за съветско съпричастие в защитата на Полша.  На 20 август 1939 г. Хитлер моли Сталин да приеме Рибентроп не по-късно от 23-ти същия месец (договорът и протоколите към него, дали на СССР Естония, Латвия, Литва и разделените Полша, Румъния и Финландия, е подготвен между април и края юли 1939 г.  „Силните страни” на споразуменията са усъвършенствани до края на годината).

Ограничавайки се само до последиците на Пакта можем да кажем следното за неговото значение за бъдещето на Европа:

Възможността за начало на Втората световна война е дадена именно с тези съглашения. .

Седмица след тях Германия напада и превзема „своята” част от Полша за около две седмици.  Съветският съюз се нанася в „своята” част четири седмици по-късно, а между октомври 1939 г. и юни  1940 г. планира и провежда няколко успешни агресии в Румъния, Финландия и далечния Изток.   Териториалните завоеванията на СССР са запазени и дори разширени след Втората световна война до 1992 г.  И днес Русия разглежда тези страни като зона на своето влияние, включително Молдова и Украйна, но към тях добавя и Румъния и България.

От октомври 1939 г. до средата на юни 1941 г. осигурява достъп до суровини и материали на Германия, като по този начин подкопава опитите на Великобритания за икономическа блокада на военната й машина.

В германската и съветските части на Полша (включително в Галиция, днес в Украйна) двата режима налагат своите модели на обществено и стопанско устройство.  В пространството на дружба и сътрудничество, уредено с Пакта (него Тимоти Снайдър нарича „Кървавата земя”) намират смъртта си около 14 милиона души.  Пред периода септември 1939 г. – юни 1941 г. германският и съветският режим разстрелват 200 000 полски офицери и интелектуалци.  Може би около четири милиона са депортирани (по-голямата част в лагери във вътрешността на Съветския съюз).  На тези земи се случват и съветската колективизация (от 14-те милиона около 3,5 са уморени от глад), и терор (при който тук са убити около 400 000).

По тези земи са убити 5,4 милиона евреи от цяла Европа (но и тези от Полша, Украйна Белорусия и балтийските страни) и тук са построени всички лагери на смъртта.  Това са около 90 процента от всички унищожени от Холокоста евреи. Холокостът всъщност се случва именно тук.  Тук умират от глад и три милиона съветски военнопленници.

Холокостът, запазената и разширена след войната зона на влияние на СССР и комунизмът, както и преживяното от хората тук, са част от европейските и глобалните живот и политика през настоящия век.

Естествено, в тази история има и много героизъм, доблест и човещина, но политически видими са посочените последици.

*Авторът Красен Станчев е използвал следните източници:
Wikipedia: Treaty of Non-Aggression between Germany and the Soviet Union;
Timothy Snyder, Bloodlands: Europe between Hitler and Stalin, London, Vintage Books, 2010.

За героизъм, доблест и човещина, може например да се видят документалните филми в поредицата „Три истории за Галиция” – http://www.threestoriesofgalicia.com.