Преминалите предсрочни парламентарни избори в неделя (19 април 2026 г.) подпечатаха не само свръх очакванията към поредния „медия“ – бившия президент Румен Радев и проекта му „Прогресивна България“, но и политическата смърт на два политически субекта – БСП и на Алианс за права и свободи (АПС).

БСП, „столетница“, наследница от 1990 г. на БКП за първи път в своята история след началото на демократичните промени в България няма да е парламентарно представена.

По ирония на съдбата онова, което беше останало от нея, бе „изядено“ от нейното собствено „дете“ – Румен Радев, когото тя вкара в политиката преди 10 години, когато го издигна за президент.

Но кой е могъл да предвиди това? Може би генералът от КГБ Леонид Решетников директор на Руския институт за стратегически изследвания (2009–2017).

След краха на тоталитарната комунистическа система БСП има участие в управлението на страната чрез 8 правителства за приблизителен период от 10 години и 8 месеца. Тя е била във властта със следните правителства:

• Правителство на Луканов (първи и втори кабинет, 1990 г.): общо 11 месеца;
• Димитър Попов (1990–1991): 11 месеца;
• Жан Виденов (1995–1997): 2 години и 1 месец;
• Сергей Станишев (2005–2009): 4 години (пълен мандат).
• Пламен Орешарски (2013–2014): 1 година и 2 месеца.
• Кирил Петков (2021–2022): 8 месеца.
• Кабинет Желязков (2025-2026): 1 година и 1 месец.

Ако се прибави и подкрепата за кабинета на Любен Беров (декември 1992 – октомври 1994), общото време на политическо влияние в управлението нараства с още близо 2 години.

Нейните управления с кабинетите на Андрей Луканов (1990) и Жан Виденов са катастрофални за България. Водят страната до тотални икономически, финансови кризи и обедняване на нацията.

Доган – „незаобиколимият фактор“ и

основен разпределител на „порциите“ в държавата

На последните избори настъпи и политическата смърт на Ахмед Доган, дългогодишен председател на ДПС и негов почетен председател (до 2024 г.).

Бившият агент на Държавна сигурност ще остане в историята на прехода като „незаобиколимия фактор“ в политическата власт в България, който още в началото на прехода бързо осребри политическото си влияние, а в последствие не криеше, че именно той е основния разпределител на „порциите“ в държавата, изградил обръчи от фирми около партията си.

Във властта без да спечелиш избори

Без да е спечелил нито едни избори ДПС на Доган е било в управлението на страната в 4 правителства за около 11 години от 1990 насам. Това са правителствата:

• кабинет „Любен Беров“: Управлява 656 дни (от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г.).
• кабинет „Симеон Сакскобургготски“: Управлява 1485 дни (от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г.), пълен 4-годишен мандат.
• кабинет „Сергей Станишев“: тройната коалиция с БСП и НДСВ, управлява 1440 дни (от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г.). Също завършва пълен мандат.
• кабинет „Пламен Орешарски“: управлява с БСП 434 дни (от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.).

След разрива с Делян Пеевски, който сам предложи за зам.-председател на ДПС Доган се опита да създаде друга политическа формация – Алианс за права и свободи, която присъстваше в 51-то Народно събрание и първоначално обяви подкрепа без пряко участие в кабинета Желязков (ГЕРБ, БСП, ИТН).

При заявката на Румен Радев да слезе на политическия терен в битка за изпълнителната власт Доган бе един от първите, които публично заяви „безрезервна“ подкрепа за него. Но сега, когато реалността е друга, както БСП, така и Доган ще гледат Радев извън парламента.