Едни други парламентарни избори, които са исторически, се провеждат на днешната дата 19 април, но преди 29 години.

На този ден през 1997 г. българското общество дава своя категоричен вот в ползва на Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили с лидер Иван Костов и Народен съюз с лидер Анастасия Мозер) към които по-късно се присъединяват БСДП, ВМРО, Християн-аграрната партия на Иван Глушков и БЗНС на Петко Илиев като присъдружни партии на СДС.

В този състав коалицията успява да спечели пълно мнозинство на предсрочните парламентарни избори на 19 април 1997 г. Резултатите са следните:

• Обединени демократични сили (ОДС) – 52,26% или 137 места в парламента;
• Демократична левица (БСП и ПК „Екогласност“) – 22,07% или 58 депутати;
• Обединение за национално спасение (ОНС) – 7,60% или 19 депутати;
• Евролевица – 5,50% или 14 депутати;
• Български бизнес блок (БББ) – 4,93% или 12 народни представители.

На изборите от 19 април 1997 г. са гласували 4 254 756 души от общо 7 289 956 регистрирани избиратели, което представлява 62,4% избирателна активност.

Разпределението на гласовете в числа за 5-те политически сили, влезли в 38-ото Народно събрание, е следното:

• Обединени демократични сили: 2 223 714 гласа;
• Демократична левица (БСП и ПК „Екогласност“): 939 308 гласа;
• Обединение за национално спасение (ОНС): 323 429 гласа;
• Евролевица: 234 058 гласа;
• Български бизнес блок (БББ): 209 796 гласа.

В резултат на изборите се формира кабинет на ОДС с министър-председател Иван Костов, който изкарва пълен 4-годишен мандат.

Изборите се провеждат в условията на тежка икономическа, финансова и зърнена криза, предизвикани от еднопартийния кабинет на БСП начело с лидера на социалистите Жан Виденов.

Правителството на бившите комунисти, преименували се през април 1990 г. на БСП, довежда страната до катастрофално положение.

Хиперинфлация

Инфлацията достига шокиращи нива от над 300% на месечна база в началото на 1997 г., като за кратък период годишният ѝ темп се изчислява на около 2000%.

Курсът на щатския долар скача от около 70 лв. до 3000 лв. за по-малко от година.

Средната работна заплата пада до нива от едва 5–6 щатски долара, което драстично обеднява населението.

Банкова и зърнена криза

Поради катастрофалното управление и източване на ресурси от т.нар. „кредитни милионери“, банковата система рухва. Общо 14-15 банки изпадат във фалит, което води до стопяване на спестяванията на милиони граждани.

Дефицит на стоки

Страната изпада в тежка зърнена криза, довела до недостиг на хляб и въвеждане на купонна система в много населени места. По магазините се появяват безкрайни опашки за основни стоки.

Политическа дестабилизация и протести

Тежкото икономическо състояние е съпроводено от масови протести на населението. На 10 януари 1997 г. напрежението ескалира в масови граждански протести и щурм на Народното събрание.

Под натиска на улицата и след разцепление в самата БСП, Жан Виденов е принуден да подаде оставка още в края на 1996 г.. Кризата приключва на 4 февруари 1997 г., когато БСП официално е принудена да се откаже от нов мандат за управление.

Дългосрочни последствия

В резултат на пълния икономически срив, следващото служебно и редовно правителство въвеждат Валутен борд на 1 юли 1997 г. за стабилизиране на националната валута.

България губи ценни години за реформи, което я поставя в позиция на сериозно изоставане спрямо страни като Полша, Чехия и Унгария.

Президентът Петър Стоянов и служебният кабинет на Софиянски

Президентът Петър Стоянов (СДС, 1997–2002 г.) изиграва ключова роля за мирното разрешаване на дълбоката политическа и икономическа криза след управлението на БСП с Жан Виденов.

Неговите действия по време на т.нар. „Виденова зима“ се считат за решаващи за спасяването на страната от гражданска война и за окончателното ѝ насочване към НАТО и Европейския съюз.

На 4 февруари 1997 г. Стоянов прави безпрецедентен ход – той отказва да приеме папката с предложения за нов кабинет на БСП, представена от Николай Добрев и Георги Първанов.

Веднага след това президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), където политическите сили са принудени да постигнат съгласие за връщане на мандата и провеждане на предсрочни избори.

С тези действия Стоянов предотвратява ескалацията на напрежението пред Народното събрание и потенциален въоръжен конфликт.

Стабилизиране на държавата

Президентът Стоянов назначава служебен кабинет със служебен премиер столичния кмет Стефан Софиянски, който започва спешни мерки за овладяване на хиперинфлацията и подготовка за въвеждане на Валутния борд.

Под негово влияние по-късно е приет документ, който установява основните национални приоритети, около които се обединяват партиите.

Евроатлантическият път

Петър Стоянов е първият български държавник, който ясно и категорично заявява, че членството в НАТО и Европейския съюз е „цивилизационен избор“ за България.

По време на неговия мандат България официално подава молба за членство в Северноатлантическия алианс (февруари 1997 г.).

В пика на кризата президентът Стоянов се превръща в обединяваща фигура с изключително високо обществено доверие (достигащо до 91%), олицетворявайки надеждата за край на прехода към демокрация и пазарна икономика.

29 години по-късно българите като че ли не само са забравили урока от 1997 г., но и една част от тях дава кредо на политически дезертьори, за които е гордост да показват как се ръкуват с диктатора от Кремъл, включил България в списъка с „неприятелски държави“ от 2022 г.