Desebg.com публикува вчера мнението на д-р Улрих Мелерт, един от водещите германски историци, изследващи диктатурата в бившата Германска демократична република (ГДР), за това, че в Германия няма случай през последните 36 години, в който платен агент на Министерството на държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ, да бъде представен като жертва.

Зададох този въпрос на д-р Мелерт при неотдавнашното му гостуване в София, за да се уверява, че през изминалите 36 години от падането на Берлинската стена в Германия няма промяна от възприетата след обединението държавна политика върху обективния прочит на периода на тоталитарната диктатура в ГДР.

Германският историк работи над 20 години във Федералната фондация за изследване на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и е в основата на много от нейните изследователски инициативи. Една от областите, в които е работил са архивите.

Освен това дейността му е свързана със създаването на мащабни образователни изложби, които се разпространяват в хиляди копия в Германия и чужбина.

Затова извън съмнение е, че той може да сбърка и категоричният му отговор, че в Германия няма случай, в който платен агент на ЩАЗИ да бъде представен като жертва, е показателен.

Още повече д-р Мелерт работи не работи в някоя частна структура, която да интерпретира по свой вкус фактите от миналото или в зависимост от политическата конюнктура, в държавна институция – Федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕСП, която германският Бундестаг е създал през 1998 г. с основна цел изчерпателно да проучва причините, историята и последиците от комунистическия режим в бившата ГДР.

Защо в Германия не може

Сега си представете, че частна фондация организира изложба по свой проект, свързан с жертвите на режима в ГДР и поиска да я представи на някое от многобройните места на репресии в бившата Източна Германия.

И в тази изложба включи като жертва платен агент на ЩАЗИ с над 15-годишно сътрудничество, продължило дори след падането на Берлинската стена.

Първо, едва ли ще се намери сериозна организация, която да работи професионално и да рискува да допусне такава грешка и отклонение от държавната политика, включваща обективно изследване на архивите, защото би понесла огромна репутационна щета.

И второ, институции, натоварени от държавата с изследването на диктатурата на ГДР, със сигурност не биха допуснали на държавните места, организирани за съхранение и преосмисляне на режима на ГЕСП, да се изложи такава провокация.

„Опитът“ в България

Сега, представете си, че частна организация в България създаде изложба, в която като жертва на комунистическия режим представи платен агент на Държавна сигурност.

Дори не е нужно да си го представяте. Това вече е направено от фондация „Софийска платформа“.

От втората половина 2024 г. тя рекламира проекта си „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“ с изложба, поставена в една от сградите на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ на дунавския остров „Персин“.

Едно от избраните лица да „разказва“ за „Белене“ е Никола Даскалов. Неговата принадлежност към Държавна сигурност като агент е официално установена и публично огласена от Комисията по досиетата още през 2008 г. при проверката на членовете на Министерския съвет в качеството му на зам.-министър на отбраната в кабинета на СДС (1991-1992) с премиер Филип Димитров.

Независимият държавен орган, натоварен от 2007 г. с изпълнение на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни длъжности след 10 ноември 1989 г., е взел решение за разкриването на Даскалов като агент въз основа на собственоръчно написани от него агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители, лично дело – 2 тома и още един том лично дело под друг номер, както и регистрационни бланки, картони и регистрационен дневник.

Принадлежността на Никола Даскалов е огласявана още няколко пъти от Комисията по досиетата през следващите години в качеството му на заемани от различни негови ръководни постове. Самият Даскалов не е оспорил тези решения, нито автентичността на запазените в архива на ДС документи.

Държавната политика за разкриването на сътрудниците на ДС

Единствената възприета държавна политика по отношение на тоталитарното комунистическо минало и то с рядък политически консенсус в България е публичното разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г. по определен ред с приетия през декември 2006 г. закон.

Този законодателен акт, станал популярен като закона за досиетата, не само разкрива сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, но дава широки права на гражданите, изследователите и журналистите за запознаване с фактите за огласените сътрудници, съхранени в архивите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

И законодателят е дал това право, защото именно в архивите се съдържат определени факти за съответното лице. А фактите са факти и не могат да бъдат интерпретирани или манипулирани. Още по-малко премълчани.

Какви са фактите за Никола Даскалов?

Документите за него разкриват, че през 1952 г. той е арестуван като част от нелегална ученическа група с обмисляща бягство зад границата. Арестуван е и е разследван. Вместо да бъде изправен пред съд през януари 1953 г. е утвърдено предложение да бъде въдворен за срок от 4 години в концлагера „Белене“.

През април 1953 г. той е вербуван като подходящ да бъде внедрен в групата на младежите земеделци (земсисти, б.а.) в концлагера.

Освободен е от „Белене“ през август 1953 г. И на свобода обаче той продължава да сътрудничи като секретен сътрудник на Държавна сигурност. В личното му дело са запазени множество документи за получавани от него парични възнаграждения за „добре свършена работа“.

В своята дейност като агент Даскалов донася за хора, които се подготвят да напуснат нелегално страната.

През 1958-1959 г. кръгът, в който се движи, вече подозира, че той работи за ДС.

През 1961 г. Държавна сигурност му съдейства да бъде уважена молбата му да получи престой в София за 6 месеца. Същата година ДС го изключва от работа и сваля от оперативния отчет като агент.

През 1969 г., въпреки че не е агент на ДС, той пише и предава в Държавна сигурност донесения срещу хора за подготовка за бягство. За тези донесения репресивният апарат на БКП посочва, че са получени от „бивш агент САВОВ“, един от агентурните псевдоними на Даскалов.

Архивите разкриват, че през 1982 г. Държавна сигурност отново вербува Даскалов и го използва срещу пребиваващи чужди граждани в страната и излизащите български граждани зад граница.

Никола Даскалов е свален от оперативен отчет от ДС чак на 20 февруари 1990 г., когато комунистическият режим трескаво прочиства досиетата. Общото време, през което той е бил сътрудник на Държавна сигурност, е 16 години.

Това са фактите в архивите. Те са публични и всеки, който пожелае може да се запознае с тях от 2008 г. Нещо повече, архивните материали са обработени и са качени на сайта на Комисията и могат да бъдат изтеглени оттам без да се налага дори човек да ходи да ги чете в читалнята на държавната институция (виж и изтегли архивните документи за Никола Даскалов – ТУК).

„Софийска платформа“ решава Никола Даскалов да „говори“ за „Белене“

През 2022 г. фондация „Софийска платформа“ стартира проект „Истории от Белене“ и избира Никола Даскалов да бъде един от деветимата оцелели, които да разказват за комунистическите репресии.

Той е включен в изложбата на организацията, поставена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“. Разбира се, без фактите от досието му да са отразени по някакъв начин там. Нито на сайта на фондацията.

Едва след публикацията на desebg.com през лятото „Софийска платформа“ тихомълком е допълнила в представянето на Никола Даскалов на сайта си, че той е „вербуван от Държавна сигурност на 18 години докато е в лагера „Белене“. В редица интервюта, както и тук на този сайт, той открито говори за репресията на ДС и травмата на вербувания човек“.

Разбира се, нито в интервюто с Никола Даскалов, нито в представянето му на сайта на „Софийска платформа“ ще откриете фактите от досието му, а именно, че той е бил агент на Държавна сигурност в продължение на 16 години, че е получавал парични възнаграждения за агентурната си „добре свършена работа“, че е донасял за хора, които са искали да напуснат нелегално страната, че е бил сътрудник на ДС чак до февруари 1990 г.

Те са спестени, защото са неудобни и по никакъв начин не се вписват в позицията на фондацията, че „натискът за сътрудничество и вербуването на сътрудници от ДС е един от многото жестоки инструменти, с които тоталитарната власт се опитва да унищожи съпротивата и недоволството срещу себе си“.

Сред фактите от досието на Никола Даскалов няма нито данни за съпротива, нито за недоволство от негова страна. Още по-малко от отказ от сътрудничество с ДС.

Защо това е възможно?

Защо е възможно платен агент на Държавна сигурност с 16-годишен стаж в репресивния апарат на БКП чак до февруари 1990 г., който е донасял на ДС, дори когато е свален от оперативен отчет, да бъде включен в изложба, инсталирана на едно от знаковите места за комунистическите репресии – концлагера „Белене“?

Първо, защото очевидно авторите на изложбата от фондация „Софийска платформа“, както и техните консултанти, нямат никакъв проблем с фактите от досието на Никола Даскалов.

Те нямат и проблем с публичната критика, отправена им това лято от земеделските партии „Обединени земеделци“ и БЗНС, в чиито редици има много наследници на хора, преминали през „Белене“ (Даскалов е вербуван в концлагера, за да бъде внедрен в групата на младежите земеделци, б.а.).

Нещо повече, включването на платен агент на ДС в изложбата не е единственият проблем в нея.

На „Софийска платформа“ ѝ се наложи тихомълком да променя изцяло текста в основното табло на изложбата, след също публично отправен протест от гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, представляваща бившите концлагеристи от третия период (1984-1989) в „Белене“ и техните семейства за заличаването на етническия характер на групите, въдворявани в концлагера.

А след критика, че тиражира фалшиви твърдения за факти, свързани с концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч в един от разговорите с „оцелял“, фондацията сложи на всичките си интервюта следната бележка:

„Публикуваните свидетелства представят личните спомени на оцелели и отразяват техния индивидуален опит. Те не заместват професионалните исторически изследвания и могат да съдържат неточности.“

Тоест „Софийска платформа“ по никакъв начин не намира за необходимо да отстранява тези „неточности“ и не поема отговорност за истинността на твърденията на хората, чиито свидетелства записва.

Когато няма държавна политика

А точният отговор защото тези неща могат да се случат и то точно на място като на „Белене“ е следният: липсата на държавна политика. Казахме го достатъчно ясно на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“.

Такава политика за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало не е възприемана при нито едно политическо мнозинство и при нито едно правителство от 1990 г. насам.

В България, като изключим разкриването на сътрудниците на комунистическите служби, няма държавна институция, която да е натоварена с тези проблеми, както в Германия.

В България няма и конкретна институция, която да се грижи за защитата на жертвите на комунистическия режим, както в Германия, където през 2021 г. бундестагът въведе и избра Федерален комисар за жертвите на диктатурата на ГЕСП.

Държавното управление през изминалите 36 години не е вложило никакъв ресурс за опазването на нито едно от местата на масови репресии по време на комунистическия режим.

И това отново е заради липса на държавна политика. Няма въобще да е преувеличено ако се каже, че с активното бездействие на държавата тези места постепенно се заличават.

Едно от тези паметни места е именно Втори обект на концлагера „Белене“, което от 36 години насам тъне в разруха и безстопанственост. Подобни места в останалите страни от бившия Източен блок отдавна са превърнати в музеи, мемориали – места за посещенията в които се грижи държавата.

Няма никакво съмнение, че и ако подобна система на управление беше изградена и за бившия концлагер „Белене“, в нея нямаше да намери място платен агент на ДС, нито щеше да се допусне подмяната на етническия характер на въдворените, както и да се „разказват“ фалшиви факти за концлагера край Ловеч с обяснението, че тези разкази могат да „съдържат неточности“.