Сайтът desebg.com публикува словото на Негово преосвещенство Сердикийски епископ Борис Михаил, служещ в параклиса „На всички български мъченици“ край НДК, произнесено пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим по повод 81-годишнината от черната дата 9 септември 1944 г., когато с преврат в условията на съветска окупация комунистическата партия влиза във властта и залива България с убийства, терор и репресии.

„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Събра ни днес болката на нашата национална памет и молитвата на Църквата Христова. Стоим пред този свят параклис, посветен на всички български мъченици, за да издигнем сърцата си към Бога и да възпоменем хиляди и хиляди наши сънародници, чиито животи бяха прекършени след черната дата 9 септември 1944 година.

Изминаха вече 81 години от онзи ден, когато в България настъпи преврат и властта бе завзета от безбожен режим. Само за броени седмици и месеци след това започнаха масови убийства без съд и присъда. По различни оценки жертвите тогава са десетки хиляди – свещеници, учители, офицери, земеделци, търговци, обикновени хора – всеки, който не се е вписвал в новата идеология, всеки, който е носел вярата и честта си като знаме.

Последвалият т.нар. „Народен съд“ осъди на смърт над 2700 души, а на затвор и тежки наказания – повече от 20 000. В затвори и лагери като „Белене“, „Скравена“, „Богданов дол“ и други гаснеха човешки съдби, хиляди бяха изселени, други – обявени за безследно изчезнали.
Общо над 300 000 българи понесоха репресии в годините от 1944 до 1989. Това е цяло едно поколение, опозорено и изтребено – поколение на вярата, на честта, на свободния дух.

Но, възлюбени, ние, Църквата, не сме тук, за да повтаряме само сухи исторически факти. Ние сме тук, за да ги осветим със светлината на Евангелието. Защото в основата на тази трагедия стои едно – отхвърлянето на Бога. Когато един народ се отвърне от Христос, когато позволи омразата да стане закон и насилието да бъде мярка за властта, тогава земята се напоява с кръв и сълзи.

Господ обаче ни учи, че страданието на праведните не е напразно. Христос казва: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият“ (Мат. 10:28). И още: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20).

Затова всички тези, които загинаха в онези години – убити, затворени, изтезавани заради вярата, заради честта и съвестта си – са духовни свидетели на истината. Те са част от небесната дружина на българските мъченици, която се моли днес за нас и за нашата земя.

Нашият дълг е двоен: първо – да се молим за вечен покой на техните души, и второ – да не позволим тяхната жертва да бъде забравена. Защото народ без памет е народ без бъдеще. Ако забравим безименните гробове, лагерите, кървавите следи, тогава рискуваме да повторим същите грешки.

Затова днес аз ви призовавам, възлюбени чеда в Господа: пазете вярата си, пазете свободата на съвестта си, пазете Христовата любов помежду си. Не позволявайте на омразата да разделя сърцата ви, защото „де е Духът Господен, там е свобода“ (2 Кор. 3:17).

Нека възпоменанието за 9 септември не бъде само ден на скръб, но и ден на духовен урок. Да помним, че злото винаги носи разрушение, а доброто – живот; че омразата убива, а любовта съгражда; че без Бога няма бъдеще за народите.

Нека Всемилостивият Господ упокои душите на всички пострадали и прости греховете им. Нека тяхната памет бъде вечна и тяхното свидетелство – живо в нашите сърца.

А на нас Господ да даде мъдрост, вяра и единство, за да градим България като страна на мир, на правда и на Христова светлина.

Вечна и блажена да бъде паметта на всички български мъченици!
Амин.“