По повод днешното навършване на 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.), извършено против решенията на Великите сили на Берлинския конгрес (1878), включително и Русия, desebg.com препечатва от сайта Faktor.bg коментара на Захарий Стоянов, председател на Българският таен централен революционен комитет и главен организатор на Съединението, писано няколко месеца след голямото историческо събитие.

На 13 февруари 1886 г. , в писмо до русофила и московски шпионин Драган Цанков, който се обявява срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия, защото е извършено против волята на Русия, Захарий Стоянов защитава народната воля със следния коментар:

„Кажете, за Бога, коя държава ни е направила толкова пакости? Какво сме съгрешили и какво иска Русия от нас? Защо си не каже да чуем и ние? Подигнахме съединение – най-напред при нея проводихме депутации.

Победихме – издаде се приказ, който отдаде победите само на нейните офицери. Цялата руска земя ни напада най-милото и най-святото – ние мълчим, сиромасите.

Милост и прошка ще получим само тогава, ако се откажем от своята независимост, ако престанем да съществуваме като народ, ако допуснем в България да се разпореждат пак консули и офицери.

Такова самоубийство българската интелигенция няма да направи на своя народ.

Ние сме готови и днес на всякакви споразумения с Русия, но нека тия споразумения почиват на свободна почва, нека те са человечески. Ние искаме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 Септември.

Ако и да не бяхме сполучили даже никакво съединение на 6 Септември, само освобождението ни от руските офицери е велико само по себе си, по-голямо от съединението.

Виновниците от 6 Септември малко разчитаха на успех. Те искаха да оставят един акт в историята, че са се интересували и извършили самостоятелно дело.

Убийство щеше да бъде за бъдещето на България, ако това съединение го правеше чужда сила, без народното причастие. Нека бъде половинка, нека бъде чийрече [четвъртина], но нека си бъде наше. 6 Септември и Сливница доказаха, че можем да живеем без кехая.“