С номинацията на действащия председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев да бъде избран за нов председател на Комисията за досиетата, внесена вчера в Народното събрание от парламентарната група на ГЕРБ, процедурата за подмяна на състава на независимия държавен орган за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически функции, започва да прилича на гротеска.

Оставяме настрана факта, че това е пореден опит за избор на нов състав на Комисията по досиета, който от партията на Бойко Борисов имат тежестта да организират.

От стремеж да имат мнозинство

Миналия месец първоначалната процедура, започнала през март 2025 г., беше прекратена, след като от ГЕРБ изведнъж разбраха, че са издигнали повече номинации отколкото законът за досиета позволява.

През 2006 г. законодателят наложи ограничението в закона за досиетата нито една политическа партия да няма мнозинство в 9-членната Комисия по досиетата.

Тоест, най-много една партия може да определи 4 члена, а преди два месеца от ГЕРБ издигната 6 номинации.

Поради този гаф тогавашният председател на водещата в този избор Парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Маноил Манев (ГЕРБ) бе принуден да поиска прекратяване на процедурата.

ГЕРБ показва и нестабилност в номинациите, тъй като преди два месеца за председател бе номинирала бившия национален омбудсман, бивш председател на ВАС и бивш конституционен съдия Константин Пенчев, който сега е „понижен“ за поста зам.-председател на Комисията по досиетата.

Кандидатурата на шефа на ДАНС – незачитане на обществения интерес

Издигането на кандидатурата на действащия председател на ДАНС Пламен Тончев за нов председател на Комисията по досиетата е директно незачитане на обществения интерес през годините, та до днес в България да има работещо законодателство, което да осветява сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Нещо повече, тази номинация е пренебрежително отношение към самия закон за досиетата и очевидното му непознаване, тъй като преди 19 години законодателят много ясно предвиди забрана за членове на Комисията по досиетата да бъдат избирани „щатни и нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и на службите за обществен ред“ (чл. 5, ал. 4, т. 5 от закона за досиета). А Пламен Тончев е точно такъв.

Защо разбирането на законодателя през 2006 г., когато се прие закона за досиетата, бе категорично, че щатни служители от съвременните специални служби или път техни агенти нямат място в бъдещата Комисия по досиетата (тя бе избрана от парламента през април 2007 г.)?

Хора от специалните служби в Комисията по досиетата –

катастрофалният резултат при Комисията „Бонев“

По няколко причини. Първата е, че обществото няма голямо доверие в специалните служби. Техният секретен характер и методи на работа изначално обрича на още по-голямо недоверие намерението да се отварят досиетата на агентите на Държавна сигурност.

Второ, политическият елит вече се беше опитал да сложи веднъж Комисия по досиетата под контрола на специалните служби и резултатът беше повече от катастрофален.

Става въпрос за първия закон за досиетата от 1997 г. по време на парламентарното мнозинство на Обединените демократични сили (ОДС) с правителството на Иван Костов.

Тогава Комисията по досиетата бе съставена от ръководителите на специални служби към онзи момент, а неин ръководител бе министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.

Резултатът от дейността на Комисията „Бонев“ бе разкриването на общо… 22 агенти на Държавна сигурност, повечето от които от ДПС, предизвикало политически скандал и замразяване на така щедро даваното предизборно обещание от СДС, че ще разкрие 250 000 досиета.

Комисията „Бонев“ бе нагледен пример за изкушение на управляващите да използват темата за досиетата на ДС, а по-късно стана ясно, че тя е скрила досиетата на политически фигури като бъдещият президент от БСП Георги Първанов и бъдещия лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, по това време депутат от ОДС.

Комисията по досиетата е антипод на специалните служби

Трето. През 2006 г. политическият елит, поставен под голямо обществен натиск да приеме работещо законодателство, си даваше много добре сметка, че характерът на бъдещата Комисията по досиетата и изпълнението на закона изискват точно обратното на това, което правят в специалните служби – не засекретяване, опазване на класифицирана информация, работа с агентура и минимална публичност, а разкриване на сътрудници на тоталитарните комунистически служби, разсекретяване на архиви, максимална публичност и никаква секретност.

Интересно е как от ГЕРБ ще убедят обществото, че председателят на ДАНС, който през цялата си професионална кариера в специалните служби е обучаван и действал в условия на пълна секретност и опазване на агентурата, ще започне за разкрива сътрудници на тоталитарните служби?!

Днес вицепремиерът и политик от ГЕРБ Томислав Дончев обяснява от екрана, че Тончев е професионалист с доказани качества и затова нямало нищо неестествено в подобна номинация.

Вероятно Тончев е професионалист, но доказал се в ДАНС. Ако той беше номиниран да оглави Държавната комисия по сигурността на информацията кандидатурата му не би повдигнала никакво съмнение.

Но дейността на Комисията по досиетата и изпълнението на закона за досиетата няма нищо общо нито с ДАНС, нито с която е да е секретна служба. Тя е антипод на секретните служби.

По тази причина подобна номинация би подхождала за една Комисия за закриване на досиетата, отколкото на Комисия за разкриване на досиетата на ДС.

Да не говорим, че през 2010 г., когато Комисията по досиетата освети сътрудниците на ДС съвременните специални служби, само в ДАНС се разкри 156 (!!!) сътрудници на репресивния апарат на БКП.

Комисията по досиетата на тезгяха на политическия пазарлък

В момента ГЕРБ демонстрира липса на всякаква чувствителност към обществения интерес да се запази досегашната политическа неутралност на Комисията по досиетата и отдалечеността ѝ от влиянието на специалните служби.

Номинацията на председателя на ДАНС подлага под голямо съмнение водената допреди няколко години от ГЕРБ политика за подкрепа на процеса на осветяването сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г. до днес.

Тук няма да коментираме дали предлагането на Тончев за председател на Комисията по досиетата не е част от някаква по-голяма политическа интрига във властта за елегантното му освобождаване от ДАНС, която той оглави по време на назначения от президента Румен Радев служебен кабинет Янев (2021).

Липсва политиката на приемственост, която ГЕРБ прояви през 2012 г., когато при избора на втори мандат на Комисията подкрепи част от хората в Комисията, включително и нейния председател Евтим Костадинов.

Няма я и политиката на ГЕРБ за отпор на специалните служби да скрият агентите на ДС в своите редици (именно ГЕРБ отмени прословутия параграф 12 от закона за досиетата, позволяващ чадър върху агенти на ДС в съвременните служби).

Изглежда така, все едно Комисията по досиета вече е качена на тезгяха за политически пазарлък и настоящите политически търговци в парламента са започнали негласната търговия за постовете в нея.

Обещанието, което ГЕРБ дължи на обществото

Само да напомним на днешните политици в ГЕРБ, че партията им дължи на обществото едно неизпълнено обещание от 2017 г., когато се провали в избора на нов състав на Комисията по досиета, номинирайки спорната фигура на техния депутат Антон Тодоров, която след развихрилия се скандал беше бързо оттеглена от партията на Борисов.

Тогава от ГЕРБ обещаха публично, че за избора на бъдещия състав на Комисията по досиетата партията ще организира широка кръгла маса, където да се чуе мнението на гражданското общество, благодарение на чийто натиск през 2006 г. бе приет действащия и към момента закон за досиетата.

Днес ГЕРБ показва, че не само е „забравила“ това обещание, но е решила да го кара през просото без да се вслуша в обществените критики и без да показва ни най-малко желание да не повтаря собствените си грешки по темата за разкриването на досиета на ДС.