Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Ще позволи ли Борисов на остатъците от БСП да съсипят обществената кауза на прехода – разкриването на агентите на ДС |
![]() |
![]() |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Четвъртък, 23 Януари 2025 17:38 |
Не мина и седмица от подпечатването на на новата тройна коалиция ГЕРБ-СДС – „БСП – Обединена левица“ – „Има такъв народ“ (плюс парламентарна подкрепа от ДПС на Ахмед Доган) в 51-то Народно събрание и вече е ясна една от целите, която преследват в т. нар. ляво обединение, представляващо ни по-малко, ни повече остатъци от бившата комунистическа партия. Ако си мислите, че тази цел има нещо общо с реалните проблеми на хората като здравеопазване, повишаването на доходите, реформи в социалната и пенсионна сфера или безводието, което мъчи немалка част от страната, то означава, че не познаване управленската импотентност и некадърност на наследниците на бившите комунисти. Достатъчно е да припомним:
Не, целта на левите в кабинета Желязков е ретроградна и реваншистка – закриване на Комисията по досиета. От 2007 г., откакто независимият държавен орган за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби във властта и обществото съществува, той е най-големият трън в очите и задните части на преименувалите се от комунисти на социалисти, както и на паралелната власт, изградена през годините на прехода към демокрация. И сега, когато архитектът на новата тройна коалиция – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – допусна левите до яслите на властта, те няма как да не се възползват от този шанс да се опитат за пореден път да закрият Комисията.
Изразител на тази нова-стара цел стана лидерът на АБВ Румен Петков. „Искаме да закрием Комисията по досиетата. Няма нужда да изливаме ежегодно едни 10 млн. лв. за това“, заяви той в сряда по бТВ. Горното твърдение е груба лъжа, но за известният с безпардонността си Петков то не може да е друго. Комисията по досиетата никога не е разполага с 10-милионен годишен бюджет и това е много добре известно на критиците на отварянето на досиетата. Бюджетът ѝ винаги се е движил в рамките на около 4 млн. лв. при щат около 100 служители. Преди три години, когато от „Възраждане“ искаха да закриват Комисията, бюджетът ѝ от 4 млн. лв. също бе назован публично и използван като „аргумент“ за закриването – щели да дадат тези пари на майките и пенсионерите. С невероятното надуване на бюджета на 10 млн. лв. Румен Петков цели едно единствено нещо. То не е истината, а манипулиране на общественото мнение в своя ползва.
Румен Петков е добре известен с провала си в политиката. През 2008 г. премиерът Станишев се видя в чудо от него и бе принуден да го разкара като министър на вътрешните работи след скандалите за корупция в МВР, невъзможността да се справи с бума на организираната престъпност и поръчковите убийства, както и с безцеремонното и неуважително отношение към медиите. Че от Румен Петков не може да се очаква обективност е повече от ясно. Редно е обаче да се припомни, че той е последният човек в България, който може да си позволи коментари за Комисията по досиетата, тъй като всъщност той е политикът, станал причина за приемането през 2006 г. на сега действащия закон за досиетата, предвидил избор на Комисията по досиетата през 2007 г. от парламента. През 2006 г. Петков като тогавашен министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с премиер лидера на БСП Сергей Станишев започна незаконно да вади досиета на журналисти, но не предвиди вълната от обществено недоволство, което принуди властта да приеме нов закон за досиетата (предишният бе отменен с гласовете на въпросните три партии през 2002 г.). Оттогава досега Петков участва лично в няколко неуспешни опита да бъде отменен закона за досиетата и Комисията да бъде закрита. Зад новото желание на остатъците в т. нар. обединена левица прозира неговия личен мотив да поправи грешката си от 2006 г., а и да си отмъсти на самата Комисия, която през 2007 г. устоя на опитите му за натиск от негова страна като министър на вътрешните работи.
Румен Петков има и още един личен мотив за закриване на Комисията по досиетата. Той се крие във факта, че независимият държавен орган оповести по реда на закона за досиетата агентурното минало на неговия брат ген. Володя Цветанов. Това стана през 2011 г. при проверката на лицата, заемащи ръководни постове в Министерството на отбраната. Тогава Комисията по досиетата огласи принадлежността на Цветанов към Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), откъдето е вербуван през 1984 г. като съдържател на явочна квартира под псевдонима „МЕРКУРИЙ“ и е работил за ДС до 1990 г. След решението на Комисията се стигна до отзоваването на Цветанов като военно аташе от Украйна, тъй като тогавашният кабинет Борисов 1 беше приел да спре назначенията на лица, с подобни зависимости. Тези два факта разкриват, че Румен Петков е в ярък конфликт на интереси по отношение на Комисията по досиетата.
Според Румен Петков нямало нито един разумен аргумент за продължаване на съществуването на Комисията за досиетата. „Ще съм благодарен, ако някой ми обясни каква е ползата от нея за обществото“, заяви той в сряда (22 януари 2025 г.). Три са основните аргументи за съществуването на закона за досиетата и на Комисията по досиетата, които Румен Петков също би могъл да знае, ако четеше достатъчно за ефекта от прилагане но закона и дейността на независимия държавен орган.
и увеличаване на доверието в институциите Първият аргумент е описан точно и мотивирано от Европейския съд по правата на човека през 2018 г. по дело, заведено от бившия агент на ДС и министър на правосъдието в служебния кабинет Софиянски адвоката Хараламби Анчев. По казусът ЕСПЧ недвусмислено постанови: „Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим.“
на манипулирания от задкулисието на ДС преход Вторият аргумент е широката дейност на Комисията по досиетата, която през изминалите години въпреки огромната съпротива успя да огласи над 18 000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби в различните власти и във всички сфери на обществения живот. Благодарение на неотклонното прилагане на закона от страна на Комисията ние днес знаем за огромното влияние на репресивния апарат на БКП, което той е продължил да има чрез различни зависимости върху политическите, икономическите и обществените процеси през всички години на прехода от тоталитарна държава към демокрация. Като се започне от приватизирането на контрабандните канали, носещи милиони незаконна печалба, мине се през политическото инженерство за контрол на политическите процеси (създаването на партии с лидери агенти на ДС като ДПС, Български бизнес блок, МВРО и др.), продължи се с формирането на борческите групировки със силова и незаконна дейност за бързо натрупване на капитали (един от бащите им е ген. Любен Гоцев), продължи се с масовото присъствие на хора на ДС в новопоявили се икономически субекти като „Мултигруп“ през 90-те години на ХХ век, Първа частна банка на ДС и нарояването на десетки банкови трезори с лица от Държавна сигурност, кредитните милионери, влияние на тоталитарните служби в различните политически мнозинства, правителства, дипломация и се стигне до съдебната власт, местната власт, бизнеса, висшите учебни заведения, дипломацията и вероизповеданията.
в пряка връзка с националната сигурност Малцина са онези, които знаят, че дейността на Комисията по досиетата е в пряка връзка с националната сигурност. Става въпрос за приетата през 2016 г. поправка в закона за досиетата, с която бе въведено проверка за принадлежност към ДС на лицата, които ДАНС проучва за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация за получаване на достъп до документи на различни нива на секретност, необходимо при изпълнение на служебните им задължения. Отчетните доклади на Комисията по досиетата показват, че тази поправка се оказа трайно функционираща и ефективна. Само за миналата 2024 г. броят на проверени от Комисията лица е над внушителните 7000 души.
на репресивния апарат на БКП Третият аргумент за съществуването на Комисията е в обществения интерес към архивите на репресивния апарат на БКП. Само през миналата 2024 г. в Комисията са подадени близо 1450 заявления от страната и чужбина. Румен Петков, който не е стъпвал в Комисията, но се прави на разбирач на достъпа до архива на ДС, твърди, че и без Комисията можело гражданите да имат такъв достъп. Документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА обаче не са обикновен, а твърде специфичен архив, за чието управление и достъп е изграден ясен и работещ механизъм. И за всеки, който е работил с този архив е ясно, че без Комисията достъпът до него не може да бъде подновен и осигурен автоматично автоматично.
Разбира се, такива ретроградни фигури в политиката като Румен Петков и наследниците на комунистите на „Позитано“ 20 ще искат закриването на Комисията по досиетата, защото тя освети и продължава да осветява сътрудниците на репресивния апарат на партията-майка БКП. Но всички аргументи говорят, че ако има хора в политиката, които мислят държавнически (никъде в останалите страни от бившия Източен блок не закриват органите, натоварени с разкриването на тоталитарното наследство) не само няма да се говори за закриване на Комисията, а ще се подходи към нейното надграждане. Включително с увеличаване на щата и средствата за дигитализация на архива на ДС, с развиване и разширяване на изследователската дейност и осъществяване на тесни връзки с образователните институции в процеса на преосмислянето на комунистическия период.
Големият въпрос, чийто отговор предстои да разберем, е ще позволи ли Бойко Борисов да му извиват ръцете с такива щения като закриването на един обществено необходим и доказал се държавен орган? И тук не става въпрос за ГЕРБ, а за нейния лидер, който е архитектът на коалицията с „обединената левица“ и ИТН, и носи отговорност за баланса в тази конфигурация „орел, рак, щука“. На него сигурно ще му се налага още дълго да обяснява защо партията му се прегърна с БСП, след като уж имаше решение на конгреса им да не се коалират с левицата, но това е друга тема. Ще допусне ли Борисов да превърне единствения успешен декомунизационен процес в България – отварянето на досиетата на ДС – в мръсна политическа сделка, ако от „Позитано“ 20 го рекетират и изнудват с тази тема? Ще има ли Борисов лице да участва с унищожаване на една 17-годишна независима държавна институция след като самия той през 2011 г. спря назначенията на сътрудници на ДС в българската дипломация и правителство? Ще допусне ли ликвидирането на Комисията, чийто втори мандат ГЕРБ подкрепи през 2012 г., както подкрепи и последвалите ключови поправки в закона за досиетата, които натовариха Комисията с нови отговорности, като проверките за надеждност по линия на разкриването на зависимости при за издаване на допуск до класифицирана информация? Отговорността ще е изцяло негова. Позорът също, ако клекне на онези, за които се кълнеше, че няма да управлява с тях.
|