Сайтът desebg.com публикува доклада „Силата и целта на наказателното преследване на престъпленията срещу човечеството“ на Илхами Олсон, доктор по международно право, програмен консултант и изследовател в Института за човешки права Raoul Wallenberg, Университет в Лунд – Швеция.

Той беше произнесен по време на конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.), бивши лагеристи от лагера „Белене“ свидетелстват за престъплението на БКП и за липсата на правосъдие, проведена на 12 декември 2024 г. в Нов български университет.

Силата и целта на наказателното преследване

на престъпленията срещу човечеството

В моето експозе днес ще разгледам смисъла и важността на наказателното преследване на „престъпленията срещу човечеството“.

Най-напред бих искал да дам кратко определение за този род престъпления и да обясня какви са разликите между наказателното преследване на извършителите и желанието за отмъщение/възмездие.

Съгласно член 7 от Римския статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 г. „престъпление срещу човечеството“ означава всяко от следните действия, когато са извършени като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население:

• убийство;
• физическо унищожение;
• поробване;
• депортиране или насилствено преместване на население;
• лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;
• изтезания;
• преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол;
• насилствено изчезване на лица и други подобни тежки престъпления.

Престъпленията срещу човечеството, които разглеждам тук, имат следните контекстуални характеристики:
(i) Те са извършени като част от системно или широко разпространено нападение срещу цивилно население и извършителите са наясно с това нападение.

(ii) Те са извършени срещу цивилни граждани или (а) като част от целенасочена държавна политика от страна на тяхната държава, или (б) от организирани недържавни групи по волята или с подкрепата на тяхната държава, или (в) от организирани недържавни групи, когато тяхната държава има както капацитета да ги предотврати, така и знанието за тяхното възникване, но умишлено не ги предотвратява.

Справедливост или отмъщение?

В случая с концентрационния лагер „Белене“ жертвите и семейството полагат огромни усилия, повече от 30 години, за да получат справедливост.

В продължение на 30 години те водят съдебни дела срещу престъпниците. Но тук не става въпрос за търсене на отмъщение. Смисълът на съдебното преследване е постигането на справедливост, отговорност и изцеление, докато отмъщението е продиктувано от гняв и лично възмездие.

Тук става въпрос за спазване на закона, за търсене на отговорност и за справедлив изход за жертвите. Тук не става въпрос за емоции, а за справедливост.

Наказателното преследване е съсредоточено върху това да помогне на жертвите и общностите да се излекуват посредством конструктивно отстраняване на нарушенията.

Тези дела защитават правата на всеки човек и имат за цел да предотвратят бъдещи зверства. Те служат на цялото човечество, а не само на непосредствените жертви.

Защо наказателното преследване на престъпленията срещу човечеството има значима роля в обществото?

Съдебното преследване на престъпленията срещу човечеството не е свързано само с наказване на виновните. По този начин ние заявяваме пред света, че подобни действия никога не са приемливи, оказваме подкрепа на жертвите и полагаме старания за това бъдещите поколения живеят в свят, който цени справедливостта и правата на човека. Това е стъпка към изграждането на един по-сигурен и по-справедлив свят за всички.

Съдебното преследване на престъпленията срещу човечеството е свързано с правосъдието, отговорността и изграждането на по-добро бъдеще.

Целта е да се постигне:

• справедливост за жертвите;
• възпиране на престъпления в бъдеще;
• недвусмислен знак, че никой не е над закона; дори влиятелни лидери или високопоставени военни могат да бъдат подведени под отговорност;

Тук става въпрос за:

• поддържане на истината жива.

Съдебните процеси официално документират случилото се, за да не бъде забравено от света. Това помага да се предотврати отричането или пренаписването на историята от хората. Бъдещите поколения ще знаят истината и ще могат да се поучат от нея;

Целта е:

• предотвратяване на още повече насилие;
• отстояване на онова, което е правилно и справедливо. Някои действия са толкова жестоки и нехуманни, че противоречат на всичко, което ценим като човешки същества. Съдебното преследване на тези престъпления показва, че ние сме заедно като глобална общност, за да защитим човешкото достойнство и основните права;

И накрая: тук става въпрос за следното:

• да работим заедно в световен мащаб.

Понякога е необходимо международно сътрудничество, така че извършителите да бъдат изправени пред правосъдието, например чрез Международния наказателен съд. Това показва, че държавите могат да се обединят, за да се справят с тези престъпления, и да дадат примери за справяне с други глобални предизвикателства.

По принцип престъпленията срещу човечеството съществуват, за да се защитят основните права на човека, да се осигури справедливост за жертвите и да се утвърди споделената отговорност на всички нации за предотвратяване и реагиране на зверства, които застрашават цялото човечество.

Кой има и кой трябва да има съдебна компетентност (юрисдикция)?

Съгласно разпоредбите на Римския статут националните съдилища носят основната отговорност за разглеждане на престъпления срещу човечеството. Международният наказателен съд се намесва само като резервен вариант.

Тази уредба се ръководи от принципа на „допълняемост“, който по същество означава, че Международният наказателен съд се включва само ако националните съдилища не могат или не искат да преследват тези престъпления – или ако не го правят по истински или справедлив начин.

С други думи, в случая с престъпленията в лагера „Белене“ българските съдилища имат предимство по отношение на преследването на престъпленията срещу човечеството.

„Забравеното правосъдие е отказано правосъдие“ /

А дали не е „Забравената справедливост е отказана справедливост“

Ефективността на правосъдието е основен компонент на справедливия съдебен процес и на ефективните средства за защита.

„Правото на справедлив съдебен процес“ и „ефективни правни средства за защита в разумен срок“ е регламентирано в редица международни декларации и конвенции. Например член 14 и член 16 от Международния пакт за граждански и политически права и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

Защо „правосъдие в разумен срок“?

Защото „Забравеното правосъдие е отказано правосъдие“.

България е парламентарна демокрация от 1990 г. насам.
А от 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на ЕС.

Жертвите от „Белене“ не са получили правосъдие

Въпреки това 34 години демокрация и 18 години членство в ЕС не помогнаха на жертвите от „Белене“ да получат правосъдие.

Да, националните съдилища имат предимство по отношение на преследването на престъпления срещу човечеството, а правомощията на международния съд са допълващи.

Защо?

Заради понятието за национален „суверенитет“.

Въпреки това, като се има предвид случаят „Белене“, може би трябва да имаме друг подход и да поставим жертвите в центъра вместо националния суверенитет.

Навярно е време да помислим за подход, който да е насочен към жертвите.

Ако демокрацията и дори 18-годишното членство в Европейския съюз, не са в състояние да осигурят справедливост за жертвите, както в случая с Белене, може би международните, а не националните съдилища трябва да имат предимство, когато става въпрос за преследване на престъпления срещу човечеството.

В противен случай как можем да сме сигурни, че същите участници или други лица няма да извършат подобни престъпления срещу човечеството в бъдеще?

В края на моето експозе, искам да благодаря на тези хора и организации, както на жертвите, така и на адвокатите, журналистите и учените, които полагат героични усилия, така че жертвите от „Белене“ да получат заслужена справедливост.

Техните усилия не целят да осигурят единствено справедливост за жертвите от „Белене“, но и да гарантират, че подобни престъпления срещу човечеството повече никога и никъде няма да се повторят.