През годините след сгромолясването на тоталитарния комунистически режим в края на 1989 г. сме били свидетели на какви ли не превъплъщения на политически фигури в неприсъщи за тях роли с една едничка тяхна цел – ако могат да заблудят поне една част от електората и той да даде вота си за тях.

Нагладели сме на какви не сцени на политическо лицемерие: виждали сме как закоравели комунистически лидери като Андрей Луканов и Петър Младенов, произлизащи и служещи на един антихуманен атеистичен режим, забраняващ свободното вероизповедание, изведнъж след падането на тоталитарния режим станаха толкова „набожни“, че първи от БКП се втурнаха в църквата да палят свещи и да се молят в Господ, в който никога не са вярвали.

Виждали сме много кресливи демократи след промените да „громят“ Държавна сигурност, но години по-късно същите са се оказвали агенти на самата ДС.

Тези политически салтоморталета не се изчерпват с периода през 90-те години на ХХ век. През новото хилядолетие тази тенденция не само не изчезна, но достигна непознати висини.

Бившият радетел за демокрация от СДС и главен редактор на в. „Демокрация“ Волен Сидеров не само прегърна националистическите идеи като лидер на партията „Атака“, но и демонстрира разбирането си за националистическото като откри една от предизборните си кампании не откъде да е, а от… Москва (Костадин Костадинов и „Възраждане“ може само да му завиждат)!?

Бившият депутат от БСП и бивш омбудсман Мая Манолова само преди няколко години преди едни местни избори не се посрами да седне в инвалидна количка, за да демонстрира колко е „загрижена“ за хората в неравностойно положение само и само да се докопа до кметския стол в София.
Сега пак сме в предизборна обстановка, и пак сме свидетели на брутална политическата злоупотреба и то с едни много болезнени проблеми.

Този път предизборното експлоатиране на особено чувствителни за немалка част от хората теми идва от разцепилата се в битката за власт партия-корпорация ДПС.

Първо от крилото на Доган най-безцеремонно заявиха (Джевдет Чакъров) веднага след като Върховния административен съд даде указания на ЦИК за регистрация на „ДПС – ново начало“, че тази кражба била все едно нов „възродителния процес“, но те не се уплашили навремето, нямало да се уплашат и сега.

Заиграването с престъпленията на комунистическия режим, не е патент на ДПС. Навремето от СДС също така често са използвали тази тема в политическото противопоставяне без да направят необходимото за премахването на юридическите пречки за тяхното осъждане.

Пеевски отговори подобаващо. По думите му сега „ДПС ще изпълни своята историческа мисия – да бъдат осветени и наказани не само виновниците за т. нар. “възродителен процес”, но и изпълнителите, с които нашите хора са се сблъсквали в онези мракобесни години и за които очакват възмездие вече повече от 30 години“.

Днес той продължи словесната си офанзива като заяви, че е поискал Софийската военно-окръжна прокуратура да възобнови делото срещу виновниците за „възродителния процес“.

Няколко дни по-рано от пресцентъра на неговото крило в ДПС обявиха, че листите на „новото начало“ в партията били чисти от агенти на ДС.

Така била „затворена срамната страница и прерязана пъпната връв на ДПС с комунистическите тайни служби и Москва“.

„ДПС - Ново начало влиза в предизборната надпревара без онези, които 34 години използваха партията и общността за постигане на личните си цели и потребности, превръщайки партията в клиентелистка. ДПС без ДС! Това е новото начало“.

Редно е обаче да се запитаме откога Делян Пеевски е в политиката и сега ли се сети за Държавна сигурност и виновните за насилствената асимилация на българските граждани от турски произход от комунистическия режим начело с Тодор Живков?

Не, това не са дълбоко осмислени проблеми и последователна отстоявана позиция през годините. Това е просто политическо лицемерие и най-безцеремонно заиграване с болката и жертвите и надеждите им един ден да видят правосъдие.

Политиците обаче знаят, че все ще се намерят наивници, за да повярват на лъжите им. Убеден съм, че и двете воюващите страни в ДПС разчитат именно на това.

Истината е, че нито Доган, нито неговият продукт Пеевски чистосърдечно и политически ангажирано се интересуват реално от решаването на тези проблеми, проточили се повече от 30 години във времето.

Интересът и на двамата винаги е бил използването на партията-корпорация за обогатяване и разширяване на властта чрез явно и неявно влияние в ключови държавни сектори.

И сега войната между тях е война за властта в ДПС и за политическото им оцеляване. За нищо друго.