Desebg.com публикува коментара на Илиана Славова във Faktor.bg за непоследователната политика на кмета на София Васил Терзиев по отношение на възстановяването на Войнишкия мемориал край НДК, разрушен от комунистическия режим през 1979 г. при изграждането на Националния дворец на културата.

Столичният кмет Васил Терзиев оттегли заповедта си за отмяна на конкурса за възстановяване на Войнишкия паметник пред НДК. Нетипично за него. Няма и седмица откакто новината за скандалното решение взриви общественото недоволство, а му се наложи да отстъпи.
Както и да тълкуваме последния развой на събитията, това е

победа на историческата

справедливост и гражданската съвест

Обществената съвест.

Тази на Терзиев е с доста спорна жизнеспособност, ако съдим по видяното през последната година, откакто го огря политическото слънце.

Макар че е извървян половината път. Заповедта е оттеглена, но засега няма официално решение за връщане на процедурата по възстановяване на мемориала. Възможно е кметът да шикалкави, както направи при казуса с движението пред НДК – новата организация е отменена от съда, но никак не се чувства длъжен да възстанови предишното положение.

Но все пак, Терзиев натрупа горчив опит от тази предходна битка с гражданското общество. Двумесечното заинатяване за организацията на движението го компрометира дори в очите на хора, които са гласували за него.

Получи шамари от не една институция – Административния съд на София, ВАС, МВР, Пътната полиция. Всичките му претенции за експертност, „готов екип“, законност, диалог с гражданите се стопиха – дори по-бързо от ноемврийския сняг, с който не успя да се справи. Терзиев видя, че

губи тази битка,

независимо от усещането си за надмощие, натрупано през годините с помощта на старите ДС връзки. И е изправен пред още едно такова поражение.

Победителите в конкурса за възстановяване на Войнишкия паметник също заявиха, че ще отнесат въпроса до съда. Дали кметът иска ново институционално фиаско? Имиджовото вече е факт. Опита се да намали щетите, споменавайки че и неговият прадядо е воювал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, бил тежко ранен.

Напразно усилие. Особено на фона на масираната кампания по време на изборите, в която щабът му повтаряше, че не е важен (ДС) произходът му, а политиката, която ще води. И нея гледаме. Само че тя е

по рецептите на ДС,

няма и помен от духа на войните за национално обединение от второто десетилетие на миналия век. Нито от обещанията, с които поиска доверието на избирателите. В избора между несъвместими лоялности Терзиев остана верен на подходите и духа на ДС.

Дали сега ще извърви и втората част от пътя – да отмени официално злополучното си решение?

Опозицията в СОС в лицето на ГЕРБ-СДС със сигурност няма да го остави на мира. Няма да мълчи и гражданското общество
Трябва да сме наясно, че има още един фактор, от който ще зависят следващите му стъпки – може да е решаващият.

Идват нови избори. Политическите сили, които го издигнаха, неизбежно споделят щетите от арогантността и управленските провали на Терзиев. Много от техните избиратели са посветили живота си на битката за демокрацията и историческата истина. А получават това.

Ако кметът на София не бъде озаптен, партиите зад него са обречени на срив точно в столицата, която смятат за свой бастион.

Няма как да не са реагирали(виж позиция на Елисавета Белобрадова – ПП-ДБ, б.р.), макар и въпросът да не е сред темите на медийния мейнстрийм. А и това далеч не е единственият случай, при който той се подиграва с гласоподавателите им. (Да напомняме ли жеста му към руската посланичка Митрофанова в деня на съветската армия?). Терзиев просто не може да си позволи продължаване на

конфронтацията с избирателите,

чиито гласове го направиха кмет. Не заради морални скрупули (каквито очевидно няма), а защото партиите, които го издигнаха, ще трябва публично да се дистанцират от него, за спрат отлива на избиратели.

Дали е готов да понесе подобен политически линч? Особено с оглед на това, че амбициите му изглеждат доста по-големи от един кметски мандат.
Вероятно ще бъде принуден да отмени окончателно решението си за прекратяване на процедурата за мемориала.

Губи и тази битка, точно както управленският му произвол няма шанс по казуса с движението. Във всеки случай и политическата, и гражданската бдителност трябва да останат будни. Демокрацията е всекидневно усилие. Още повече ако насреща стои властник с антидемократични рефлекси.