|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как кметът Терзиев спря възстановяването на войнишкия мемориал – поредна доза ДС арогантност ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Илиана Славова, Faktor.bg   
Четвъртък, 04 Юли 2024 12:02

alt

 

Desebg.com препечатва коментара на Илиана Славова от сайта Faktor.bg след вчерашната новина за прекратяването от страна на кмета на София Васил Терзиев на конкурса за възстановяване на войнишкия мемориал, издигнат през 1934 г. и разрушен през 1979 г. от тоталитарния комунистически режим при изграждането на НДК. С действията си Терзиев, известен с тоталната си зависимост по родова линия с Държавна сигурност и висшата комунистическа номенклатура, но представян от съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков като „десен“ човек, слага прът в опитите войнишкия мемориал да бъде възстановен, независимо от факта, че през месец май 2024 г. общината обяви победител в идейния конкурс. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

 

В нашето общество историческата истина и историческата справедливост трудно си пробиват път. Твърде много е населена българската публичност с митове, заченати в Москва, тиражирани у нас от кремълски послушковци и невежи ентусиасти. Особено мъчителна е промяната, ако става дума за физическото пространство, което обитаваме.


Незабавната съпротива при опит за премахване

на някой комунистически паметник

Само каква съпротива среща всеки опит за премахване на някой съветски или комунистически тотем! И колко е трудно да върнем заличените символи на националното ни достойнство…

Усилията за възстановяване на военния мемориал пред НДК са пореден епизод от битката с метастазите на съветската епоха. Идеята е част от духа на демократичната общност откакто настъпиха промените в края на миналия век.

Превърна се в реална надежда, когато през 2017 г. пространството на мемориала беше освободено от онзи монумент на късния соц, който си спечели купища подигравки, включително анатомични.


Кметът Терзиев анулира конкурса със смешни „мотиви“

И когато най-после настъпи време за същинската част от работата, кметът Васил Терзиев анулира резултатите от конкурса

Не бил организиран правилно. И решението е декорирано с писмо на социалистически колектив, простете – колектив от шефове на „творчески съюзи“, възмутени от идеята за връщането на „нещо старо, останало назад в миналото“.

От висотата на естетически блюстители бичуват „допускането на идеята“ мемориалът да бъде възстановен в променената среда – не пестят сарказма си по темата. Дори окайват участниците на колко „тежко изпитание“ ще са подложени.

Ако писмото не е поръчково, то със сигурност е изумително със своята тоталитарна категоричност в заклеймяването. Поне с оглед на това, че ничии естетически критерии не са абсолютни, независимо от дипломите и постовете, които някой заема.


Целта на „компромата“

Впрочем, няма нито дума за проекта спечелил конкурса. Само война с първообраза на мемориала.

Дотам, че се търсят компрометиращи моменти в биографията на неговия създател. Станал по-късно член на ЦК на БКП – само колко „естетически“ аргумент! И сериозно ли на везните се поставя епизод от нечия биография срещу почитта пред хиляди български герои от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война?

Ако пък целта е „компроматът“ да усмири очакваното (с основание) недоволство от спирането на конкурса, значи е налице обидно елементарен подход към застъпниците на историческата памет.

Във всеки случай не изглежда подобен аргумент да е адресиран към Терзиев, макар формално писмото да е до него – за сина на ДС членството в ЦК на БКП със сигурност не е осъдително.

 

Едностранната позиция на Терзиев

Всъщност, ако се съди по начина, по който беше прекратен конкурсът, столичният кмет не се интересува от състоятелността на аргументите, стига да обслужват решението му.

Иначе би ги сверил с повече гледни точки. Би поискал становище от ресорната комисия, би чул мнението на общинския съвет, би се допитал до гражданите. Нищо от това не се случва – действа като собственик на еднолична фирма.

Общински съветници споделят, че дори не разполагат с документите по казуса, нито получават обяснения от кмета.


София не е собственост на сина на ДС

Само че София не е негова собственост. Тя е на софиянци, а и не само. София е на България и на българите като тяхна столица. Терзиев предпочита да се прави, че не го знае. И да се преструва, че епистоларното алиби от шефовете на три организации е достатъчно прикритие за авторитарния му подход.

Ами не става. И не само защото вменяването на единодушие е противоестествено за творческите гилдии – със сигурност ще се намерят художници и архитекти, които споделят оценката на шефовете си, но и такива, които не я споделят.


Става въпрос за национална памет,

която комунистическият режим се е опитал да изтрие

По-важното обаче е, че преди да бъде поле за изява на художници и архитекти, мемориалът е Памет за сърцатите българи, благодарение на които днес имаме държава и национално достойнство.

Защитниците на земята ни, способни да направят невъзможното в нечовешки условия – дори когато България е изправена пред дулата на пет съседни армии, насъсквани от Кремъл. Мъжете, оставили последния си дъх по бойните полета. Воините от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия – наричали са я „Желязната“.

Паметта за тях не може да бъде сведена до аксесоар от градския пейзаж, концепциите за който се сменят през ден. Тя е храм на националния ни дух и кауза на няколко поколения. Мястото на творците е като нейни изразители, но ничие творческо его не е по-голямо от историята.


В търсене на „естетика“ по комунистически

Казват – трябвало да има нов замисъл, вместо стени с изписани имена. А нима има нещо по-достойно от имената на воините? Не било естетично, поначало замисълът бил за временно решение.

Колко да е временно, след като паметникът остава на мястото си 45 години? От 1934 г., когато е открит от цар Борис III, до 1979 г., когато е разрушен от партийните другари на ДС-клана Терзиеви.

За да се построи паметникът „1300 години България“, който си спечели нецензурни сравнения с мъжката анатомия (и тогава аргументът е за нещо ново и модерно – точно както сега).

Казват още, че стените на оригиналния мемориал са твърде високи. А може би трябва, за да не забравяме колко висок е подвигът, с който се съизмерваме?

А може би не – ако някой наистина предложи новаторска идея, достойна за такъв мемориал? Все пак да не забравяме, че става дума за заличена история – затова замисълът за възстановяване е съвсем естествен. Нима може естетиката да бъде поставена извън този контекст?


За пореден път Терзиев демонстрира липса на комуникация

При всички случаи беше редно Терзиев да попита застъпниците на тази кауза какво мислят.

Очевидно има проблем с комуникацията на този човек – и с гражданите, и с общинския съвет. Но въпросът не е в комуникативните му умения (в предизборната си кампания нямаше проблем с тях), а в липсата на добра воля. В типичното високомерие на потомствената червена номенклатура.


Кметът като част от организираната съпротива срещу възстановяването на войнишкия мемориал

Държи се като част от организирана съпротива срещу възстановяването на мемориала.

Разбира се, в проведения конкурс може да има реални слабости. Но защо Терзиев не влезе в дискусия за това, а се скри зад писмото на творческите съюзи?

А и то е изпратено още през декември – как реши да реагира точно сега с внезапно съобщение за спиране на конкурса? Наложително ли е провеждането на нов, след като вече са инвестирани време, усилия и средства? Толкова ли са тежки „пороците“ на стария?

Не е ли редно първо да се оцени резултата от проведения конкурс преди да се вземе решение за нов? Би могло, но вместо това кметът избра подхода на бухалката.


Типичен син на Държавна сигурност

Дори да не стопира окончателно идеята за мемориала, ще я блокира за неопределен период от време.

Сигурно му е ненавистен паметникът на царските войници, открит от самия цар Борис – смятан за смъртен враг от комунистическите велможи.

Вероятно му е некомфортно сравнението между достойнството на загиналите воини и продажното кремълопоклонство на собствените му роднини. Ако изобщо е способен да изпитва дискомфорт заради морални категории.

Би могъл да разсее неприятните подозрения – ако отмени решението си за прекратяване на конкурса. Това е достойният ход, с който разполага.

Но дотук Васил Терзиев се показа като типичен син на ДС. Във всеки смисъл на това словосъчетание.



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов