Днес, 12 декември 2023 г., 34 години след рухването на тоталитарния комунистическия режим властите в София започнаха демонтирането на символа на лъжата – монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който повече от три десетилетия продължава да стърчи в центъра на българската столица и да хвърля сянка върху символните зависимости от Кремъл.

Демонтажът започва с издигането на кран, който ще свали най-високите фигури от тоталитарния монумент издигнат по времето на комунистическия режим с лъжата, че той е в чест на съветската армия „освободителка“ от „признателния български народ“.

Издигнат 10 години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., станал благодарение на започналата на 8 септември 1944 г. окупация на България от червената армия, МОЧА трябваше да бъде демонтиран още през 1993 г. по решение на Столичния общински съвет, но до фактически действия не се стига.

През 1993 г. известният скулптор Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, разпространи отворено писмо, в което посочва, че паметникът не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.

През 2010 г. бе създадена гражданска инициатива за демонтажа на МОЧА, която създаде редица събития, показващи несъгласие на демократичното общество с продължаващото присъствие на символа на лъжата в центъра на София.

Отделно от инициативата МОЧА стана обект на множество арт акции, като първата беше през 2011 г., когато западната скулптурна комподзиция бе оцветена в американски комиксови герои и бе поставен надписа „В крак с времето“.

Със сигурност демонтажът ще протече с жестока съпротива от наследниците на компартията и от привърженици на путиновия режим сред политическите им формации у нас като БСП и „Възраждане“. Днешните сцени, разиграли се около МОЧА, потвърждават това.

Но тази неистова съпротива не бива да ни учудва, защото същата линия на поведение бе налице през август 1990 г., когато прясно преименувалата се БКП на БСП отказа да свали петолъчката от Партийния дом, а злите гении в компартията използваха напрежение, за да си самозапалят сградата и да обвинят политическите си опоненти от СДС и по-настоятелните граждани в екстремизъм.

Подобно напрежение бе и по време на премахването на мавзолея на Георги Димитров през лятото на 1999 г.

И по декомунизацията на тоталитарните символи България върви след останалите страни от бившия съветски лагер, където тези процеси бяха решени отдавна от политически мнозинства с по-ясна представа, политическа воля и отговорност за огромното негативно влияние на тоталитарното наследство върху обществата, които след рухването на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа побързаха да се отскубнат от сянката на Кремъл.