Продължават коментарите на различни публични фигури и анализатори, свързани със спуснатата отгоре кандидатура на бизнесмена Васил Терзиев от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ за кмет на София и отрицателните обществени реакции на факта, че близките в рода му са тясно свързани с комунистическия режим и репресивния орган на БКП – Държавна сигурност. Desebg.com публикува коментара на д-р Панайот Ляков, председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик (1995-2001) и народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание, поместен най-напред във Faktor.bg. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Преди години писах, че при фасадната или привидната демокрация няма политика, всичко е имитация. Партиите станаха инструменти за лично обогатяване и зарязаха основното си предназначение: „да определят законовите правила, по които да живеем и да осигуряват тяхното спазване”.

Всичко в политиката стана за продан

Интересите винаги са движели и направлявали политическите действия, но бушуващата у нас корупция превърна политиката в бизнес без правила.

Всъщност правилото е едно: всичко е за продан и пазарът работи непрекъснато, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, включително и през празниците.

С всякаква валута в брой, имоти, акции, дялови участия, доходни постове, скъпи подаръци – яхти, джипове, часовници, бижута, оръжия, екзотични почивки, университетски такси, секспартньори и каквото се сетиш.

Предлагането е голямо, качеството – съмнително, но сделките вървят – всички са на далавера, държавата плаща. Това е бизнес с добра печалба, защото силата на парите в България е непреодолима, особено за политиците.

Лидерите на управляващата коалиция

предлагат бизнеспродукт „Направено от ДС“

Затова дискусията за кандидатурата на Васил Терзиев е интересна, но смешна. Изборът му е предопределен от тази трагична деформация и на десните софийски избиратели великолепната петорка /лидерите на управляващата коалиция/ предлагат бизнеспродукт „Направено от ДС” в лъскава предприемаческа опаковка.

Защо Васил Терзиев не беше утвърден след задължителна състезателна процедура между поне двама кандидати, включваща допитване до симпатизанти и партийни членове, гласуване на национални форуми и евентуални предварителни избори?

Отговорът личи от реакцията на дясната общност – въпреки аварийният пиар с амортизираната лустрация той нямаше да я спечели.

Дясната традиция и тоталитарното минало не ги интересуват

Всъщност Васил Терзиев е като емблема на ново, образовано и прагматично поколение кандидатполитици, за които тоталитарното минало, родовата памет, дясната традиция, демократичното наследство и неприкосновената морална граница нямат определящо значение.

Те ги пресичат с красиви пожелания и абстрактни тези и не споменават за тоталната деградация на общинското управление.

Ако Васил Терзиев беше автентичен десен кандидат трябваше да бръкне с пръст в раната и да обясни на избирателите си как ще се справи с нея.

Общините са завладяни от партийни холдинги и бизнескоманди

Отдавна общините са завладяни от бизнескоманди – кметски коалиции (от предани партии и лични послушници), партийни холдинги, предприемачески дружинки, които се мешат, прегрупират и коалират за всеки конкретен избор.

Създавани с едничката цел да отмъкнат бюджетни средства чрез монопол върху обществените поръчки и върху общинската собственост, като си „делкат” териториите за експлоатация и грабеж.

Общинската политика като срамен пазарлък

В общинските съвети върлуват „плаващи” мнозинства и партийните групи и отделните общински съветници търгуват непрекъснато с гласовете си.

Кметовете или управляват тези команди, или действат по правилото „Софиянски”: сложи опозицията на софрата, да ти е мирна главата. Така лесно се договарят за всяко решение.

Общинската политика е превърната в срамен интензивен пазарлък и се характеризира с хаотичност и непредвидимост.

Гражданите не контролират местната власт

За съжаление, в него участват всички партии без изключение и гражданите не контролират местната власт, която е най-близо до тях и по принцип би трябвало да им принадлежи.

Тъй наречените граждански квоти в партийните листи са имитация и включват лични представители на отделни бизнесмени и на кандидатите за кметове.

Всъщност от 2003 година на общинско равнище няма политика – местните босове в коалиция с кмета преследват само своите интереси и не правят нищо без лична облага.

Бедните граждани не разбират, че корумпираната политическа класа превърна Общинските съвети в търговски дружества, които се разпореждат с общинското имущество и бюджет като със своя собственост.

И за участието си членовете им – общинските съветници - получават добро възнаграждение от няколко стотарки месечно (зависи колко богата е общината).

Но по описаните по-горе схеми те печелят поне с една нула повече пари. Затова изборният наплив преминава всякакви разумни граници и кандидатите са готови на всичко, за да се включат в сделките.

Те „инвестират”, но не в дружеството, а в избирателите и повечето от тях директно купуват гласовете, необходими за избирането им.

Защото знаят, че с комисионната от една обществена поръчка за милиони или с придобиването на имот на „приятелска” цена ще „избият” платените средства.

Спуснатият отгоре ще гарантира ли

ликвидирането на олигархично-мафиотския модел?

Не коментирам личните качества на Васил Терзиев, но той и партийните лидери, които го „спуснаха” отгоре са длъжни да гарантират на избирателите, че ще ликвидират олигархично-мафиотския модел на управление на софийска община.

Това е политическа задача №1 – всичко останало са сладки приказки.
Ако не го направят причината е в думите на Делян Пеевски: „Христо Иванов не може да ми бъде морален съдник и той знае защо”.