Сайтът desebg.com публикува коментара на проф. Иван Илчев – историк, ректор (2007-2015) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ пред радио „Фокус“ по повод представеното тази седмица предложение на президента Румен Радев за промени в образователния закон, който позволява учителите да избират да преподават по учебник от някой от отпечатаните от различни издателства, одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН). Радев лансира предложението си да се преподава само по един учебник по време на проведената тази седмица Кръгла маса „Образованието – ключ към родолюбието и просветеното общество“, организирана от МОН под патронажа на самия президент. То срещна неодобрението на представителите на академичните среди, а един от тях бе проф. Илчев, модератор на събитието. Ето и неговият коментар пред „Фокус“:

Целта на подобни инициативи в образованието е българинът да получи едно нормално самочувствие, а не напомпано патриотарско. Да се чувства уверен и свободен.

Учебните програми се формират в една бюрократична структура, каквото е МОН, която не приема съвети отвън.

Програмите са излишно подробни. Те не позволяват свобода на авторите на текстовете. Това се получава от прекомерния стремеж на държавата да контролира всичко.

Това пролича в изказването на президента Радев, който през цялото време говореше за държавата като организъм, който съществува сам за себе си в страни от хората.

Президентът Радев заяви, че трябва да се промени закона за средното образование, който сега позволява учителите да избират учебници от различни издателства по предмет.

Това ще ни върне към периода след 9 септември 1944 г., когато беше разрешена само една истина.

Моят колега проф. Веселин Янчев, ръководител на катедра „История“ в Историческия факултет на СУ, заяви, че обикновено всички насилствени режими започват с това да наложат едно виждане за историята, за проблемите и т.н. След това го развиват до висоти, които ние добре познаваме.

Това [предложението на президента Радев за учебниците] напълно противоречи на идеята за демокрация. И не може да се използва като аргумент, че видите ли, държавата осигурявала безплатни учебници и затова имала право да налага какво да се пише или по-скоро какво да не се пише в тях.

Аз бих казал, че е по-добре да се намери друг вариант за финансиране на образованието, а не безплатни учебници. Не говоря само за учебниците по история, но и за тези по литература.

Мисля, че имаше консенсус, че не трябва да се върви към един единствен учебник по различните дисциплини, които се преподават в училище. Като правило всички изказващи изразиха своите дълбоки съмнения по повод на това предложение.