Сайтът desebg.com препечатва анализа на дипломата и писател Едвин Сугарев, написан специално за Faktor.bg. В него той заключава, че не само Путин е луд, пациент е цяла Русия. По думите му военната агресия на Кремъл срещу Украйна показа, че човечеството – или поне част от него, още не е излязло от пещерата.

Тя е лудост сама по себе си. Идеята, че насилието може да регулира човешките отношения и че конфликтите между държавите могат да се решават по военен път, е лудост. Някой сигурно ще възрази: та това е пътят, по който са били решавани тези конфликти през цялата човешка история.

Да, така е, но нито едно от тези решения не е било трайно и е пораждало нови конфликти, така че световната история всъщност е история на войните.

Пример – първата световна война приключва, сключваните в Париж мирни договори заличават империи, прекрояват граници, създават нови многонационални държави и унижават победените. В резултат пораждат усещането за несправедливост и жаждата за реванш, която подготвя почвата за Втората световна война.

От едната касапница човечеството не е научило нищо и е стигнало до втората касапница, което говори много ясно за това, че във войната има нещо сбъркано, че въобще в човешкия род има нещо сбъркано. Лъвовете не воюват помежду си – хората са, които правят това.

Все пак в един момент изглеждаше, че сме на път да променим поне отчасти варварските практики да се избиваме помежду си – на основание на това, че сме различни и си представяме света, а с него и нашите права и свободи, по различен начин.

Изглеждаше, че глобализацията, търговската конкуренция и културния обмен ще поемат функциите, които до падането на Берлинската стена бяха поети от войните. Изглеждаше, че меката власт надделява над твърдата сила.

Че след дългата нощ на студената война светът навлиза в нова епоха, в която сблъсъкът между добро и зло ще се измерва с нравствени категории, а не с грохот на оръдия.

Изглеждаше, но уви – тази перспектива не се сбъдна. От близо година насам е ясно, че човечеството – или поне част от него, още не е излязло от пещерата.

И от близо година насам се засилва не само объркването и стреса от новата война на територията на Европа, но и усета за лудост – лудостта на войната, способна да порази не само воините, но и цели народи. И в това е проблемът – не само Путин е луд. Пациент е и самата Русия – пациент, на който не можем да нахлузим усмирителна риза, нито пък можем да го положим на психоаналитичната кушетка.

Параметрите на лудостта се коренят в причините за самата агресия. Русия води война с Украйна, защото… няма такава държава. Тя е недоразумение, измислица, фантасмагория на Ленин.

Впрочем няма и Русия, има „Руски свят“, който се простира на територията на Русия, Белорус, Украйна и… е, и на още няколко съседни държави – според благоприятния случай. Става дума за империя, която се е разляла на 11 часови пояса – и след този си успех е изгубила чувство за граница – вече може да граничи с когото си иска, както гласеше един брадат виц (включително примерно с Канада – нали Аляска е „нейна“).

Само че както Украйна не съществува, така в нея са взели властта някакви нацисти, поради което тя трябва да бъде денацифицирана. Тези нацисти, апропо, се занимават предимно с геноцид над жителите на Донбас, които поради това трябва да бъдат освободени.

Тъй че тази война не е каква да е, а освободителна. Както беше освободителна и войната срещу Финландия. И е война срещу фашизма, за да напомня за Великата Отечествена – за което руските медии ежечасно натякват.

Нищо от това не е вярно, но лудостта има това предимство, че не се занимава с истината и свързаните с нея морални категории. Лудостта се задоволява с това, което според нея трябва да е истината. Например: мирът е война. Спомняте си Оруел, нали?

Освен всичко – разбира се, не Русия е започнала тази война. Започна я Украйна, като застраши руската национална сигурност. Но не, не Украйна, защото Украйна е само територията, на която се воюва.

А воюва Русия, със своята особена мисия на богоносна държава – срещу „колективният Запад“. За да бъде ясно кого обхваща този колективен Запад, се приготвя списък „вражески държави“, който обхваща почти цяла Европа. Е, без Белорус, разбира се.

Но не, дори и колективният Запад не е достатъчен, за да бъдат разбрани мащабите на руската индулгенция за войната. Поради което се възправя Дмитрий Медведев, за да поясни, че Русия води свещена битка със Сатаната. А щом става дума за битка със Сатаната, значи и всички средства са възможни – и ядрена бомба например.

Това е своеобразен руски Армагедон, в който победата над сатанинското зло трябва да бъде постигната на всяка и всякаква цена, защото иначе: „За какво ни е този свят, след като в него няма място за силна Русия?“ Въпрос, уместно зададен от Владимир Путин.

Оттам нататък вече всичко е възможно. Например опрощаването на греховете на всички, които воюват в Украйна. Също и амнистирането на убийците и изнасилвачите от руските затвори, които са съгласни да вземат калашниците и да отидат там. Например призива на един руски свещеник, който съветва бойците от своето паство да произнасят молитви към Дева Мария, докато зареждат патрони в пълнителите на автоматите си, за да убият повече украинци с тях.

Например показването как главорезите на Пригожин размазват главата на един дезертьор с каменарски чук – и след това изпращането на окървавения чук в калъф за цигулка на… Европейския съюз. Например възгласа на проф. Дугин, главен идеолог на Евразия: „Убивайте! Убивайте! Убивайте!“

Например публичните съвети на един известен коментатор как непослушните украински деца трябва да бъдат давени направо в река Тисина или изгаряни в дървени хати. Например наличието на детска стая между стаите за изтезания в Херсон.

Могат да се дадат и още много други примери, разбира се. По-важно е другото: всички те имат общи корени – в лудостта на войната.

Тя не е само вой на сирени и тъжна статистика на убити и ранени. Тя е и гърч на човешкото съзнание, срив на нравствеността, без която човек озверява и тази негова зверинност неизбежно води в пределите на лудостта.

Жалко, че нямаме творец с чувствителността и визионерската страст на Гоя, за да ни покаже истинското лице на лудостта в тази война, както и многоликите чудовища, породени от съня на разума.