|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Защо е нужен на България нов национален празник (към мотивите на една необходима петиция) ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Киро Проданов   
Вторник, 08 Ноември 2022 15:40

alt

 

Сайтът desebg.com публикува текста на Киро Проданов, бургаски бизнесмен и общественик, посветен на проблема с националния празник на България и необходимостта от избиране на такъв, който да не разделя нацията. Вътрешните заглавия са на desebg.com.

 

България има 11 официални празници, 10 от които са неприсъствени за всички работещи, а само за учащите се е 1-ви ноември – Денят на народните будители. Три от тези празнични дни са пряко свързани с военно-политически събития от нашата история – Денят на Освобождението 3-ти март, Денят на Съединението 6-ти септември и Денят на Независимостта 22-ри септември.


По волята на комунистическите управници

По волята на комунистическите управници през м. февруари 1990 г. натрапеният от тях за национален празник 9-ти септември те замениха с 3-ти март. Направиха го прибързано с едно решение на тогавашния Държавен съвет преди да са избрани нови органите на държавно управление в зараждащата се демокрация.

Така се потулва гузна съвест и се овладяват чувствата на масата народ, на който до последно е внушавано, че „партията-държава“ сама ще си поправи историческите грешки и ще изгражда новото демократично общество. Но вече три десетилетия виждаме, че това нито е направено, нито има желание да се изпълнява.

Малка част от идеологическата борба на демократичната общност с наследниците на комунистическата партия е дискусията за денят Национален празник на България.


Нуждата от ясно дефинирана националната идентичност

Тази дискусия е много важно да приключи сега, когато се нуждаем от ясно дефинирана националната идентичност с принадлежността ни към европейското културно-политическо пространство. Без драматична фиксация във военно-исторически събития като жалони за избор на денят Национален празник.

Особено когато всеки един от тези официалните празници е свързан с не дотам чистите помисли и зле прикрити цели на освободителката Русия. И как да вярваме в искреността на комунистическата власт, наложила 3-ти март за национален празник като разменна монета за погребания 9-ти септември когато тя самата го е изключила от неприсъствените дни в календара на тоталитарната държава от 1950 до 1987 г.?

Нима трябва да си правим илюзии и да допускаме националният ни празник да се превръща в предпоставка и заложник на идеологически и политически превратности? Това е особено наложително и с цел ограничаване проникването на имперското руско влияние. Водената от Русия война срещу Украйна е поредният натрапчив повод, показващ как исканата „вечна признателност“ прераства в наглост, формира подчинение и угодничество, а от там и примиряване пред хибридната и военна агресия.


Кое консолидира общественото съгласие?

Всеки от посочените три официални празници има своето място в историческия календар на страната ни. И те трябва да се отбелязват подобаващо. В една или друга степен обаче 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември не консолидират в достатъчна степен общественото съгласие.

Те са различно интерпретирани от политически формации, обикновено превъзнасяйки или премълчавайки ролята на Русия в тези събития. Следователно, никой от тях няма и не може да има сплотяваща и стимулираща роля в българското общество, каквато е същността и ролята на националния празник.

Визирането на едно военно-политическо събитие за Денят с най-голяма значимост за нацията и държавата, винаги ще ни изправя пред участта „да избираме най-лошия вариант“(Станислав Стратиев) и пред другата парадоксална българска участ - „силата да прави съединението, а не съединението силата“.

Не постигането на националния идеал с участието на страната и народа ни в четири войни потвърждава нуждата от смяна на подхода и философията по осмислянето на празнично-обредната система и в частност на денят Национален празник.


Политическата конюнктура не може да определя какво празнуваме

С дискусия и решение Народното събрание е крайно време да отнеме възможността на политическата конюнктура да ни определя какво и как да празнуваме. И да изберем веднъж за винаги най-смисленият ден за Национален празник, който да сплотява, вдъхновява и насърчава нацията към неотменен просперитет с поглед към бъдещето вместо постоянна фиксация и тежнения по миналото.

Ние българите сме истински щастливци, че имаме този ден - 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура*.

В продължение на повече от 200 години този ден е бил истинският всенароден празник в душите и сърцата на българите, честван непринудено от ученици и родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани от османските, от царските и тоталитарните власти. Ето защо е важно да се откроят следните четири основания, характеризиращи 24 май като най-подходящ за Национален празник на Република България:

1. Честването на което и да е военно-политическо събитие от нашата история е памет за миналото. Празнуването на 24 май винаги е поглед и стремеж към бъдещето с надеждата и упованието в знанията на подрастващите. Най-ярките и красиви спомени у всеки българин остават именно тържествата на този ден и дори срещите на випуските в зряла възраст са израз на задоволство и благодарност от наученото в училище. Празникът на българската писменост, просвета и култура покорява сърцата на стотици хиляди труженици в образованието и науката. И несъмнено във всеки дом и семейство. Няма в нашия празничен календар друг тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен. В основата на тази емоционална радост е възторжения „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ на Ст. Михайловски от 15 май 1892 г :

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови! …..
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Претворен в прекрасна маршова песен от талантливия композитор Панайот Пипков през май 1901 г. химнът започва да се изпълнява във всички училища още от следващата 1902 г. и вече 120 години оглася улиците и площадите на България. Това е и нашият национален празник на Благодарността – към създателите на азбуката, към просветителите в училища и университети, към възрожденските и съвременните будители.**

2. Официалното му признаване за Национален празник на републиката ще има огромно символно значение за успеха на една нова национална доктрина, съществено различна от идеите на 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември - „Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!“ Пренебрегването на това мъдро послание винаги е носило политически негативи за държавата и нацията ни, включително в най-ново време. Всенароден и национален празник в едно – тази реалност непринудено ще доведе до идейно обогатяване на училищните тържества и държавните ритуали, така необходими за въздигане на културната им и човешка стойност.

3. Освен символ на националното единение, 24 май има особено значение за утвърждаване по израза на Златко Енев на „българския граждански патриотизъм“. Патриотизъм, далеч от шовинистичните и националистически крясъци „против“, а залагащ на възрожденската „заедност“ И защото въздигането на едно утвърдено всенародно тържество като 24 май в Национален празник несъмнено ще впише „етническата идентичност в дефиницията на една гражданска нация, за да имаме ефективна държава и успешна национална общност“(Огнян Минчев). В този ден по един непринуден начин тържествува единението на нацията с многообразието на етнически и верски традиции.

4. Денят 24 май винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Ще стимулира по естествен път интегритета между различните етнически групи. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция за духовно възвишаване, опазила народността и възкресила „Държавата на Духа“(акад. Д. Лихачов). Същността на празника е такава, че винаги ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство***. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които пораждат национална гордост, самочувствие и стремеж към напредък.
Нима Денят, в който векове сме чествали този напредък, може да бъде оспорен като най-достоен за български Национален празник?!

 

* Добре е, че с решение на 45-то НС за 24 май определението „българска“ замени „славянска писменост“. Но компромисно вписаното „славянска книжовност“ не би подхождало за един национален празник. Днес мнозинството славянски държави ползват латиницата, единствено България представя в ЕС кирилицата и последното словосъчетание „славянска книжовност“ от наименованието на празника е редно да отпадне. Много работа ни предстои в отстояване на българската мисия (а не изобщо на славянството) в ЕС, ако трябва да перифразираме делото на първоапостолите в Рим.

** За това е логично и честването Денят на будителите 1-ви ноември да се влее във всенародния празник 24 май.

***Никой няма да ни пречи в отстояването на 24 май като национален празник, защото както казва проф. Роже Бернар, „спасявайки делото на Св. Св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“.

 

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов