|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Истеричната пропаганда за раздухване на страхове, че България ще влезе във война с Русия ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Доц. Огнян Минчев, Фейсбук   
Неделя, 09 Октомври 2022 13:42

alt

 

Сайтът desebg.com публикува коментара на политолога доц. Огнян Минчев в профила му във Фейсбук за пропагандното всяване на страхове в българското общество, че ако предостави оръжие на Украйна ще влезе във война с Русия. Повод за коментара е участието на бившия член на Изпълнителното бюро на БСП Валентин Вацев* в предаването „Политически НЕкоректно“ с водещ Петър Волгин по Българското национално радио. Заглавието е на desebg.com.

 

„...На България ѝ предстои да влиза във война с Русия, защото такава е волята на САЩ“...

Това е едно безсмислено и напълно "изсмукано от пръстите" твърдение, но Вацев знае, че една безсмислица, повторена 100 пъти придобива смисъл. А той е повтарял тази безсмислица 100 пъти само в "политически некоректно"...

Развихрянето на страха в българското общество е единствения начин общественото мнение да бъде "препарирано" и оставено безчувствено по отношение на своя национален интерес.

България не може да влезе във война с Русия по много причини, но - ако следваме логиката на Вацев - най-важната сред тях е, че преди всичко Америка не би влязла във война с Русия. По-точно - би го направила само в случай, че Кремъл използва ядрено оръжие в своята война срещу Украйна.

Взривяването на ядрен заряд незабавно ще изложи Европа на вълна от радиация - по-слаба или по-мощна, което не би могло да се интерпретира по никакъв друг начин, освен като незаобиколима причина за активиране на чл. 5 от устава на НАТО.

При всяка друга хипотеза за развитие на войната между Русия и Украйна нито Америка, нито западна Европа, нито - разбира се - източна Европа не биха прекрачили границата на своето включване във военните действия. Просто защото ако я прекрачат, веднага ще обслужат основния легитимационен тезис на Путиновата пропаганда - а именно, че Русия не воюва с Украйна, а с "колективния Запад".

И Америка, и още повече - Европа, имат основен, жизнен интерес от това Русия да не постигне целите на своята агресия в Украйна. Просто защото поражението на Украйна ще изведе Кремъл в много по-мощна позиция на диктат и потенциална агресия срещу други страни в източна и северна Европа, които - за разлика от Украйна - са ефективни членки на НАТО.

Затова западните страни правят всичко по силите си - чрез санкции, доставка на оръжие и обединена, силна обща политическа позиция - ИНДИРЕКТНО да подпомагат борбата на Украйна за отблъскване на руската агресия.

Киев ежедневно се оплаква, че оръжията и помощта, които получава са недостатъчни за да изравнят силите му с тези на мощния агресор от изток.

Но лимитите на западната помощ се запазват - или много бавно се променят - именно поради оправданите страхове на Вашингтон и на колективния Брюксел, че по-мощни оръжия, масово доставени на ВСУ биха повишили прекия риск от пренасяне на военните действия на руска територия и оттам - риска за пряко въвличане на НАТО във военния конфликт.

Тази логика на западното поведение е толкова прозрачна и ясна, че не може да бъде замъглена нито от недоволството от недостатъчната динамика на помощта на притиснатата до стената жертва на агресията - Украйна, нито от масираната пропаганда на Кремъл с обвиненията, че Русия всъщност воюва с Америка и НАТО на територията на Украйна.

Тази мяра на западната политика на подкрепа за Украйна ще остане в сила до самия край на войната (макар, че балансите й могат да се променят), освен в случай на ядрена провокация от страна на Москва. Най-важното за Запада в тази ситуация е да съхрани своето единство и да отстоява разширяващия се режим на санкции спрямо Москва и максимално възможната подкрепа - с оръжие, финанси и политическа позиция - за Киев.

Тази стратегия на колективния Запад спрямо кремълската агресия в Украйна напълно изключва - като логика и като перспектива - въвличането на България, както и на която и да е друга страна - член на НАТО във война с Русия.

Но да повторим - истеричният страх от подобна война се раздухва с пълни сили от кремълската пета колона в България поради една единствена причина - постигане на максимално, по възможност пълно отсъствие на България от общата политика на НАТО и ЕС спрямо руската агресия. Затова са глупавите приказки за неутрализъм, затова са огромните масиви от дезинформация как "Западът" е "принудил" Русия да влезе в тази война "против волята си".

Тази пропаганда - съчетана с обструкциите на руските агенти във високите етажи на властта в България - поддържат силата на страха и осуетяват изпълнението на българските политически и морални ангажименти като част от ангажиментите на цивилизования свят. Най-очевидният пример за това е блокирането на изпращане на българско оръжие за Украйна.

Нека припомним, че отказът от подобна помощ от страна на България за бореща се за свободата си Украйна има както морална и политическа, така и чисто прагматична страна. Защото всяка източноевропейска страна, която доброволно се разделя с купищата морално и физически остаряло съветско оръжие в полза на Украйна, получава аналогични оръжейни системи по стандартите на НАТО и на практика се превъоръжава.

България е драматично изостанала в този процес на обновяване на оръжейните системи на своята армия - пак поради системната обструкция на прокремълските сили в българската политическа олигархия.

Опасност България да влезе във война с Русия не съществува. Аналогиите с непоколебимата позиция на цар Борис Трети срещу изпращане на български части на източния фронт са нелепи, просто защото днес никой не се е запътил за "източния фронт", та да вика със себе си и България.

Ако Путин премине границите на разума и прибегне към употреба на ядрено оръжие, България и цяла Европа ще имат много по-драматични императиви за собственото си оцеляване, отколкото "бурята в чаша вода", която Вацев и Волгин за пореден път поставят на сцената на собствената си политическа и морална некоректност.

 

*Валентин Вацев (р. 1950 г.) завършва философия в Софийския университет Преди краха на комунистическия режим той е дългогодишен преподавател в Академията за обществени науки и социално управление, подготвяща висшите кадри на БКП. През 1990 г. е съпредседател на „Алтернативно социалистическо обединение“ – фракция в БСП. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП, една от водещите фигури в политическите и експертните структури на бившата компартия. Преподава геополитика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов