Сайтът desebg.com препечатва от Faktor.bg коментара на адвокат Хари Хараламбиев по казуса с руския гражданин Алексей Алчин, който живее в България от пет години. Неотдавна той запали публично своя руски паспорт в знак на протест срещу войната на режима на Путин в Украйна. Веднага след това Кремъл се сети да иска екстрадицията му, но с мотива, че Алчин е разследван е разследван за укриване на данъчни задължения в особено големи размери. За всеки е ясно, че руският режим може да изфабрикува срещу свои противници всякакви обвинения, но въпреки това на първа съдебна инстанция Варненския окръжен съд допусна екстрадицията на 46-годишния руски гражданин. В неговата защита бяха организирани протести в морската столица, а по случая предстои да се произнесе втора съдебна инстанция.

Наскоро, разлиствайки страниците на една, пожълтяла от времето книга, прочетох мисли, които пронизаха съзнанието ми: „Не се страхувай от враговете си – в най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай от приятелите си – в най-лошия случай те могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните – те не убиват и не предават, но само благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на земята съществуват и предателството, и убийството”.

Тези проникновени мисли обусловиха решението ми да споделя случващото се с гражданина на Русия Алексей Алчин.

От телевизионния екран узнах, че той пребивава в България от пет години. Престоят му означава, че е приел България за своя втора родина.

Узнах още, че състав на Окръжния съд във Варна е постановил съдебен акт, по силата на който Алчин следва да бъде екстрадиран и предаден на руските съдебни власти по повод вменени му данъчни измами в големи размери.

Не се наемам да коментирам истинността на твърдяното. Не познавам доказателствата. И всеки, уважаващ себе си юрист, ще разсъждава по този начин.

Смущаващо в случая е, защо след пет години компетентните власти в Русия поискаха екстрадицията?

Бързам да споделя: Не одобрявам стореното от него – да изгори личния си паспорт. Та това е официален документ, удостоверяващ личността на всеки един от нас. Изгаряйки го, Алчин се лиши от собствената си самоличност.

Истинският повод да бъде екстрадиран е несъгласието му от агресията, която Родината му демонстрира срещу суверенна Украйна.

По този повод езикът му е остър и саркастичен, по-бърз от мисълта му. Изостреното му чувство за справедливост носи белега на една ярка, бунтуваща се индивидуалност.

Одързоставям се да определя Алчин като облаче, което е нарушило руската синева.

Твърде удобно е обвинението: Данъчни измами. Раждат се въпросите: При условие, че подобно обвинение е истинно, защо компетентните руски власти са бездействали в порядък от пет години? Как Алчин е успял да напусне пределите на Русия и то, безпрепятствено?

Въпроси, на които до този момент не е даден логичен и убедителен отговор.

Дали в „казуса Алчин” лъжата не изглежда по-приемлива от реалност, която, несъмнено, е твърде объркваща.

Ако той бъде екстрадиран, Руският съд ще му гарантира ли справедлив наказателен процес?

Връщам се назад във времето. През шейсетте години на отминалото столетие руските писатели Синявски и Даниел бяха осъдени на седем години лишаване от свобода, само защото не споделяха начина на живот в Русия.

Питам се: Дали в тази страна съдебната зала извисява човека?

Изостря ли тя сетивата на съдебните състави? Предизвиква ли ги към дълбок размисъл, преди да произнесат своите присъди?
И още: В руските съдебни зали взема ли връх творческата преценка на доказателствата, а не емоционалните политически пристрастия?

Припомням: Съдебната зала трябва да утвърждава, а не да принизява. Единствено в нея се твори правосъдие. И за това, аз не виждам честен, законов и благороден мотив за екстрадицията на Алчин.

На ход е Варненският апелативен съд!