|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Да изтъргуваш и да предадеш каузата за осветяването на агентите на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 06 Юни 2022 14:02

alt

 

Миналата сряда, 1 юни 2022 г., десарско-политико-съдебната мафия бе на косъм да тържествува. Съвсем малко не ѝ достигна да постигне дълго лелеяна цел – да спре осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на различните им ръководни длъжности, заемани след 10 ноември 1989 г.

Без съмнение този ден бе ден на голямо изпитание за демократичните устои на България в ситуация на подкопана държавност, застрашени национални евроатлантически приоритети и вече напълно открита хибридна война на режима на Путин към страната ни след започнатата от него война в Украйна.

За съжаление за повечето български медии „новината“ от това събитие бе спречкването в парламента по време на дебата между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, припознал се в израза „г-н Копейкин“ и депутата от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев. Така значителна част от обществото изобщо не бе информирано за големия залог, който се разигра в Народното събрание.

В сряда българският парламент трябваше да потвърди държавната политика, начертана през 2006 г., за разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Кауза, която жадуващото за свобода и задушено от тоталитарния режим общество издигна още на първия свободен митинг след слизането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.

Кауза, за която то се бори и спечели преди 15 години с приемането на закона за досиетата след три неуспешни опита преди това (1990, 1997, 2001 г.).

Спечели да научава публично от Комисията по досиетата имената на сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които са заемали, заемат или които кандидатстват за ръководна длъжност в държавата и обществения сектор (Комисията вече е разкрила над 17 000 сътрудници на тоталитарните служби на комунистическия режим, б. а.).

Десарското задкулисие обаче така и не можа да преглътне този факт и от приемането на закона за досиетата в края на 2006 г. досега неистово и по всякакъв начин се опитва да предизвика отмяната на закона, закриване на Комисията по досиетата и блокиране на процеса на разкриване на агентите на ДС и разузнавателните служби на БНА – филиалите на съветските КГБ и ГРУ (военното разузнаване) в периода 1944-1989 г.


Предисторията на последната атака срещу закона за досиетата

Последната, 13-та атака, започна през 2017 г., когато десарската мафия си намери удобни съдии във Върховния административен съд (ВАС), които без конкурс бяха инсталирани във висшата съдебна институция.

Десет години след като във ВАС бе утвърдена ясна съдебна практика по дела на сътрудници срещу решения на Комисията по досиетата въпросните съдии започнаха да отменят актове на Комисията с мотива, че тя не може да огласява с повторно или последващи решения сътрудници на ДС без да представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

Така тези съдии поставиха началото на създаването на противоречива съдебна практика.

По-късно стана ясно, че тяхната юридическа кариера е започнала преди 1989 г. във факултета по Държавна сигурност в школата на МВР-ДС в Симеоново.

Председателката на отделението във ВАС, което разглежда въпросните дела, пък се оказа, че съжителства с агент на Държавна сигурност – един от първите, който бе завел дело срещу Комисията по досиетата, използвайки тази постановка.

Този очеваден конфликт на интереси, осветил зависимостите на конкретни съдии във ВАС, обаче бе оставен да тлее и да се задълбочава. Председателят на ВАС Георги Чолаков не си мръдна пръста да преустанови това безобразие и наглост, позорящо съдебната институция, която ръководни от 2017 г.

Срещу противоречива съдебна практика, създадена от ВАС, реагира председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, който през 2019 г. сезира тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, имащ законово правомощие да отнесе проблема на вниманието на председателя на ВАС.

И той го направи, като застъпи тезата, че в закона за досиетата няма изрични указания от законодателя (Народното събрание), което да изиска нови доказателства при повторното или последващо огласяване на сътрудниците на тоталитарните служби, но в различно качество на заеманата от тях публична длъжност.

Във ВАС бе заведено тълкувателно дело и след повече от две години протакане, изчаквайки смяната на политическата конюнктура, през декември 2021 г. бе обявено решение на Общото събрание на ВАС.

С него бе прието, че еднократното обявяване на принадлежност от Комисията по досиета било достатъчно изпълнение на закона и тя не е компетентна да разкрива сътрудници с последващи решения.

Тоест, чрез съда десарско-политико-юридическата мафия се опита да изопачи основната философия на закона за досиетата така, че да бъдат скрити от публично огласяване ръководните позиции на хиляди агенти вместо да бъдат оповестявани, когато Комисията ги проверява в качеството им на лица, заемали, заемащи или кандидатстващи за конкретна ръководна длъжност.

Комисията по досиетата отказа да се съобрази с цензурата, която ВАС се опита да ѝ наложи и продължи обявяването на сътрудниците на различните им ръководни позиции, които са заемали след 10 ноември 1989 г., каквото всъщност е изискването на закона.

И направи единственото възможно нещо, което можеше да се стори в тази ситуация. Да сезира органа, пред който се отчита – Народното събрание.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов внесе в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред доклад за проблема, гласуван от всички членовете на самата Комисия, в който се предлага и разрешаването му чрез конкретна законова поправка.

С нея изрично се препотвърждава правомощието на Комисията да огласява публично сътрудничеството на лица, заемали, заемали или кандидатстващи за ръководна дейност, попадаща в обсега по закона, независимо дали преди това тяхната принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА е установена с друго решение.

Тъй като Комисията няма право на законодателна инициатива поправката бе внесена като законопроект от група народни представители на „Демократична България“ (в мотивите към законопроекта коректно се посочва, че предложение е на Комисията по досиетата).


Разположението на сили в парламента при първо четене на поправката

Поправката, с която трябваше да се преодолее цензурата за осветяването на агентите на ДС, наложена от ВАС, бе внесена на 2 март 2022 г., а случайно или не в същия ден в парламента бе внесен и законопроект за отмяна на закона за досиетата от името на цялата парламентарна група на пропутинската партия „Възраждане“ – новото парламентарно лоби на ДС-задкулисието, което пробва да направи същото в предходните години през БСП и АБВ, но без успех.

В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чийто председател е лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, поправката, внесена от депутатите от „Демократична България“, бе приета с мнозинство, а законопроектът на „Възраждане“ – отхвърлен.

На първо четене в парламентарна зала в началото на месец април темата за продължаването на публичното осветяване на сътрудниците на комунистическите служби роди ново политическо мнозинство от управляващи и опозиция.

Законопроектът, иницииран от Комисията по досиетата и внесен от депутати от „Демократична България“, бе подкрепен от вносителите, от „Продължаваме промяната“, от ГЕРБ-СДС и ДПС, като лидерът на движението Мустафа Карадайъ лично оп парламентарната трибуна обяви, че партията му ще подкрепи внесената поправка.


Безпрецедентната намеса на председателя на ВАС

На второ чете в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 25 май се случи нещо безпрецедентно. В парламента дотича лично председателят на ВАС Георги Чолаков, същият този, който години наред остави определени зависими от тоталитарното минало съдии да създават противоречива съдебна практика и който е пряко отговорен за изопачаването на смисъла на закона на досиетата по начин, удобен на противниците на осветяването на тоталитарните служби.

За какво си мислите, че той прояви такава заинтересованост, в мига, в който вече беше ясно, че парламентът е на път да преодолее неадекватното тълкувателно решение на ВАС?

Че е отишъл в парламента да брани честта на съда ли? Едва ли, но неговото безпрецедентно присъствие може да се възприеме и като опит да се влияе от една уж независима власт на друга независима по Конституция власт – законодателната.

Защо този висш магистрат, който отказваше интервюта по проблема и години наред прояви пълна незаинтересованост към него изведнъж прояви такъв личен ангажимент и такава спешна намеса?

Въпроси, които Георги Чолаков дължи на обществото, което не е глупаво и може лесно да се досети, че в тази ситуация той прилича на човек, който се е разбързал да спасява положение, към което е поел някакви определи ангажименти.

При всички случаи това безпрецедентно появяване на председателя на ВАС в парламента го разкри като участник в нещо друго, което се случва зад кулисите.

И като опит за намеса в на работата на друга власт – законодателната от страна на съдебната.

Какъв бе ефектът от появата на Георги Чолаков в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред? Поправката бе гласувана въпреки опита му да извива ръце на депутатите и да ги убеждава, че тя е излишна (разбирай трябва да остане положението, наложено от ВАС, да не се осветяват ръководните позиции на агентите по време на прехода).

Изведнъж обаче представители на ДПС в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред гласуваха против поправката – същата, за която на първо четене бяха гласували „за“ – червена лампичка, че нещо друго се плете зад кулисите. И точно такъв задкулисно начертан план се случи в парламентарната зала на второ четене.


Извъртането на ДПС и неявните му обвързаности

На 1 юни поправката влезе в пленарна зала за второ, окончателно приемане. ДПС, започна да дава назад, което ясно показа, че превратната позиция на нейните членове във вътрешната комисия, не е било никак случайно.

И това го правеше партията, по чийто законопроект през 2006 г. бе приет закона за досиетата и партията, която впоследствие участва в избора на Комисията по досиетата и нейния втори мандат през 2012 г. Партията, която до момента не подкрепи нито един от опитите за отмяна на закона за досиетата чрез лобитата на ДС-задкулисието в БСП и АБВ, включително и по време на кабинета Орешарски, когато ДПС бе в управлението заедно с БСП.

В сряда, в пленарната зала случайно или не лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, който така гръмко бе заявил подкрепата на партията на първо четене, отсъстваше.

От трибуната депутатът от ДПС Джихан Имрямов вместо да говори по същество взе, че тръгна да цитира някакво интервю на Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева от началото на прехода, в което те казвали, че 30 процента от досиетата били унищожени.

И изрази съмнения дали това са истинските проценти. Цялата тази очевидно нагласена работа щеше да бъде тъжна, ако не беше глупава – да се цитират като меродавно мнението на висшите длъжностни лица от времето на комунистическия режим, по чието нареждане всъщност става незаконното унищожаване на част от досиетата на ДС – защото именно ген. Атанас Семерджиев е министърът на вътрешните работи, през януари 1990 г. подписва заповедта за прочистването на досиетата.

А Нанка Серкеджиева пък е началник на архива на ДС и изпълнява тази заповед. Нещо повече, впоследствие двамата бяха подсъдими за това престъпление и осъдени на първа инстанция, но впоследствие българското „правосъдие“ ги „забрави“ и остави спокойно да си изживеят необезпокоявани старините, докато починаха.

Депутатът Ибрямов толкова нескопосано цитира тяхното интервю, че дори обърка името на Серкеджиева, наричайки я също Семерджиева, а през цялото време зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Хамид Хамид го наставляваше и му суфлираше.

Ибрямов не пропусна да натърти, че той и хората от ДПС са жертва на „възродителния процес“, но в същото време направи нещо невиждано от представител на движението – заяви, че отговорността за престъпленията се носила от ръководството на комунистическата партия, като по този начин той на практика сне отговорността на репресивния ѝ апарат. И ако това не е шок да излиза от устата на една жертва на тоталитарния режим, не знам друго какво би могло да е!

Явната промяна в политическото поведение на ДПС не остана скрита. Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров веднага призова Джихан Ибрямов да уточни от свое име ли говори или казаното от него е позицията на партията му, но Имрямов си замълча.

Циркът, който той се опита да разиграе, просто беше да се прикрие по някакъв начин извъртането на ДПС, по проблем, по който партията е била последователна от приемането на закона за досиетата до сега – цели 16 години.

И това отстъпление се видя при гласуването – от 34 народни представители на ДПС нито един не участва в гласуването.

Така ДПС предаде държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, във формирането на която участва от 2006 г. насам.

С това отстъпление то предаде и интересите на своите избиратели – все жертви на репресивната политика на БКП. Но на кой му пука за жертвите?! Ясно е къде и от кого се взимат решенията в ДПС – в Сараите от най-големия политически брокер на прехода Ахмед Доган.

Като опитен политически търговец очевидно в случая той е изтъргувал оттеглянето на подкрепата на ДПС за законодателната поправка, която елиминира удобната за десарското задкулисие цензура за осветяването на агентите на ДС, наложена от ВАС.

Но за какво? Не очаквайте от ДПС да ви отговорят на този въпрос, нито да обяснят публично промяната в позицията си.

Аи това не е нужно, за да се направят някои взаимовръзки, осветени с безпрецедентната поява на председателя на ВАС Георги Чолаков в парламента преди решителното гласуване.

Има ли важни дела в административните съдилища и във ВАС, които пряко са свързани с интересите на лица, обвързани с ДПС? Ето ви един въпрос, на който от партията на почетния председател Доган никога няма да ви отговорят.


Случайно или не…

Случайно или не на 1 юни 2022 г., в деня, в която ключовата поправка в закона за досиета бе приета след инфарктно гласуване, ВАС излезе с окончателно решение, по дело на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – ключова фигура в партията.

ВАС обяви за нищожно решението на служебното правителство на Румен Радев, с което бе разширен списъка по глобалния закон „Магнитски“, след като през лятото на 2021 г. Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков бяха санкционирани по него от американското финансово министерство.

Майка на Пеевски бе едно от засегнатите лица, попаднали в българския „черния списък“ на служебния кабинет, като асоциирани с тримата от над 90 лица и компании (малко над 60 от тях обжалваха акта на кабинета пред ВАС).

Ако ДПС не е изтъргувало каузата за осветяването на агентите на комунистически служби с това да има гръб при евентуални важни казуси в административните съдилища, то от партията трябва да го отрекат публично и да мотивират превратната си позиция. В противен случай съмненията за влизане в задкулисни договорки ще останат.


Завоят в позицията на ГЕРБ-СДС

Не по-малко изненадваща бе позицията на ГЕРБ-СДС. На първо четене в парламента коалицията, която е в опозиция, подкрепи поправката в закона за досиета.

На второ четене изказванията на депутатите от ГЕРБ дадоха противоречиви сигнали. Първо Радомир Чолаков заяви, че той и неговите съпартийци от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще подкрепят поправката. Не депутатите от ГЕРБ-СДС като цяло, а само онези, които са във вътрешната комисия.

След това Тома Биков (ГЕРБ) атакува формалните вносители на законодателната поправка от „Демократична България“, че са в една коалиция с БСП.

Той постави въпроса защо те не са поискали официално подкрепата на ГЕРБ-СДС за приемането на тази наглед техническа поправка в закона за досиетата?

Това е подход, който партията на Борисов използва вече многократно, за да поставя под напрежение „Демократична България“, но какви позитиви носи това не е много ясно, защото едни и същи аргументи за уязвяване на политически противник рано или късно стават нечуваеми за аудиторията, когато те се повтарят.

Биков отиде по-далече и даде да се разбере, че си е негова работа как самия той ще гласува, изречено от него с предизвикателен тон.

Последва половинчасова почивка заради спречкването между лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, разпознал се в обръщението „г-н Копейкин“, изречено от депутата от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев.

След влизане в зала Тома Биков пак взе думата и от парламентарната трибуна театрално заяви, обръщайки се към групата на „Демократична България“, че те трябва да са спокойни, защото ГЕРБ-СДС ще подкрепят внесената поправка на второ четене.

Така той представи ГЕРБ-СДС като спасител на ситуацията, в която приемането на поправката виси, след като ДПС даде заден ход.

Неговите уж успокоителни слова се оказаха чиста гавра, тъй като броени минути по-късно при гласуването от 59-те народни представители на ГЕРБ-СДС на таблото се изписа цифрата 1, който е гласувал „за“, а останалите изобщо не бяха участвали във вота, както постъпи и ДПС.

Единственият глас „за“ е бил на депутата Петър Николов (ГЕРБ), стана известно по-късно късно. Политическата кариера на Петър Николов започва в СДС и преминава през ДСБ, а в третият кабинет на Борисов бе зам.-министър на образованието и науката и подкрепи необходимостта от преработване на новите учебници по история за 10 клас в частта за комунистическия период 1944-1989 г., в някои от които бяха допуснати груби манипулации и липса на основни факти за репресивния режим на БКП.

Неочакваната позиция за неподкрепа на толкова важната поправка за закона за досиетата не може да бъде обяснена логично.

Партията на Борисов подкрепи дейността на Комисията по досиетата и прилагането на закона за разкриванета на сътрудниците на тоталитарните служби с избора на нейния състав за втория ѝ мандат през 2012 г.

Бойко Борисов лично откри Централизирания архив за документите на ДС, изграден в Банкя от Комисията по досиетата в началото на 2011 г., където каза, че целта е който желае вече свободно и без проблеми да се запознава със събраните на едно място документи на бившите служби.

Малко по-късно първият кабинет Борисов прие за първи път в новата история на България повече да не се назначават агенти на ДС и разузнавателните служби на БНА за посланици и генерални консули. Дори тогава действащите посланици с досиета бяха извикани в София, като ход за прекъсване на мандатите им.

Борисов от 2011 г. спря назначенията на хора с досиета в Министерски съвет на ниво министри и зам.-министри, което също беше важна крачка в прилагането на политическа лустрация.

Партията му прокара отмяната на параграф 12 в закона за досиетата, който беше един от големите компромиси, наложен от БСП при приемането на закона за досиетата през 2006 г., с който се опъваше чадър върху щатните сътрудници на тоталитарните служби, назначени в новите структури в сектор сигурност на страната.

Забележителното бе, че това гласуване се осъществи заедно с тогавашните гласове на Синята коалиция в парламента, водена от Иван Костов – добър пример за правенето на държавна политика за скъсването с тоталитарните зависимости.

Отделно от това по време на управляемо на ГЕРБ бяха приети важни изменения в закона за досиетата, с които бе разширено неговото поле на приложение. Една от тези поправки бе при проверките за надежност, извършвани на лица, които боравят с класифицирана информация, да се проверява дали те нямат зависимости от комунистическия период

Е, в сряда, с лека ръка ГЕРБ-СДС задраска добрите практики от тази политика, вероятно заслепени от политическите боричкания, които водят с управляващите и по-конкретно в случая с „Демократична България“.

Тези боричкания обаче са слезли на много ниско ниво и изглежда се обуславят от влошените лични отношения между отделни представители в ръководствата на двете политически коалиции.

ГЕРБ-СДС обаче пропусна шанса да извлече политически позитиви с едно интелигентно отиграване на ситуацията. Да, от партията на ГЕРБ можеха да си позволят да уязвяват „Демократична България“, но можеха ясно да заявят, че въпреки че са атакувани от тях, има политики, които независимо от ударите и моментните политически ситуации те не биха пренебрегнали.

Една от тези политики е каузата за осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, с която ГЕРБ-СДС не биха допускали компромиси, напротив – ще я подкрепят убедително, тъй като са последователни в прилагането ѝ и когато са на власт, и когато са в опозиция.

За съжаление в редовете на ГЕРБ-СДС липсваше фигура, която да изнесе подобен парламентарен урок за затвърждаването на един от важните стълбове и може би единствения успешен процес от всички декомунизационни процеси в страната, които са били предприемани – отварянето на досиетата на агентите на комунистически служби.

Позицията на ГЕРБ-СДС бе голяма политическа грешка. Не ми се мисли, че е възможно и тази партия, както ДПС да се поддаде на някакъв задкулисен натиск в резултат на други зависимости, за да се стигне до такова показателно неучастие в подкрепата на каузата за разкриването на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА.

Затова и ГЕРБ-СДС е редно да дадат обяснение, ако са осъзнали политическата грешка, която допуснаха с лека ръка. Неслучайно след гласуването в парламента председателката на Съюза на репресираните от комунистическия режим „Памет“ Лиляна Друмева, която е бивш депутата от СДС, разочарована нарече лицемерно подобно поведение за политици, които твърдят, че са десни.

Не знам как оттук нататък Бойко Борисов ще разказва, че дядо му бил убит от комунистите, когато партията му не подкрепя в парламента разкриването на сътрудниците на същия този режим.

Не знам как представители на ГЕРБ-СДС ще се явяват на събития, свързани с почитта към жертвите на комунистическия режим, когато пропуснаха да си свършат работата в парламента.


С гласовете на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“

Все пак въпреки оттеглянето на подкрепата от страна на ДПС и ГЕРБ-СДС поправката бе приета на косъм с гласовете на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

Трябва ясно да се каже, че тези две формации спасиха положението. Другите двама коалиционни партньора на четворната коалиция – БСП и ИТН – забиха нож в гърба им.

Много смислени аргументи в иначе политизираната до крайност парламентарен дебат изтъкнаха депутатите от „Демократична България“ Мартин Димитров, който заяви, че гласуването ще покаже кой желае и кой не обществото да бъде информирано за сътрудниците на тоталитарните служби, както и Атанас Славов, който убедително доказа, че темата за сътрудниците на тоталитарните служби не е минало, а настояще.

Председателят на вътрешната комисия и лидер на ДСБ Атанас Атанасов на два пъти парира пропагандните клишета на представители на „Възраждане“, които твърдяха, че се осветявали големи разузнавачи, а никоя държава не правило това. Цитирайки основни документи на Политбюро на ЦК на БКП за Държавна сигурност Атанасов припомни, че на практика всички тези „велики“ разузнавачи са школувани в школите на КГБ и ГРУ в Москва и са работили за чужда държава.

 

"Щатните" противници на осветяването

на агентите на комунистическите служби се увеличават

БСП показа колко лелее този закон да спре да съществува, отказвайки се от реформаторската си роля през 2006 г., когато и с нейните класове в 40-то Народно събрание бе приет продължаващия да действа и към днешна дата закон за досиетата.

И това е напълно разбираемо като се знае, че пръв съветник на лидера на БСП не кой да е, а Бригадир Аспарухов (преименувал се на Бриго след краха на комунистическия режим), щатен служител на Държавна сигурност и бивш директор на Националната разузнавателна служба в началото на прехода с активна роля в атаката срещу правителството на СДС начело с Филип Димитров.

„Има такъв народ“ – партията на чалга шоумена Станислав Трифонов, който миналото лято в първия си проектокабинет предложи щатен служител от ДС да стане министър на вътрешните работи, нещо което и БСП не си е позволявала, показа, че има афинитет към чегъртането. 17 от присъстващите в залата депутати на ИТН гласуваха против поправката, очевидно желаещи имената на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби да бъдат „изчегъртани“ от публичното пространство.

„Възраждане“ нагледно доказа, че е новото лоби на бившите генерали от ДС, а негови депутати, довчера напълно неизвестни лица, днес повтарят като папагали „аргументи“ за отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията, все едно, че слушаме кадри от Държавна сигурност като Тодор Бояджиев и други изтъркани креатури на ДС, които нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.

Сега всички те си скубят косите от яд как можеха да пропуснат този златен шанс да блокират осветяването на агентите им, след като ДПС и ГЕРБ-СДС създадоха такъв вакуум с дезертиране от уж ясна и последователна своя позиция досега.

Е, тези от десарско-политико-съдебното задкулисие няма да спрат дотук. Бъдете сигурни в това. Скоро ще последва нов опит срещу закона и Комисията по досиетата. Те вече си имат и съд, с магистрати от който вече си имат уговорки зад завесите. Все нещо ще измислят.

Лошото за тях е, че в неистовия си стремеж да сложат край на осветяването на агентите на комунистическите служби, взеха, че сами се осветиха, а това неминуемо покачва залога за следващия опит за затваряне на досиетата на ДС.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов