Едва ли има по-унизителна дата от днешната в българската история от времето на тоталитарната комунистическа система насам.

След като повече от два месеца увъртане, протакане, ходене на място в Киев да видят с очите пораженията и престъпленията на режима на Путин във войната му срещу Украйна, след десетките обещания, публични уверения и заявления, че българският парламент ще гласува да изпрати оръжие на нападнатите украинци 47-то Народно събрание днес роди едно голямо нищо. Да, една ГОЛЯМО НИЩО!!!

Нещо повече. На украинския президент Володимир Зеленски му се наложи освен да води война срещу руския агресор, да спасява и безгръбначното българско правителство на „харвардеца“ Кирил Петков.

Както е известно днес сутринта, в деня, в който парламентът трябваше да вземе съдбовното решение, в Народното събрание украинският посланик у нас Виталий Москаленко внесе писмо от украинския президент Зеленски, в което писмено са изброени очакванията за помощ от България, сред които обаче не фигурира обявеното още в началото на войната искане за военна помощ.

Така на практика борещата се за своето и за европейското съществуване Украйна сама се отказа от военна помощ от България, очевидно разбирайки, че на такава не може да разчита от слабите и безволеви лица, които днес се упражняват да правят политика у нас.

По ирония на съдбата украинският президент Володимир Зеленски, спасявайки българското правителство, спаси и партията на бившите комунисти, която винаги – и преди и сега – се е разпознавала и позиционирала като слугинаж на господарите в Кремъл.

Партия, която от самото начало на своето присъствие в това правителство е заложила политиката на рекет и изнудване, и очевидно успява.

Защото след гласуваното от парламента решение днес да се ремонтира украинска техника победител се оказа Корнелия Нинова и свитата ѝ на „Позитано“ 20.

За пореден път партията, която на последните избори получи разгромен резултат от 10,2% или по-малко от 270 000 гласоподаватели, успешно изви ръцете на четворната коалиция, заплашвайки че ще я напусне, ако не стане нейното.

Но трябва ясно да се каже, че не Нинова е виновна – тя това може, а този, който я вкара във властта – лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев.

Въпреки многобройните предупреждения, че който е управлявал с БСП не е завършвал добре. Е, сега вече те знаят какво е да си заложник на бивши комунисти.

Победител е и адвокатът на Путин у нас и кремълска политическа марионетка Румен Радев, който в последните дни толкова се притисни, че парламентът ще вземе да гласува военна помощ за Украйна, че сложи гърди на амбразурата и започна директно да плаши населението, че ако това стане Русия можело да ни нападне.

Големият победител от днешното ялово решение на българския парламент обаче е диктаторът и човекомразец Путин, който с основание може да презира страхливите български политици, защото сега вече е ясно, че България му е в кърпа вързана и то без бой.

Големият губещ в този исторически момент е България като страна, която на хартия е член на НАТО и Европейския съюз, но гласува все едно не е част от тях и без да е осмислила какво означават тези съюзи и какви ценности отстояват те.

В очите на другите ние не сме никакви съюзници, камо ли надеждни, а сме общество, потънало в зависимости от времето на тоталитарното комунистическо време.

И това е така, защото мнозинството в България са от породата на добре пресметливите Андрешковци, които освен от собственото си живуркане и келепирец от нищо друго не се интересуват. Тъй беше по времето на соца, тъй е и сега по времето на бутафорната демокрация.

Управляващите показаха, че не само нямат кураж и смелост, но са удивително безхарактерни, безгръбначни в един рядък исторически момент, в който България трябваше да избере да бъде на страната на справедливостта и доброто.

Един ден, когато Украйна спечели тази война и дойде края на Путин другите демократични страни ще се наредят до победителя с право, но България няма да има основание да е сред тях.

Днес зависимите „политици“ се постараха да направят всичко възможно България да остане незабележима и безнадеждно неспасяема провинция далеч от сърцето на Европа и демократичния свят.

Срам и позор!