Изглежда ни предстои да станем свидетели на още случаи, когато непознаването на законите (или опита за заобикалянето им) от новото поколение, влязло в политиката, ще предизвика неизбежни грешки и сериозни гафове и скандали.

Някои гледаха доста снизходително на нарушаването на основния закон от страна на президента Румен Радев (потвърдено от Конституционния съд) и бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков, който сега се готви да стане министър-председател.

Повод за предположението, че непознаването на законите в България ще доведат скоро до някои грешки, които биха могли да бъдат избегнати, ако човек е запознат с правомощията за съответния пост, е изявлението на Кирил Петков, че „всеки [коалиционен] партньор ще може да си назначава министри и заместник-министри, така вместо да се опитваме да следим каквото и да е, просто ще изискваме резултати“.

И още от неговото обяснение как ще се конструира бъдещия коалиционен кабинет, направено пред БТВ:

„Всеки министър ще има право да си избере екип, с който да работи, и ще изискваме от тях резултати. Така никой няма да има оправдание „Това не се случи заради вашия зам.-министър“.

Твърдението, че „всеки партньор ще може да си назначава министри и зам.-министри“ е несъстоятелно. То вероятно е твърде неточно, ако Петков е искал да каже вместо „назначава“ „определя“, защото българската Конституция не позволява подобни назначения на министри и зам.-министри.

Отговорността на изпълнителната власт също е посочена в основния закон (стига да има кой да го прочете преди да говори).

В Конституцията ясно е категорично е посочено (чл. 108, ал. 2), че „министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите“.

И също така, че министрите „носят отговорност за своите действия“ (чл. 108, ал. 2).

Ще бъдат ли допуснати агенти на комунистическите служби

отново в българското правителство?

Непознаването на отговорностите и процедурите от прохождащите в политиката може да доведе и до следния проблем: да бъде допуснато назначаването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби на ниво министри и ниво зам.-министри.

Подобни опасения са до голяма степен основателни, защото вероятният бъдеш министър-председател Кирил Петков едва ли знае, че през последното десетилетие у нас в изпълнителната власт (правителството) се утвърди държавна политика на т. нар. тиха лустрация.

Тя се прилага чрез възможността за извършване на предварителна проверка за принадлежност към ДС или разузнавателните служби на кандидатите за министри и зам.-министри.

Тази предварителна проверка, залегнала в закона за досиетата, предотвратява възможността в правителството да бъдат назначени агентите на комунистическите служби.

Достатъчно е от името на кандидата за премиер или политически лидер да се поиска проверка от Комисията по досиетата за това дали кандидатите за министри и зам.-министри не са обвързани с репресивния апарат на БКП още преди да бъдат утвърдени на съответните постове.

При искане за подобна проверка Комисията я извършва и изпраща (без публично огласяване) съответните данни на бъдещия премиер, който при наличие на агентурна принадлежност не включва съответното лице в предложението за назначение. Така процедурата гарантира, че в изпълнителната власт няма да бъдат допуснати сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Държавната политика на "тиха лустрация"

Тази държавна политика на „тиха лустрация“ се прилага успешно от 2011 г. насам с малки изключения, включително и при последното служебно правителство, чиито министри се определят от президента, а зам.-министрите се назначават от служебния премиер.

Двете изключения през последните 10 години беше в първото служебно правителство на президента Росен Плевнелиев, чиито министри нямаха принадлежност към ДС, но тогавашният служебен премиер (2013) Марин Райков допусна да назначи един агент в лицето на зам.-министъра на икономиката Божан Стоянов.

Второто изключение бе в третия кабинет на ГЕРБ (2017-2021) присъствието на коалиционния партньор от „Обединени патриоти“ и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната, известен като агент „ИВАН“ на Шесто управление на ДС.

Има и известна надежда, че все пак бъдещото управление може да избегне подобно компрометиране с назначаването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби на министри или зам.-министри.

За това говори фактът, че от коалицията „Продължаваме промяната“ реагираха адекватно и веднага оттеглиха от листите си с кандидатите за народни представители в 47-то Народно събрание три лица, след като Комисията по досиетата огласи тяхната принадлежност.

От "Демократична България" да подсказват навреме

Би трябвало от „Демократична България“, които са включили в предизборната си програма лустрация на кадри, свързани с репресивния апарат на БКП, да обърнат внимание на своите нови политически партньори за съществуващата законова възможност за извършването на предварителна проверка за принадлежност към ДС на кандидатите за министри и зам.-министри.

Още повече, че те реагираха напълно адекватно при първия проекто-кабинет, спуснат от Слави Трифонов след вторите избори през юли 2021 г., в който за министър на вътрешните работи чалга шоуменът предлагаше щатен сътрудник на ДС в лицето на Николай Радулов, който при втория проекто-кабинет на „Има такъв народ“ беше изтеглен.

При всички случаи е хубаво е прохождащите в политиката дори и да са изпълнени с най-добронамерени намерения, да са запознати добре със законите и съответните процедури, за да не допускат детински грешки, които могат лесно да бъдат избегнати.

Още повече ако продължат да демонстрират политическа воля (както с изчистването на листите си), че промяната може да стане без да ни пробутват експерти и политици, които имат скрити зависимости от времето на тоталитарния комунистически режим и от кукловодите на агентурната мрежа на БКП през годините на преход.