Миналата седмица Конституционният съд (КС) отмени ограниченията, непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни постове в българската дипломация, приети с промените в Закона за дипломатическата служба от ГЕРБ, Синята коалиция и партия „Атака”.

До отмяната им се стигна, след като депутати от БСП и ДПС ги атакуваха пред КС. По този начин беше върнато статуквото, което властва повече от 20 години след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма в Източна Европа.

Статукво, което дава възможността агенти, обслужващи бившия репресивен апарат на БКП, спокойно да представляват съвременна България пред света. Агенти, които до 1989 г. са шпионирали в полза на ДС и КГБ западни страни, да бъдат посланици в същите тези страни, с които днес страната е съюзник в НАТО и Европейския съюз.

Така България за пореден път показва, че проблемът с наследството на ДС и нейните мрежи във властта е траен и не на време решен. Той изплува винаги, когато се засягат интересите на кастата, свързани с тоталитарната репресивна система. А политическите ходове на президента Георги Първанов и на партии като БСП и ДПС няма как да не напомнят за непрекъснатите зависимости и обвързаности на голяма част от политическия елит от новите трансформации на Държавна сигурност през всички години на прехода от комунизъм към демокрация.

След решението на Конституционния съд мнозина смятат, спуснатата за кратко бариера пред кадровите назначения на сътрудници на ДС в дипломацията е вдигната окончателно. Това обаче не е точно така. Действително с конституционното дело срещу промените в Закона за дипломатическата служба беше направен опит да се заличат усилията на министъра на външните работи Николай Младенов да утвърди нови, отговарящи на съвременната външна политика правила в дипломацията. Тези усилия обаче не са хвърлени напразно, защото чрез тях правителството подпечата заявената преди близо година политическа воля за изчистването на българската дипломация от призраците на ДС.

А наличието на политическа воля е от ключово значение за задействането на една много важна разпоредба, която съвсем легално и законно дава възможност за спиране на кадровите назначения на дипломати с досиетата. Тази разпоредба се отнася до предварителната проверка по закона за досиетата.

Извършването на предварителна проверка не е задължителна по закон, но тя може да се прилага от всеки един ръководител, желаещ институцията или организацията, която представлява, да няма обвързаности с хора, служили на репресивния апарат на тоталитарния комунистически режим. Тоест тя може да се използва от държавни и обществени ръководители, които имат морал и воля за прекъсване на подобни зависимости от миналото.

На фона на серията от решения на Конституционният съд, с които се блокира ограничаването на кадрови назначения на агенти на ДС във властта от 1993 г. насам по пътя на лустрацията, предварителната проверка се превръща в ключов фактор за реализиране на заявената политическа воля от управляващите поне в сферата на дипломацията.

Показателно е, че предварителната проверка вече се прилага от ръководителите на министерствата, които най-силно са засегнати от проникването на кадри на ДС в тях – Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната.

Още по-насърчително е, че този законов механизъм, придобил публичност като „тиха лустрация”, се използва и от ръководителите на обществени, синдикални и религиозни организации. Както и от част от политическите партии при включването на кандидати в изборни листи.

Така или иначе от плах опит през последните няколко години предварителната проверка днес е процес, който вероятно ще се използва, поне докато носителите на власт са последователни в реализирането на политическа воля

Публичните изявления на министъра на външните работи Николай Младенов, че няма да назначава ръководни кадри, свързани с ДС, говорят еднозначно за това, че той и занапред ще се възползва от предварителната проверка.

Същата заявка даде и новоизбраният президент Росен Плевнелиев по отношение на президентската администрация. И това е окуражаващо начало, което трябва да бъде подкрепено и последвано и от други държавни институции. Още повече като се има предвид, че принадлежността към ДС сякаш беше издигната в атестат, за да бъдеш привлечен на работа на „Дондуков” 2 от отиващия си държавен глава Георги Първанов.