|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Няма епидемия, която да заличи паметта към жертвите на комунизма ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Корнелия Маринова   
Събота, 20 Март 2021 07:39

alt

В навечерието на годишното шествие-поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч днес, 20 март 2021 г., кметът на община Ловеч Корнелия Маринова публикува текст, посветен на събитието, който desebg.com препечатва.


Няма такава епидемия, която да заличи нашата памет и да обърне ценностите ни – като хора и като общност.

Шествието-поклонение, което СДС организира тази събота до мястото на бившия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч, провокира у мен желанието да се обърна към вас, приятели.

Миналата година шествието не се състоя - пропуснахме го поради наложените санитарните мерки. Но се включихме в онлайн инициативата на фондация „Истина и памет“. Специално за случая бе създадена и страницата „Поклонение пред жертвите на комунизма в лагера край Ловеч 2020 г.“

На 6 юни м. г., на  Черешова задушница, община Ловеч организира панихида за загиналите  на мястото на бившия концлагер „Слънчев бряг“. Разчупихме традицията и я обогатихме с други събития през последните години.

Защото няма такава епидемия, която да заличи нашата памет и да обърне ценностите ни - като хора и като общност.

Община Ловеч полага усилия да запази материалните следи от онова време – периода на съществуването на лагера /1959-1962г./ Те са много малко на брой и белязани от една несигурност. Но и най-дребната следа от онова време е ценна.

От една страна имаме достатъчно добре документираната истина - това е лагер за политически затворници, със садистичен режим, създаден с устното решение на висшето комунистическо ръководство.

От друга страна – предстои още много работа по изучаване на конкретното място и неговата историзация като място за памет и поклонение. И този процес е необратим. Наши търсения показват, че може би все още е запазена част от оригиналната постройка от онова време, в рамките на днешен обект на МВР, недалеч от самата кариера. Това е мястото, подходящо в най-голяма степен за музейна сбирка и посетителски център.

Лагерът днес прилича на една добре осветена обществена сцена, на която много ясно се вижда кой кой е. И с присъствието, и с отсъствието си. Ловешкият „Слънчев бряг“ е лакмус за демократичност. През годините на това място са идвали стотици, хиляди привърженици на демокрацията.

Има и нещо, което не виждаме, бидейки на тази стара каменна кариера, но то е там. Това е огромната болка, която извира заради жертвите и техните близки. Страданието от една насилствена, неочаквана и нежелана раздяла на близки хора.

Ето един откъс - част от майчин некролог по изчезналия син, публикуван от Христо Христов в „Секретното дело за лагерите“:

„Мили Бойко, самотен и незнаен е твоят гроб далеч от нас. Недей се сърди, че не можем да дойдем при теб. Живота си даваме, за да намерим твоя самотен гроб, със сълзи да го оросим, с рози да го украсим. Уви! Това е невъзможно! Ти внезапно ни напусна, не можейки нищо да си кажем. Не можахме дори и прошка да си вземем. Най-щастлива съм, когато дойдеш  насън и ми се усмихнеш, и ме прегърнеш. Уви! Когато зората настъпи и очи отворим и теб те няма, виждам, че е само един прекрасен сън в нощта“.

За тази майчина скръб, болка и мъка, ние нямаме паметник.  Дълбок е кладенецът, издълбан от сълзи. Ако разкрепостим своята чувствителност, ще усетим този невидим исторически кръг около нас. Той е белязан с невидимо напрежение заради многото невинни и скъпи жертви.

Уважаеми приятели, нашата официална история от хан Аспарух до днес наброява вече 1340 години. В нея има много славни моменти и велики върхове.

Но в нашата летопис има и страшни пропасти, дълбоки бездни, в които е трудно да погледнеш. И не е строшен зъбът на клеветата. Защото когато ти се взираш в бездната и тя се взира в теб. И трябва мъжество и сила, за да издържиш този поглед, този изпит.

Такава бездна е лагерът „Слънчев бряг“ с жертвите  на комунистическия терор.

Няма  съмнение, че е по-приятно и възвисяващо да си на някой героичен връх. И да черпиш вдъхновение от героизма на прадедите.

Много трудно и болезнено е обаче да си сред зъберите на комунистическото минало. И да гледаш истината в очите.

Но ние, съвременниците, демократично мислещите хора, не търсим лесното, а справедливото. И ще продължим да водим  битката за паметта, макар нашите политически противници методично да заличават фактите, да ги крият или преиначават. Макар историческата истина трудно да си пробива път към учебниците и към новите поколения

Защото няма и не може да има давност на престъпленията на комунизма!

Приятели,

нищо не е по-меко от водата! Но тя все пак пробива камъка и го разрушава. Така трябва да сме и ние – да пробием и разрушим скалата на омразата и насилието, за да напоим обществото с истина и любов.

Поклон пред жертвите на комунизма!


alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов