|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как без малко учениците да учат лъжата, че Тодор Живков бил свален от власт ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 12 Ноември 2020 14:17

alt

 

Годишнината от 10 ноември 1989 г. ме върна към опита да бъдат манипулирани конкретни неудобни факти от тоталитарния комунистически период в България в новите учебници по „История и цивилизации“ за 10 клас през лятото на 2019 г.

Една от наглите манипулации беше твърдението, че на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт. Представяте ли си?!


Фантазията, че при тоталитарния режим върхушката на БКП може да свали Живков

При онази тоталитарна репресивна машина на режима, подчинена пряко на него, пред която никой открито не смее да се противопостави, камо ли някой от върхушката на компартията, издигнат във властта от самия Живков, да му каже гък, че и да си позволи да тръгне  да го сваля власт!

Глупости на търкалета. Но нали са минали 30 години, който помни – помни (голяма част от хората са забравили подробностите, станали известни по-късно), а манипулаторите това и чакат – хитро и на пръв поглед безобидно да подменят историята в съзнанието на новите поколения българи, които няма как да са имунизирани срещу комунистическите лъжи, освен, ако в семейството им се говори за това или самите те се интересуват по-подборно от истинската история.

Типичен пример за тази манипулация бе учебникът на издателство „Булвест 200“, в който частта за периода 1944-1989 г. е писан от проф. Евгения Калинова, а за промените след 10 ноември 1989 г. от бившия член на БКП и БСП проф. Иска Баева.

В него като лица, които имат заслуги за „свалянето“ на генералния секретар на БКП се пробутваха Петър Младенов – тогава министър на външните работи и Андрей Луканов – министър на външноикономическите връзки.


„Заслугата“ на Петър Младенов

Разбира се без да се обясни и с ред какви са им „заслугите“. По това време Петър Младенов е в оставка, защото Живков вече е разбрал, че господарите от Кремъл са влезли в контакт с външния му министър зад гърба му – достатъчен знак да внимава, че нещо му се готви. Самият Младенов много добре познава Живков, който го е издигнал във властта и знае на какви крайности Първият е склонен, когато някой му застраши властта.

Него повече Младенов не само че не се опитва да „свали“ Живков от власт, но го е страх какво може да му се случи, докато Москва задейства смяната на генералния секретар. Това го разбрахме по-късно, когато след промените бе публикувано писмото на Младенов до членовете на Политбюро, написано за презастраховка:

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, „успя да изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори и от СССР, че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску. С една дума, със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето.

Мисля, че всички разбрахме, че светът се променя и че България, ако иска да бъде в тон със света, трябва да води съвременна политика. Но ако на друго не вярваме, то би трябвало  да вярваме на СССР и КПСС.

Другари,

Както всеки от вас, и аз мисля, че имам реална представа за моралния лик на Тодор Живков. Зная, че той няма да се спре пред нищо, включително и пред най-груби престъпления, тогава, когато се докосват до неговата светая светих – властта му. Не изключвам, че ще се опита да премине и към физическа разправа с мен или членовете на моето семейство....”

 

Страх го е било човекът

Страх го е било Младенов, напълно разбираемо, но 30 години по-късно той е представен в учебниците като една от главната фигура в „свалянето“ на Живков. Да, Москва се спира на Петър Младенов като верния партиец във върхушката на БКП, който да сложи на мястото на Живков, но нищо повече.

За Луканов пък изобщо не е нужно да се говори. Той също е човек на Москва и там знаят, че могат да разчитат на него (така или иначе той показва през 1990 г., че не може да проведе необходимите икономически реформи и България за разлика от другите страни от разпадналия се Източен блок продължава да се върти и губи ценно време в съветска орбита).


Премълчаната оставка на Живков година по-рано

Също така в учебника не се споменава, че една година по-рано Тодор Живков сам си подава оставката (стар маньовър, с който той си потвърждава лоялността на върхушката и бетонира властта), но Политбюро на ЦК на БКП не му я приема:

„Политбюро на ЦК на БКП смята, че внесената от другаря Тодор Живков молба за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет въобще не трябва да се обсъжда.
Такава молба не е актуална от всяка гледна точка и особено сега, в този преломен за преустройството етап.“


Нито дума за истинската роля на Кремъл в Живковата оставка

За да бъде пълна манипулацията не се обелва и дума от „професионалните историци“, че в основата на сбогуването на Живков с властта е планът на Кремъл за смяната на 78-годишния генерален секретар на БКП, който до 6 ноември 1989 г. мисли за всичко друго, но не и да си подава оставката, камо ли някой от съпартийците му да го „сваля“ от власт.

 

alt

 

Фактите, потвърдени от няколко източници, говорят, че между 6 и 9 ноември 1989 г. Живков има няколко интензивни срещи с тогавашния посланик на СССР Виктор Шарапов, след които генералният секретар на БКП разбира, че трябва да се оттегли с доброволна оставка.

Той прави опит да посочи пред руснаците свой наследник, но и това вече е решено от Кремъл. Това, което остава на Живков е да постави едно единствено условие за оставката му, а именно да не бъде закачано семейството му.

Това са фактите и в тях няма никакво „сваляне“ на Тодор Живков от власт, още повече от Пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., на който делегатите дори не знаят, че генералният секретар си е подал оставката предния ден – 9 ноември – пред тесен кръг от членове на Политбюро, а „новината“ е очаквана в съседната стая от съветския посланик Виктор Шарапов и представителя на КГБ в НРБ ген. Владилен Фьодоров, които веднага докладват в Москва за принудителното оттегляне на Живков от властта.


„Да благодарим на другаря Живков

и да го изпратим на заслужена почивка“

На пленума на 10 ноември 1989 г. участниците в „свалянето“ на Тодор Живков ги е страх да му дадат възможност за заключителни думи да не би нещо да объркат в съветския сценарий, а кадрите са увековечили самия Живков с неговия неадекватен поглед в онзи момент.

Петър Младенов пък дори на Тодор Живков пред пленума и го изпраща на „заслужена почивка“ под аплодисментите на партийния форум. Е, само месец по-късно Младенов ще нарече „уродливо“ управлението на Живков, а малко по-късно БКП ще го изключи от партията. Но това е друга история.


Фондация „Истина и памет“ се противопостави пред МОН

на манипулациите в учебниците

През лятото на 2019 г. на срещата ни с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев категорично се противопоставихме с проф. Евелина Келбечева от името на фондацията ни „Истина и памет“ на опитите за фалшификации и манипулации в някои от новите учебници.

Слава Богу министърът взе правилното решение и виждайки силното обществено недоволство за опитите за подмяна на истината в учебниците по история за 10 клас ги спря и ги утвърди едва, когато издателствата извършиха съществени корекции на първоначалното съдържание в частта за комунистическия режим.

На последната ни среща от името на фондация „Истина и памет“ в МОН по повод направените промени настоях навсякъде да бъде преформулирано в съответствие с фактите именно твърдението, че на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт. И това беше направено много бързо в интерес на истината.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов