На 30 октомври 2011 г. ще стане известно името на новия президент на България. От изхода на втория тур на изборите за държавен глава ще се реши и дали кръгът на бившата Държавна сигурност, кръгът „Гоце”, групиран около настоящия президент Георги Първанов, ще има сигурен приемник.

Отношението към комунситическото минало и Държавна сигурност

Сигурен, защото в лицето на кандидата на БСП Ивайло Калфин той е такъв. В предизборните дебати случайно или не бяха пропуснати два много съществени въпроса, които са взаимосвързани. Първият е за отношението на кандидатите към комунистическото минало, неговото наследство и репресивния апарат на Българската комунистическа партия. Вторият въпрос се отнася за част от реалните президентски правомощия в сферата на националната сигурност, изразяващи се в ръководството и контрола върху две специални органа – Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Първата е правоприемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването), а втората на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО).

Ние не знаем какво е отношението на кандидата на ГЕРБ  Росен Плевнелиев за комунистическото минало и Държавна сигурност. Можем само да предполагаме, че като нов президент поне ще заеме позиция, отговаряща на възприетата през декември 2010 г. правителствена политика за недопускане на бивши сътрудници на ДС в българската дипломация.

Или казано по друг начин – позиция коренно различна от политиката на отиващия си президент Георги Първанов, която той успешно прокарва през 10-те години на своите два мандата. Цифрово изражение на кръга „Гоце” е назначаването на общо 98 посланици с принадлежност към ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА през последното десетилетие. Към кръга „Гоце” следва да се прибавят и десетките съветници, назначени в президентството от настоящия държавен глава, които също се оказаха сътрудници на репресивния апарат на БКП.

Би било нормално да се очаква от Плевнелиев да не следва този път и да преустанови практиката съвременна България да се представя пред света от хора, служили на тоталитарния режим.

Прекъсване на зависимостта на българската дипломация от хора с агентурно минало

Разбира се, тук трябва да се отвори една скоба и да се отбележи променливата политика на ГЕРБ по този проблем. Като се започне от избора на бивши сътрудници на ДС сред областните управители (август 2009), неуспешният опит да се ограничи присъствието на ДС на ръководни постове в Народното събрание ( септември 2009 г.) и се мине през решението на кабинета Борисов да бъдат отзовани посланиците с досиета (декември 2010) и накрая се се стигне до пресния пример с неизпълненото обещание на управляващите да не се допускат агенти на ДС в листите си за местните избори (октомври 2011 г.)

Въпреки това променливо отношение на управляващите поне по казуса с посланиците Плевнелиев следва да има позиция, кореспондираща с политиката на Министерския съвет и на Министерството на външните работи. И неговата позиция ще е ключова, ако делото на БСП и ДПС в Конституционния съд против промените в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи влиянието на ДС на ръководни постове в българската дипломация, бъде спечелено от тях. Случи ли се това, тогава единствената бариера пред кадрите на ДС в дипломацията ще остане политическата воля за неназначаването им от страната на правителството в съгласие с бъдещия президент.

В това отношение далеч по-ясен е кандидатът на левицата за президент – Ивайло Калфин. Той не само се обяви против решението на кабинета Борисов за отзоваването на посланиците с досиета, но призова в личния си блог през януари 2010 г. те да не се съобразяват със специалната декларация на Народното събрания, призоваващи ги да се оттеглят доброволно от постовете.

Всъщност, редно е да се припомни, че политическият баща на Калфин се нарича Георги Първанов, който от свой съветник до 2005 г. му осигури трамплин за поста външен министър в правителството на Сергей Станишев по време на управлението на тройната коалиция.
От докладите на комисията по досиетата за дипломатите – агенти стана ясно, че за четирите години (2005-2009) като министър на външните работи Калфин е предложил за назначаване на общо 52 посланици с агентурно минало. Освен тях в самото МВнР е назначил на ръководни постове още 54 дипломати с досиета.

Важно е да се подчертае, че при разразилия се скандал с агентите в българската дипломация Ивайло Калфин беше един от най-активните противници на закона за досиетата, приет с гласовете на БСП през декември 2006 г. по време на мандата на правителството на Станишев, в което самият той участваше.

От тази гледна точка Ивайло Калфин е естествен наследник на кръга на Държавна сигурност, създаден от политическия му баща с агентурен псевдоним „Гоце”. Още повече, че в негова подкрепа на втория тур се обяви друг известен агент на ДС - "Сава" - Ахмед Доган.

Промяна на статуквото в две специални служби - НРС и НСО

По втория въпрос за реалните правомощия на президента трябва да се отбележи, че новият държавен глава ще получи пълния контрол върху НРС и НСО. Освен, че са две специални служби, те са и мощен информационен източник и средство за влияние. Особено като се има предвид, че използват специални разузнавателни средства на територията на страната без реално да бъдат контролирани от останалите власти. Ръководителите и на двете служби са кадри на бившата Държавна сигурност. НРС и НСО са и единствените специални институции в страната, които още имат „привилегията” да функционират без устройствени закони в продължение на 22 години.

Тези факти само могат да разширят представата за безкнотролна власт, която президентът има. И не случайно Георги Първанов остана с обещанията си, че през втория мандат ще работи за законодателното уреждане на дейността на двете специални служби. Това просто не се случи.

В новата Стратегия на национална сигурност ГЕРБ не промениха подчинеността на НРС и НСО, така че те, поне в близко бъдеще, ще продължат да са на подчинение на държавния глава. Подмяната на ръководния състав с млади и необременени кадри, които няма да компрометират новите предизвикателства пред такива специални служби в сектора за национална сигурност, каквито са НРС и НСО и тяхното реформиране и модернизиране, са задължителни елементи от политиката на един президент извън кръга „Гоце”.
Предположението, че Ивайло Калфин не би променил сегашното статукво далеч по-лесно може да се прогнозира.

Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев би трябвало да знае, че в сферата на националната сигурност получава реална власт повече от всяка друга, свързана с правомощията на държавния глава. И че бетонираната стена от кръга „Гоце” следва да се разчупи.