|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Батюшката постига в Бургас нова победа на абсурда над матушката ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Иво Инджев, ivo.bg   
Неделя, 22 Декември 2019 16:04

alt


Сайтът desebg.com препечатва коментара на журналиста Иво Инджев в неговия блог по повод поставянето на плочи с имената на починалите съветски войници в резултат на препиване с метилов спирт в Бургас след окупацията на България от съветската армия през 1944 г. край издигнатия още преди 1989 г. паметен знак на мястото на старите бургаски гробища. Зад случилото се стои „инициативен комитет” на наследниците на войниците, който се появи 75 години след събитията, почетния руски консул в Бургас, общината, която няма нищо против да се заобиколят необходимите процедури и „Лукойл”, който плаща сметката.

 

Фобията, както знаем, означава натрапчив страх. Употребяваният за заклеймяване на чужденци чрез обвиняването им в русомразие с помощта на изкривения по своя смисъл термин “русофобия”, би трябвало да е неприложим за милиони хора по света. Някои от тях, особено в съседни малки държави, имат наистина основание да се страхуват от Русия.

Но повечето просто не я харесват или презират по причини, за които тя сама си е виновна.  които я правят неприемлива и отблъскваща държава за милиони жители на планетата. По този показател русофоб Номер едно за всички времена в руската история е именно Владимир Владимирович Путин.

Неговите комунистически предшественици в това състезание поне имаха сателити край границите на СССР и дори в далечни континенти , поради което претендираха, че всички обичат СССР, с изключение на държавите, в които пролетариите пъшкат под капиталистическото иго, но въпреки това отказват да се обединяват.

Днес се „оказва”, че всички мразят Русия и изключенията са толкова малко, че само потвърждават контрастно онова, което Русия на Путин сама си изпроси, постигайки небивала световна изолация на собствената си държава.

Ярък пример как се прави това са руските официални напъни да вкарат България на всяка цена в списъка на освободените от окупационната Червена армия европейски страни и така да (из)насилят българите да обичат всичко съветско, което окупаторите са причинили на страната ни.

За изпълнението на тази висша цел в рамките на насилствената дружба руското началство е наредило на българските си слуги не само да “освежат” монументалната памет на загиналите от препиване през 1944 г. в Бургас съветски окупатори, но и на паметната плоча за безпаметното им пиянство да бъдат изписани имената им. https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-rusiya-obyavi-na-pametni-plochi-imenata-na-44-voynitsi-na-chervenata-armiya-zaginali-ot-prepivane-v-burgas

( Нормален) човек би си помислил, че това се прави с цел да бъдат заклеймени поименно мародерите, споменът за които трови като с метилов алкохол отношенията между нашите два народа. Само че и в този случай е неприложима каквато и да било ( нормална) логика. От Москва явно горят от желание да официализират и персонифицират и без това устоялите на десетилетията на несъстояла се збрава какви са ги вършили “освободителите” тук, освобождавайки цяла цистерна от отровното ѝ съдържание въпреки предупрежденията на българската охрана, за която се помни също, че е платила с живота си за опитите да спаси „братушките” от колективното самоубийство.

Решението да бъдат изписани имената на загиналите от препиване съветски самоубийци е толкова профанско, че не се нуждае от обяснения – не и за нормалните хора.

Но имам няколко въпроса.

Ако днешната руска държава се гордее с “подвига” на своите пияници, дали живота си за освобождаването на България от метиловата отрова в Бургас, дали потомците на геройски удавилите се в алкохол техни бащи и деди са съгласни да бъдат разгласявани имената им?

Потомците горди ли са също с обстоятелствата, при които в адски мъки са загинали техните предци, участвали в кражбата поради собствената си лакомия и глупост?

Някой пита ли тези наследници за разрешението им да бъде извършена посмъртната гавра с техните близки? Или в крепостните поданици там продължават да нямат думата в Русия и днес?

Ще има ли на датата, когато е настъпила масовата смърт от препиване, полагане на цветя и тържествена церемония, организирана от руското консулство и българския му обслужващ персонал ( не смея да попитам дали паметта на препилите до смърт ще бъде почетена с руска водка или с Бургаска мускатова)?

Какъв обяснителен надпис да бъде добавен на плочата с имената на отровените ? Дали ще бъде написана истината: “Тук лежат тленните останки на червеноармейците, паднали в битката с метиловия алкохол и в собственото си повърнато съдържание на стомасите”?

И накрая, във връзка с факта, че пияници, умиращи от препиване, има навсякъде по света, включително и в България, трябва все пак да се уточни, че никъде и никога това не е било повод за гордост. Нито персонална, а още по-малко – национална. Освен в днешна Русия и сред нейните съучастници в подигравката с едни човешки същества, с чието нещастие се гаврят най-официално сега в Бургас престараващите се русофоби.

Не веднъж съм обяснявал илюстративно на чужденци, за които българите и руснаците си приличат, каква е основната разлика в манталитета ни – че в Русия се гордеят с неща, които тук се смятат за срамни. Докато руският пияница се хвали, че е “паднал под масата” и нищо не помни след тежък запой, изпилият подобно количество ракия българин би се заклел по-скоро, че изобщо не е губил съзнание и разсъдък.

Явно гордостта от безпаметното и дори смъртоносното препиване е обхванала вече самия Кремъл. Това е още едно лично постижение на Путин, който дава тон на все по- безпаметно опияняваща кампания в прослава на всичко, свързано със СССР и Втората световна война – поради липса на други поводи за гордост от днешни руски постижения в окупираната от съвременния КГБ руска федерация.  

Мислех си, че днешното падение и съветския по своя характер регрес в оценяването на миналото след временното изтрезняване на Русия от последното десетилетие на миналия век ( макар и под управлението на пияницата Елцин), вече е достигнало дъното на бездната. Путин много се постара преди броени дни да отрече съветското подстрекаване на Германия да нападне Полша и така да детонира началото на най-ужасяващата война в иначе богатата на войни човешка история.

Специално по адрес на България Кремъл засили рязко опитите си да изпита границите на българското покорство, настоявайки, че окупацията на страната ни от Червената армия трябва се нарича освобождение. Проверката се състоя в началото на септември чрез провокативна руска изложба в София и за първи път принуди едно българско правителства да репликира претенцията за съветско „освобождение” България и да се осмели най-после да каже истината, че става дума за окупация.

Седмици по-късно след тази провокация, на руското посолство беше наредено от Москва и символично пренасяне в родината на пръст, взета от софийска костница, в която са погребани червеноармейци, воювали и ранени през Втората световна война в съседни държави. Само и само да се поддържа митът, че и в България тя има свои тленни останки, независимо каква е причината за настъпилата смърт, къде и от какво е причинена тя. Т.е. има какво да защитава дори и в българския случай ( създавайки повод за конфронтация ), където охраната на съветските монументални лъжи и без това е на висота.

Ето че и това дъно дълбаят днес заразените с допинга на изкуствено поддържаното опиянение от постморталното екзалтиране  и употреба на собствените жертви за нуждите на галопиращия руски шовинизъм. Трудно е да се измисли по-русомразки акт от този, да изобличиш поименно съветските алкохолни самоубийци. Но за глупостта и нахалството на руското началници явно няма непреодолими трудности по пътя към извършването на  поредния подвиг в името на нови и нови абсурдни победи на батюшката над матушката.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов