Сайтът desebg.com публикува експертното мнение на проф. д-р Веселин Вучков по повод образуваното тълкователно дело във Върховния административен съд (ВАС), което трябва да уеднакви съдебната практика по дела, заведени срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява сътрудници на тоталитарните комунистически служби в качеството на лица, заемали или заемащи различни ръководни длъжности след 1989 г. Както desebg.com информира през последните години някои съдии във ВАС отменят подобни решения на Комисията с аргумента, че повторно или последващо произнасяне тя може да прави само върз основа на нови доказателства. Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов сезира за проблема главния прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна поиска ВАС да уеднакви практиката, посочвайки че новата тенденция във ВАС няма законово основание.

Проф. д-р Веселин Вучков е юрист, преподавател в Югозападния университет – Благоевград, Нов български университет и Академията на МВР. Той е министър на вътрешните работи (9014-2015), а в периода 2009-2013 г. е зам.-министър на вътрешните работи (при министър Цветан Цветанов), когато му е възложено координирането на успешното предаване на над 1 млн. архивни единици на Държавна сигурност от МВР на Комисията по досиетата. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Недоумение от противоречивата съдебна практика на ВАС при осветяването на агентите на ДС

За мен буди недоумение противоречивата съдебна практика по решения на Комисията по досиетата за огласяването на сътрудници на тоталитарните служби в различно ръководно качество, формирала се изненадващо през последните 3-4 години.

Все пак един нормативен акт, особено законов, не съществува като самоцел, а има преди всичко обществен смисъл. В случая Комисията по досиетата е задължена да обяви принадлежност към структурите на ДС на лица, заемащи публични длъжности или осъществяващи публични дейности.

Това е фундаменталната функция на Закона за досиетата от 2006 г., по повод на който имаше небивал политически консенсус. Ясно е, че в България лустрационни елементи спрямо служителите на ДС няма. И все пак, макар и с ограничено приложно поле, този закон има безпрецедентен смисъл: лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, трябва да бъдат оповестени.

Важна за обществото информация за лицата на публични длъжности

Така обществото ще има важна информация, когато взема свои решения по повод политическа,  обществена, държавна или стопанска дейност, извършвана от посочените категории публични длъжности и дейности.

Известно е, че едно физическо лице може да попада по различен повод в обхвата на проверка от комисията по досиетата, „прескачайки“ от една публична длъжност в друга или от една публична дейност в друга. Например в един случай е министър, в друг случай е депутат, в трети случай директор на научно звено в БАН и т. н.

И съвсем естествено Комисията следва да обяви принадлежност след време за втори път, за трети път и пр., съобразно различната категория на публични длъжности или дейности на едно и също лице.

Комисията е задължена от закона не да премълчава, а да обявява принадлежност

Нещо повече, аз смятам, че Комисията не само има право, но е задължена да направи повторно оповестяване въз основа на предходна проверка – това е повече от логично. Бих казал дори, че ако при повторна проверка Комисията установи принадлежност въз основа на предишна проверка и замълчи – ще извърши нарушение на закона.

Отново ще кажа: обявяването на принадлежност не е присъда, а има единствено информативна функция; обществото е длъжно да знае, когато бивш служител на ДС реши да заеме нова публична длъжност или дейност.

Ще напомня, че както Съдът по правата на човека в Страсбург, така и българският Конституционен съд потвърдиха извода, че Законът за досиетата не само не нарушава основни човешки права, но и допринася за информирания и зрял избор на онази социална реалност, отделена от държавата, каквато е гражданското общество.

Трите основни обществени функции на закона за досиетата

Нека не забравяме нито за миг трите основни обществени функции на този закон. Първата я споменах – информиране на обществото за определена категория публични лица, това има, ако мога така да кажа, по-преходен смисъл.

Втората – създаване на Централизиран архив, защото до 2011 г. Комисията бе по-скоро координатор на куриери, пренасящи писма от нейния офис до МВР, ДАНС, военно и цивилно разузнаване, вместо тя първично да прави свои проверки за принадлежност.

Освен това събирането на разпокъсаните архиви на едно място е и превенция срещу унищожаване и злоупотреби. И трето – осигуряване на възможност за изследователска дейност и безпрепятствено ползване от всеки, включително и чрез дигитализиране.

Последните две функции на закона са дългосрочни. Позволявам си тези разсъждения, защото като зам.-министър на вътрешните работи преди осем години координирах цялостната дейност по предоставяне архива на ДС, съхраняван в МВР, на Комисията. Този огромен труд, осъществен от служителите на МВР и Комисията, чрез който предадохме повече от един милион архивни единици, носи удовлетворение.

И да, по този повод имаше безусловна политическа подкрепа – както от тогавашния вътрешен министър г-н Цветанов, така и от тогавашния премиер г-н Борисов.

Надявам се по тълкувателното дело да бъдат поканени за писмени становища важни звена на изпълнителната власт като МС, отделни министерства и др., а също комисията по досиетата, Висшия адвокатски съвет и редица неправителствени организации, които имат отношение към темата, и биха спомогнали за изясняване на автентичния смисъл на отделните правните норми и закона като цяло.