|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Местни избори ли? Сега е времето за политическа лустрация, но партиите я пропуснаха ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Октомври 2019 09:28

alt

Въпросът за лустрацията в България присъства в обществения дебат през всичките 30 години след рухването на тоталитарното управление на БКП и обикновено се сочи като един от ключовите пропуски на прехода за въвеждането на този механизъм за възпирането на комунистическите кадри на ръководни постове в държавните институции – от първия опит в Закона за банките и кредитното дело през 1992 г. по време на управлението на СДС при кабинета на Филип Димитров,  та досега.


Процедурата за „тиха лустрация”

Малцина са онези у нас, които обаче знаят, че от 2006 г. в приетия тогава с голям политически консенсус закон за досиетата съществува правна възможност за осъществяване на предварителна проверка на кандидатите за заемането на изборни длъжности.

При нея съответния ръководител на държавна или обществена структура има правото преди назначение на ръководен пост да провери за принадлежност към тоталитарните комунистически служби кандидатите в Комисията по досиетата. Тази проверка не се обявява публично, съответния ръководител и Комисията си кореспондират помежду си и получените данни остават като информация само за ръководителят, на чиято основа той решава дали на съответния ръководен пост от началник на отдел нагоре дали да назначи лице, обвързано с тоталитарните служби или не.

Този механизъм придоби публичност като т. нар. „тиха лустрация”. Статистиката на Комисията по досиетата сочи, че до края на 2018 г. тя е извършила общо над 22 000 предварителни проверки, поискани от ръководителите на различни държавни институции или обществени организации.

Ръстът на предварителните проверки се покачи през последните няколко години, след като управляващото мнозинство в предходния парламент (ГЕРБ и Реформаторския блок) прие такива задължителни проверки да се извършват от ДАНС на всички кандидати за допуск до класифицирана информация.


Политическа лустрация

На практика „тихата лустрация” е един вид политическата лустрация, която действа при наличие на политическа воля за извършването на предварителна проверка на кандидатите, с изключение на гореописаната задължителна проверка по линия на допуските за класифицираната информация.

Политическата лустрация не е непременно обвързана със закон, за да се търси оправдание, че не може да се прилага. Напротив, за нея е необходимо единствено политическа воля от страна на съответния ръководител на държавна или обществена институция.

Така политическа лустрация от 2011 г. насам се извършва в две важни направления – Министерски съвет и българската дипломация.

Обявяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред дипломатите в края на 2010 г. от Комисията по досиетата (над 200 души, от които малко над 40 на действащи постове) катализира решение на кабинета Борисов 1 да се преустанови назначаването на хора с агентурно минало като посланици и генерални консули.

За да не бъде упрекван, че в собственото си правителство държи агенти Борисов се освободи от двамата такива души – министърът без портфейл Божидар Димитров и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров.

Оттогава досега в правителствата на Борисов, включително и това на Орешарски (БСП и ДПС) не са назначавани министри или зам.-министри  с досиета (в сегашното правителство агент на ДС е коалиционния партньор на ГЕРБ вицепремиерът и минстър на отбраната Красимир Каракачанов, б.а.).

Това важи и за служебните правителства с изключение на Марин Райков, който бе допуснал назначаването на един зам.-министър – агент на ДС.


Опитът за чисти от агенти на комунистическите служби листи

Първият опит за приемане на политическа лустрация бе направен на парламентарните избори през 2001 г. Тогава СДС предизвика новосъздадената партия на Симеон Сакскобургготски – НДСВ да не се допускат агенти в листите.

Бившият монарх прие хвърлената ръкавица и в последния момент от листите му изпаднаха някои хора, които впоследствие се оказаха с досиета. Тази политика обаче не се утвърди в следващите години.


Агентите в местната власт

Местната власт е сферата с най-високо присъствие на сътрудници на тоталитарните комунистически служби на ръководни позиции.

При глобалната проверка, извършена от Комисията по досиетата на всички общини в страната, бе установено присъствието на общо 1462 агенти са заемали ръководни постове в местната власт от 10 ноември 1989 г. (общински съветници, секретари, зам.-кметове и кметове).

Това е повече от всяка една друга институция в България, като изпреварва дори МВР, в което в годините на прехода са назначени 1346 лица с принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА.

Единственият път, когато на местни избори някои партии се възползваха от предварителната проверка на своите кандидати бе през 2011 г.

Тогава Комисията е извършила предварителна проверка за над 4700 лица. Преди местния вот през 2011 г.  ръководителят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов публично обяви, че партията ще провери предварително своите кандидати за досиетата и партията го направи. Същото направи и ДСБ.

Тогава Комисията по досиетата извърши задължителна проверка на общо 8144 души, регистрирани от ОИК като кандидати за кмет. От тях 273 души се оказаха свързани с комунистическите тайни служби.


Местните избори през 2015 г.

На последния местен вот през есента на 2015 г. Комисията по досиетата обяви списък с общо 267 души, регистрирани за участие в изборите, с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

От тях 74 спечелиха като кметове. Най-много кметове с досиета са избрани от ДПС – 27 души (от 39 издигнати), следвано от БСП – 20 (от 60 издигнати) и ГЕРБ – 10 души (от 41 издигнати).

АБВ е с 2-ма сътрудници (от 15 издигнати) сред избраните кметове, а БДЦ с един (от 4 издигнати с досиета). Останалите 14 сътрудници, избрани за кметове, са издигнати от местни коалиции или са независими кандидати.


Днес никой не проверява своите кандидати за чисто минало

На предстоящия местен вот на 27 октомври тази година ще участват общо 66-те партии и коалиции (59 партии и 7 коалиции), регистрирани в ЦИК.

Нито една формация не е обявявала публично, че е извършила предварителна проверка на своите кандидати за принадлежност към тоталитарните служби.

От Комисията по досиетата също заявиха пред desebg.com, че предварителната проверка не е използвана като инструмент на задаващите се избори.

Кои партии и коалиции са допуснали сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА обаче ще научим много скоро.

Защото Комисията по досиетата е задължена по закона да провери всички кандидати за местния вот, регистрирани от ОИК. Това ще стане броени дни преди първия тур на изборите на 27 октомври. Това независимият държавен орган винаги го прави, за да може гражданите да имат правото на информиран избор. Тогава ще се види кои са „първенците” в тази печална класация.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов