|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Ако президентът Румен Радев беше журналист ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Вторник, 24 Септември 2019 15:46

alt
„Привидно може да има свобода и да се твърди, че няма намеса в работата на медиите, но да са създадени такива условия и финансови зависимости, както и организационни разпоредби, които да карат журналистите сами да се цензурират”.

Това заявление направи президентът Румен Радев пред български журналисти в Ню Йорк, където е за участие в 74-та редовна сесия на Общото събрание на ООН.

Коментарът му вероятно е породен от въпроси на представители на наши медии в контекста на продължаващия скандал с БНР (прессекретариатът на държавния глава не е сметнал това за важен въпрос и казаното от Радев липсва на президентската страница като негов коментар, б.а.)

Въпросът изглежда е заварил Румен Радев неподготвен, защото отговорът му не е верен и е далеч от истинските проблеми. От думите му излиза, че държавният глава вижда като основен проблем автоцензурата сред журналистите.

Вероятно сред някои журналисти такова явление може да съществува днес, но то в никакъв случай не е основният проблем на медийната среда в България.

Последният и продължаващ скандал за налагане на цензура чрез отстраняване на неудобен журналист в Българското национално радио опровергава напълно държавния глава.

Случаят със Силвия Великова показа, че не само в качествените и почтени журналисти няма автоцензура, но има и съпротива срещу цензурата, тоест – липсата на страх от силните на властта независимо за коя държавна власт става въпрос.

Ако беше журналист Румен Радев щеше поне малко да знае, че основния проблем на българските медии е техните собственици.

Отдавна в по-големите частни медии нарежданията към журналистите не идват от главния редактор, а от собственика на съответната медия.

И това е страшното. А собствениците на медии в България рядко имат само чист медиен бизнес, който да им гарантира финансова независимост. Те имат медии, чрез които влияят в една или друга посока за останалото, което вършат.

Скандалът в БНР просто илюстрира нова фаза, че външни фактори се опитват в държавните медии да налагат определени решения чрез ръководството на държавното радио в случая.

Ако Радев беше журналист щеше да знае, че от началото на прехода области като реклама и пиар са в ръцете на бизнесмени, осветени като сътрудници на тоталитарните комунистически служби, тема от която той бяга и не е коментирал до момента.

И на последно, но не по значение място, ако Румен Радев беше журналист, щеше да знае, че истинската и независима журналистка е призвание, отстояване и струва скъпо на тези, които са я избрали, а не е просто даденост.

Но подобни погрешни преценки като тези на държавния глава за медиите са често срещано явление сред българските политици, които нямат необходимата подготовка, когато коментират всеки изникнал проблем.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов