Миналият петък 56 депутати от БСП и ДПС атакуваха в Конституционния съд (КС) приетите от Народното събрание промени в Закона за дипломатическата служба.

Една от най-важните поправки е прекратяването на практиката съвременна България да се представя от дипломати – агенти на бевшата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Променената държавна политика

Подобно ограничаване на влиянието на бившия репресивен апарат на БКП в българската дипломация беше възприето за първи път, откакто преди 22 падна Берлинската стена и комунизмът в страните от Източния блок рухна. Това стана след като през декември 2010 г. комисията по досиетата огласи агентите сред дипломатите. От дългия списък с имена се оказа, че над 46 процента от тях са все свързани с ДС или РУ-ГЩ. Тогава правителството на Бойко Борисов демонстрира политическа воля и обяви, че бившите кадри на ДС не може да са лицето на България.

В резултат на тази променена политика това лято Министерският съвет одобри промените в Закона за дипломатическата служба, внесени от министъра на външните работи Николай Младенов, а малко по-късно парламентът ги прие.

Президентът Георги Първанов (секретен сътрудник „Гоце”), който отказа да отзове действащите посланици, наложи вето. Един от аргументите му беше, че ограниченията за бившите кадри на ДС в дипломацията, са лустрация и нарушават техните права. Ветото му обаче беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция и партия „Атака”.

И тук депутатите от БСП и ДПС предприеха стъпката с атакуването пред КС на новия законов регламент, изваждащ агентите на Държавна сигурност от ръководните постове в дипломатическите мисии.

Позицията на социалистическата партия не може да предизвика изненада, защото още по време на парламентарния дебат за промените в Закона за дипломатическата служба стана ясно от някои закани на леви депутати като бившия конституционен съдия Любен Корнезов, че те ще ги оспорят в КС.

Защо ДПС си промени позицията

По друг начин обаче стои въпросът защо изведнъж ДПС се извъртя и изостави подкрепата си на възприетата държавна политика? Та само преди осем месеца, през януари 2011 г., депутатите на движението се присъединиха с гласовете си към безпрецедентната декларация на Народното събрание, с която всички парламентарно представени партии без БСП призоваха президента Първанов да отзове действащите дипломати с досиета. Малко преди това пак от ДПС заявиха, че ако се вземе решение за приемането на закон за лустрацията, движението ще го подкрепи, а лидерът му Ахмед Доган (агент „Сава”) е готов да напусне парламента. Смело и предизвикателно решение, до което обаче не само че не се стигна, но и изобщо не беше дебатирано и коментирано, тъй като никоя друга политическа формация не прие хвърлената ръкавица.

Редно е и да припомним, че ДПС беше и партията, чийто лидер при скандала през лятото на 2006 г. със избирателното отваряне на досиета от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, първи заяви в Съвета на тройната коалиция, че досиетата трябва да се отворят.

Не на последно място от ДПС тази година се обявиха за отпадането на ограничаването на параграф 12 от закона за досиетата, който не разрешава огласяването на досиетата на ръководните кадри в Националната разузнавателна служба (разузнаването) и служба „Военна информация” (военното разузнаване).

Как тогава може да си обясним поведението на ДПС, извъртането му на 180 градуса?

Малко аритметика

За онези, които не са запознати в подробности с процедурата за сезиране на КС, трябва да се направи следното пояснение: въпреки заканите на депутати-социалисти БСП не беше в състояние да атакув промените самостоятелно в Конституционния съд, тъй като не й достигаха гласове. По закон КС може да бъде сезиран от една пета от народните представители, което представлява минимум 48 депутати. В 41-то Народно събрание БСП има само 40 народни представители.

Поради тази причина на тях им се наложи да добавят от накъде недостигащите 8 гласа. При условие, че всички останали парламентарно представени партии подкрепиха промените на министъра на външните работи Николай Младенов с изключение на ДПС, подкрепата беше потърсена именно там.

Критиките срещу Доган за агентурното му минало

Недостигащите за сезирането на КС гласове едва ли е единственото обяснение за променливата позиция на ДПС. Друг аргумент може да бъде открит в критиките, които лидерът на движението Ахмед Доган получи през тази година, свързани именно с неговото агентурно минало. Те бяха отправени от страна на Касим Дал след дълго мълчание в самата партия. Последва изключването на бунтара и на още някои депутати, които си позволиха да изкажат мнение на глас.

Ако преди елитът в ДПС е вярвал безрезервно на думата на Доган, че в миналото не е навредил на никого, то след видяното от Касим Дал в досието на Доган тази вяра е най-малко пропукана. Поради централизираният принцип на ръководство на партията все още не може да си проличи какви са реалните измерения на щетите, които Доган понася от някои твърде нелицеприятни факти в архивите на ДС за него. Без съмнение обаче част от митологията около миналото му вече е напълно развенчана именно чрез отварянето на досиетата.

Като се добави, че всички ключови постове в ДПС в момента Ахмед Доган е гласувал на хора, които като него са били агенти, вероятно на този етап в партията няма стремеж да се завърши процеса на отваряне на архивите и прекъсване на влиянието на кадрите на ДС в дипломацията.

Преди избори и против ГЕРБ

Развитието на сагата с дипломатите – агенти съвпадна с навлизането в предизборна ситуация. Думите на Доган, че предстоящите избори на 23 октомври „са началото на края на това управление”, изречени в началото на септември, са показателни за отношението на ДПС и нейния лидер към ГЕРБ. От тази гледна точка и буквално преди изборите ДПС няма тясно партиен интерес да подкрепя каквато и да е политика на правителството на Борисов, била то и една модерна проатлантическа и европейска държавна политика за скъсване с наследството на комунистическото минало и прекъсване на присъствието на кадри на ДС в българската дипломация.

Ако така се защитаваха правата

и на репресираните от комунистическия режим…

Както и да се развие казусът в Конституционния съд, отсега може да се кажат ясно три неща. Първото е, че за пореден път част от българския политически елит в лицето на БСП и ДПС изпадат в положение на кръгова отбрана и зависимост, когато стане въпрос за засягане на връзките на бившата Държавна сигурност. Конюнктурните гласувания като последния случай с яростната защита на една група хора в дипломацията, пряко свързани с ДС, са показателни за ретроградните позиции, които тези партии отстояват.

Тук може също така да се говори много за влияние чрез власт, а също така и за скрити икономически интереси и лични изгоди, които се преплитат в лицата, които официално представляват страната пред света, но не това е най-важното.

Второ, всеки гражданин и държавен служител има право да си брани правата, когато те са нарушени,затова сме и правова държава, но такава организирана и мощна защита, каквато винаги се е създавала около кадрите на ДС, когато са правени опити да им се отнеме власт и позиции, не е имало за нито една друга група хора.

Нещо повече, ако БСП и ДПС бяха защитавали така яростно правата на репресираните от комунистическия режим, включително и на собствените си партийни членове, то нямаше на голяма част от обществото да тежи несправедливостта от липсата на отговорност и на поемане на отговорност и вина за стотици престъпления, на които българската нация беше подложена по време на 45-годишното комунистическо управление, натрапено и наложено със съветски ботуш.

Кой губи и кой печели

Третото сигурно нещо е, че БСП и ДПС застанаха против интереса на държавата и на обществото, които не искат България да има нещо общо пред света с бивши ченгета. И то чак 22 години след промените. При това положение дори БСП и ДПС да спечелят спора в КС от това ще спечели само ограничен кръг лица, чиито интереси така ревностно бранят. Обществото и държавата обаче ще са губещи, защото крехката държавна политика за прекъсване на зависимостите на ДС в българската дипломация ще бъде набързо върнаха в изходна позиция, а осъществяването й блокирано.

Тогава Европа и светът пак ще се учудват на българите, които за пореден път ще демонстрират, че не само не могат да се справят с наследството на комунистическото минало, но и че опитите за демократизиране на държавата и обществото са само фасада за прикриване на живите мрежи на Държавна сигурност.