|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отхвърлената от Костов и Стоянов лустрация – истини от „кухнята” на „автентичните десни” ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Лъчераз Тошев, toshev.blogspot.com   
Сряда, 24 Април 2019 20:37

alt
Сайтът desebg.com препечатва текст на бившия депутат от СДС Лъчезар Тошев в блога му по повод темата за лустрацията. Тошев, който е народен представител от СДС в 36, 37, 38, 39 и 40-то Народно събрание, е пряк свидетел на непоследователната политика на СДС по този проблем и разкрива някои важни подробности от „кухнята” на сините, които обичат да се определят като „автентичните десни”.

Лъчезар Тошев е един от малкото последователни депутати от СДС по отношение на необходимостта от декомунизацията, респективно на лустрацията като част от нея. Той е бил е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). През 2003 г. е инициатор и участник в приемането на специална резолюция на ПАСЕ за осъждането на тоталитарните комунистически режими през 2006 г.

Той е единственият народен представител от СДС, който не престава да търси отговор от държавните институции за изнесените капитали чрез задграничните фирми по време на комунистическия режим. Това прави и по време на правителството на Иван Костов, но не получава задоволителен отговор от тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Петър Жотев.

Като депутат Тошев е вносител през 2012 г. на законопроект за лустрация на сътрудници на бившите тайни комунистически служби в държавната и общинска администрация, както и в някои ключови сектори, сред които енергетиката, който е отхвърлен от парламента.

Оригиналното заглавие в блога на Тошев е „Иван Костов – закъсняло съжаление за несъстоялата се лустрация”. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.


Наскоро, при представянето на мемоарната си книга, Иван Костов заяви – за изненада на много хора, че като голяма своя грешка отчита, че не е извършена декомунизация в България, по времето когато това можеше да стане.


Отхвърлената лустрация, предложена от Народен съюз

В 38-мото Народно събрание ОДС разполагаше със 137 народни представители от общо 240, от които 125 бяха на СДС.
Внесен в парламентарният съюз на ОДС беше проект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация срещу който се обяви и Президентът Стоянов и Премиерът Иван Костов.
Имаше и проект за лустрация и  на ПГ на Народен съюз - БЗНС-ДП.

 

alt

 

Единствената успешна лустрация беше т. нар. „Закон Панев”, като не се броят краткосрочните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на 41-вото Народното събрание, които се приложиха по отношение на ръководни постове на НС, в комисиите и членуването в постоянните парламентарни делегации, но ... след това бяха отменени от Конституционния съд.


Какво не е искал Костов

Може би Костов не искаше да настройва значителни групи срещу своето управление – още в началото, но лустрацията всъщност не е репресия, а само временно отстраняване на лица от ръководни постове, за които се смята, че няма да подкрепят или дори биха могли да саботират реформите.

Вацлав Хавел по повод лустрацията в Чехия заяви, че предпочита временна неопитност пред постоянен саботаж.

 

alt

 

Всъщност лустрацията не е съд или раздаване на справедливост, а подкрепа за реформите.

Това тогава явно не беше разбрано от Костов. Неговото днешно „прозрение“, до което е стигнал, идва твърде късно. И за него, и за цялото общество.


Същата позиция на Иван Костов през 2009 г. в Синята коалиция

За съжаление през 2009 г. Костов все още беше на старото си мнение.

Ето защо, в малката парламентарна група на Синята Коалиция тогава имаше разнобой на мнения, точно по този въпрос.
Това разбира се, не биваше правено достояние на сините избиратели.


Синята Коалиция с БСП срещу ГЕРБ

Но ето, днес когато са минали вече 10 години, мога да разкажа един индикативен случай, който показваше липсата на политическа воля, а може би и опит за запазване на възможности за общи действия на Синята Коалиция с БСП срещу ГЕРБ, каквито впоследствие наистина се случиха.  

Мога да припомня например съвместно внесеният вот на недоверие срещу правителството „Борисов“, в който заедно с подписите на Станишев и Доган се появиха и подписи на „сини“ депутати.
В този вот аз не взех участие нито с подпис нито с гласуване.

В 39-тото Народно събрание също имаше подобен флирт с цел свалянето на правителството на Симеон Сакскобургготски.
Тогава – още щом научих,  се обадих на Надежда Михайлова, която беше председател на СДС. Тя „долетя“ в парламента и измъкна от „преговорите“ Валентин Василев – тогава неин заместник в групата.
Прегръдката с БСП, около едно "експертно" правителство, не се състоя.  Но за това мога да разкажа друг път.


За предложението престъпленията на комунистическия режим

да влязат в учебните програми

Тук бих искал да спомена един случай от 41-вото Народно събрание.

Ставаше дума за внесеният на 15 септември 2009 г. от мен - и по моя покана подписан също и от Мартин Димитров, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.

Той предвиждаше въвеждане в учебните програми на информация за престъпленията на комунистическите режими, така като това е направено за национал-социалистическите.

Също така преглед на историята, така че тя да бъде актуализирана и коригирана където е нужно.

На трето място предлагахме въвеждане на задължителен предмет „Религии“ и задължително – избираем „Вероучение“.
Този законопроект влезе за разглеждане в пленарната зала на 29 октомври 2009 г. На 27 октомври 2009 г. от 17 ч. на редовно заседание на парламентарната група, по повод влизането на законопроекта в дневния ред на пленарното заседание,  ми беше устроен „другарски съд“ за него и беше поискано от мен да го оттегля.


Костов седеше надуто в края на масата...

Костов седеше надуто в края на масата около която заседавахме, заобиколен от депутатите – членове на ДСБ. Аз отказах да оттегля законопроекта. Асен Агов се обърна към мен и каза: „- Но ти ни извиваш ръцете.”

(Той не уточни защо им „извивам ръцете“, но може би се беше раздразнил от предложението ми за въвеждане на предмет „Вероучение“ макар и като избираем).

Аз отговорих, че техните избиратели също очакват депутатите им  да защитават такива законопроекти и биха били шокирани да видят настоящата им позиция.  Веселин Методиев пък  дори заяви, че ще си помислят дали да подкрепят избора на Мартин Димитров на председател на СДС, ако той не оттегли законопроекта.

(Публична тайна е, че ДСБ се намесваше – при това не много дискретно – и в изборите и във вземането на решения в СДС).

Мартин Димитров нищо не каза, но не се яви на гласуването, както ще се види по-долу.
Йордан Бакалов също поиска да оттегля законопроекта, вероятно защото бяха съгласували с него преди заседанието на групата  обща позиция – да ми окажат натиск от всички страни. Аз отново отказах.

„- Той е невменяем по тази тема – заключи депутатът от СДС Михаил Михайлов. И добави : - Няма да го оттегли!”

„- Да! – казах аз. – Няма да го оттегля!”

Такива бяха тогава взаимоотношенията в малката група на Синята коалиция.

Как се развиха дебатите по този законопроект в пленарната зала? В защита на законопроекта от ПГ на Синята коалиция говорих само аз.

Мартин Димитров, който формално беше съвносител, не се яви в залата нито за дебатите, нито за гласуването. Йордан Бакалов обаче гласува – „за“.

"За" законопроекта гласуваха 9 депутати (само 5 от Синята коалиция, 1- от ГЕРБ, 1- от Атака и 2 от РЗС).

"Против" бяха 20 (11 от ГЕРБ, 8 от КБ, 1 –от Атака), а 80 (64 от ГЕРБ, 1-от КБ, 6 от ДПС, 9 от Атака) се въздържаха.

Гласували –„за” са : Димитър Чукарски, от РЗС, Евгени Стоев от ГЕРБ, Иван Иванов, от СК(ДСБ), Йордан Бакалов, от СК(СДС), Лъчезар Тошев, от СК(СДС), Любомир Иванов, от СК(СДС), Мариана Даракчиева, от СК(СДС), Станислав Станилов, от Атака и Цветан Цветанов, от РЗС.

 

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов