|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Какви ги върши президентът Румен Радев на 1 февруари (от 2017 г. насам)? ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 01 Февруари 2019 20:55

alt

Ще дойде ли президентът Румен Радев на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим на 1 февруари?

Този въпрос заля социалните мрежи още в четвъртък (31 януари), часове преди Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Напълно резонно питане, след като в Конституцията е посочено, че президентът е обединител на нацията.

Проблемът с комунистическото минало и забравените, а за младите българи напълно непознати, престъпления на Българската комунистическа партия, винаги е бил (и ще си остане) тест за висша държавност.

Тест за доблест да застанеш с лице към една част от българската история, която така неистово (наследниците на БКП) искат да се забрави.

Ако щете тест и за кураж да погледнеш и да назовеш истината с името ѝ пред мнозинство, което не попада дори в периферията на твоите гласоподаватели и симпатизанти.

Румен Радев очевидно няма доблест и кураж да се реши да се яви на този тест за държавност. Така той доброволно дезертира от конституционното си правомощие да бъде обединител.

За разлика от него една жена – председателят на парламента Цвета Караянчева – показа, че има повече доблест от него и разбиране за истинския смисъл на държавността, послание, което тя отдава вече втора година с присъствието си на такъв ден като 1 февруари.

Румен Радев прекъсна приемствеността на държавността още през 2017 г., след като не продължи политиката на предшественика си Росен Плевнелиев, който още при първата възможност след стъпването си в длъжност (на 22 януари 2012 г.) стана първият действащ държавен глава, който отдаде почит към жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 г. С атрибутите на президентската власт – почетната гвардейска рота.

 

2017 година

Румен Радев пропусна 1 февруари 2017 г., когато беше момента да демонстрира държавност и вероятно независимост от „Позитано” 20.

Тогава той не зачете събитието, но веднага след като в медиите излезе информация, че той не е уважил церемонията, на страницата му във Фейсбук се появи съобщението:

„Днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Началото на тази традиция бе поставено по инициатива на двама български президенти. В нашата история отворените рани и незатворените страници все още са много.

Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит. Поклон пред паметта на жертвите!”

 

2018 година

Миналата 2018 г. на 1 февруари той отново не само отсъства, но и не сметна, че протоколът му може поне да изпрати един венец в знак на почит към жертвите. Пълното игнориране на тази дата, която от 2011 г. се чества официално, показа, че той не е подготвен да се яви на този тест за държавност.

Вместо пред стената с имената на жертвите на 1 февруари 2018 г. Радев предпочете заедно със съпругата си да се срещне с българската общност в... Брюксел.

 

2019 година

Тази година Радев и съпругата му отново са в чужбина. Този път на 30 януари заминаха на двудневно официално посещение в Португалия. След важните държавнически срещи двамата дори се возиха на трамвай в старата част на Лисабон при разглеждането му. Срещнаха се и българската общественост в португалската столица и се снимаха със сънародниците там. Това обаче стана на 31 януари.

А на 1 февруари? Сайтът на президента и неговият прессекретариат мълчат какво прави държавният глава на тази важна за демократичната част от обществото дата. Пълно радиомълчание.



alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов