Тази седмица стана известно, че на централния площад в гр. Лозница, Разградско – родното място на комунистическия функционер Пенчо Кубадински – е издигнат негов паметник в чест на 100-годишнината от рождението му.

Решението е взето от Общинския съвет на община Лозница през 2017 г. по предложение на инициативен комитет. Средствата за него са от дарители (неизвестни засега), а общината се е ангажирала да помага, ако се наложи.

Предложението и единодушното му одобрение

Предложението за паметника е внесено от тогавашния кмет на Лозница Айхан Хашимов (ДПС) и е подкрепено от всички 17 общински съветници (12 от ДПС и 5 от ГЕРБ, от които 3-ма са мюсюлмани).

Айхан Хашимов, който през 2015 г. на местните избори печели четвърти кметски мандат, днес не е кмет, тъй като през миналата година Върховният касационен съд потвърди осъдителната му присъда от една година лишаване от свобода условно с три години срок на отлагане и лишаване от право да заема ръководна длъжност по обвинение в злоупотреба с 662 272 лв. бюджетни средства за ремонт на обекти, които не са пострадали от бедствия.

Сегашният кмет Севгин Шукри, също от ДПС, заяви пред Медиапул, че „просто изпълнявам решение на Общинския съвет. Какво мога да направя”. Добавя, че нямало нито един сигнал срещу издигането на паметника и че в Лозница „всичко е спокойно”.

Непомнещите „възродителния процес”, почитащи Кубадински

Кметът Шукри е роден през 1980 г. и е бил 5-годишен при насилствената смяна на имената, включително и неговото, проведена от комунистическия режим. Признава, че не помни „възродителния процес”, но неговите родители и деди със сигурност го помнят, както и тези на общинските съветници мюсюлмани. Те на практика са пряко засегнати от акцията на БКП през 1985 г., призната за насилствена асимилация от българския парламент през 2012 г.

Те би трябвало да знаят не само това, но и факта, Пенчо Кубадински не само е бил техен съгражданин, но и един от „възродителите” от Политбюро и може би най-близкия до основния вдъхновител на това престъпление – Тодор Живков.

Помириха ли се жертвите с „възродителите”?

Нищо подобно. Кметът Севгин Шукри твърди, че няма против паметника на Пенчо Кубадински. Ха! Не знаехме, че „възродените” са се помирили с „възродителите”!

Та преди 4 месеца от ДПС почетоха за пореден път жертвите на „възродителния процес”, а реч за това изнесе лично лидерът Мустафа Карадайъ. Сега той мълчи. Мълчи и почетният председател на ДПС – големият визионер Ахмед Доган.

Мълчат и от ГЕРБ защо техните общински съветници в Лозница са гласували „за” паметника на Кубадински. Та нали преди три години депутатите от партията на Борисов приеха в парламента (заедно с ДПС) промяна в Наказателния кодекс за отмяна на давността за престъпленията на комунизма, сред които с най-прясна дата отпреди 1989 г. се нарежда и това за „възродителния процес” (поправката по-късно бе отменена от Конституционния съд по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, б.а.).

А в началото на тази година Министерството на образованието и науката прие нова учебна програма по история от догодина, в която с нови знания и термини ще се изучава тоталитарния комунистически режим, включително и насилствената смяна на мюсюлманите в периода 1944-1989 г.

Няма за какво да се учудвате

Няма обаче за какво да се учудвате. Паметникът на комунистическия функционер Пенчо Кубадински не е нито първият, няма да бъде и последния нагъл опит за реставриране на тоталитарното минало и заличаването на истината за неговите престъпления и конкретните им извършители, независимо къде се намират в йерархията на комунистическата власт.

Неотдавна Общинският съвет във Велинград по същия начин искаше да издигне паметник на съгражданина си покойния ген. Атанас Семерджиев, дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА и министър на вътрешните работи през 1990 г., по чиято заповед незаконно Държавна сигурност прочисти досиетата на агентурния си апарат, но след публичния скандал местният парламент се отметна от кумува срама.

През 2011 г. пък, при честването на 100-годишнината от рождението на Тодор Живков, фамилията му и местната власт в водния му Правец, доминирана от БСП, поиска това да стане с държавни почести, нещо което не се случи.

Това не попречи през 2016 г., след като беше избрана за лидер на БСП Корнелия Нинова с депутатите социалисти да побърза да се поклони пред паметника на диктатора в родния му Правец.

Неосъществената декомунизация

Причината за цялата тази политическа шизофрения по отношение на комунистическия тоталитарен режим, който уж е осъден от всички, включително и като престъпен със закон (2000 г.), а от друга страна постоянните опити за подмяната на истината за него, е неосъществената декомунизация в България.

Нито виновните за комунистическите престъпления бяха осъдени, включително и по делото за „възродителния процес”, по което в началото Пенчо Кубадински беше обвиняем, нито беше проведена лустрация, както това стана в почти всички останали страни от Източна Европа, нито агентите на репресивния апарат на БКП бяха осветени навреме (това стана с 16 години закъснение), нито тоталитарният период се изучава по адекватен начин в училище.

Всъщност липсва ясна и последователна политика по тези въпроси и ако някои от тях са решавани с огромно закъснение във времето, това е ставало на парче.

Апатичното общество и очакване за благоволение отгоре

И обществото си стои заспало и апатично, в случая включително и жертвите на възродителния процес (те веднъж вече спряха през 2004 г. опита за обявяването на Кубадински посмъртно за почетен гражданин на гр. Лозница).

Срещу паметника на Кубадински се обявиха от партиите НДСД и ДОСТ, а протестна подписка откриха група интелектуалци. Те се обърнаха до президента, министър-председателят и главния прокурор да се не допуска този срамен жест – паметникът се предвижда да бъде открит тържествено на 6 септември – Съединението на България, каква гавра само, (а защо не на далеч по-подходящата на един висш ръководител от БКП – 9 септември).

Като при комунизма. Ще чакаме благоволение отгоре. Горките жертви на комунизма. Включително и тези от „възродителния процес”. Добре че не могат да видят колко безхаберни техните наследници непукисти и колко пропаднало е това безпаметно общество.