Още в първата си реч като президент новоизбраният държавен глава Румен Радев, който днес положи клетва, открито намекна, че е против изясняването на истината за тоталитарния комунистически режим.

Това той направи в завоалирано и индиректно изказване, което обаче е достатъчно ясно за неговата позиция по този все още разделящ обществото проблем, въпреки че е изминал повече от четвърт век от рухването на тоталитарното управление на БКП.

В края на 27-минутната си реч Радев заяви от парламентарната трибуна дословно:

„У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата.”

Тези думи могат да се приемат като нагласа, заявка на новия президент и негово послание за загърбване на истината за комунистическия режим и влиянието на тоталитарното минало върху българското общество през годините на преход към демокрация.

Голяма част от речта си Румен Радев отдели на случилото се по време на прехода от тоталитарния комунистически режим към демокрация, без обаче дори да спомене, че началото на прехода беше минирано и изпълнено от трудности именно предизвикани от краха на комунистическата диктатура и нежеланието на преименувалата се на БСП комунистическа партия да извършва демократични реформи.

Проф. Келбечева: Позицията на Радев кореспондира с ресталинизацията, наложена при Путин в Русия

„Като се знае, че речта на президента е написана с помощта на съветници в нея няма случайно изпуснати думи, включително и в абзаца, в който той всъщност се обявява против изясняването на близкото тоталитарно минало”, коментира пред desebg.com историкът проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България, автор на гражданската петиция за необходимостта от изучаване то комунистическия режим в училище от 2014 г.

„Тази първа реч на новия президент е неговата програмна реч, в която той взима отношение по важни за обществото въпроси. От тази гледна точка позицията му „да забравим за близкото минало” е реставрация и голямо отстъпление от цялото европейско и българското законодателство по отношение на оценката на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа. Това е неприемливо за позиции, изразени от българското гражданско общество. Както знаем България е единствената страна, в която нямаше ясно разделяне с тоталитарния комунистически режим, нито като политически консенсус, нито като медийно отразяване на проблемите, нито като изучаване в училище”, добави още тя.

„Няма как да не направи впечатление, че това, което чуваме от новия президент на България е в унисон с ресталинизацията, която президентът Владимир Путин възприе в Русия, където вече е забранено да се говори истината за Сталин и всички престъпления към човечеството, които той е извършил”, подчерта историкът (очаквайте утре интервю с проф. Евелина Келбечева на desebg.com).

Андрей Ковачев: „Бизнеса с миналото” го разиграва партията от 1944 г., която е издигнала президента Радев

„Разочарован съм позицията на президента Румен Радев по отношение на проблема с изсясняване на истината за комунистическото минало. Настояще и бъдеще, зависимо от сенките на миналото, не е добро за България”, заяви евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), потърсен от desebg.com за коментар.

Андрей Ковачев, един от малкото политици, които последователно отстояват принципната позиция за необходимостта от изучаване на комунистическото минало и инициирал редица публични дискусии по тази проблематика в Европейския парламент, както и подкрепящ граждански такива, е категоричен в оценката си:

„Безпаметност и липса на обективна информация за близкото ни минало правят младите поколения лесна жертва на политически играчи, които изграждат техните аргументи върху фалшификации именно на близкото минало. Обратно на президента Радев, нужно е обективната истина за близкото ни минало и гражданско европейско образование в средния курс на училищата в България.

Интересно да се чуе мнението на президента Радев за Георги Димитров, 9 септември, концлагера „Белене” и други достижения на „социализма”.

Бизнеса с миналото го разиграва от 1944 г., партията, която го е издигнала. С този бизнес, лъжа и насилие фалираха Родината няколко пъти, погубиха поколения българи и обрекоха страната ни да бъде все още най-бедната в Европейския съюз.”

Евгений Михалов: Прикриването на истината за комунистическото минало ни докара до днешната безпътица

„Румен Радев днес на два пъти ни се скара, че гледаме в миналото и искаме да си разкажем истината за него”, заяви кинорежисьорът Евгений Михайлов, автор на телевизионното предаване „Минало (не)свършено” по Би Ай Ти, потърсен от desebg.com за позиция. Той коментира:

„Първия път Румен Радев подигравателно каза да не гледаме в „минало свършено”, а в настоящето. На финала на речта си пък назидателно рече:

„У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата.”

Не, г-н Радев, непознаването на миналото, а още по-лошо, прикриването на истината за комунистическите престъпления, ни докараха до сегашната безпътица. Обречени  сме на липса на справедливост, докато не си разкажем истинската история. Или поне истината за последните 100 години от „героичната” ни 1300 годишна история.

И да ви напомня, че още през май 2000 г., Народното събрание на Република България обяви комунистическия режим за престъпен!”

Президентската реч: Лапсуси и сричане, предизвикали скандал

Речта, която президентът Румен Радев прочете в парламента, беше изпълнена с лапсуси и сричане. Това потвърди оценките, че той е без никакъв опит и политическо поведение, а също така демонстрира, че е далеч от всякакви ораторски умения.

Още в третото изречение Радев обърка обръщението си към патриарха на БПЦ Неофит, наричайки го „господин” и поправяйки се с „Ваше светейшество”.

Последва лапсус със „симулирам” вместо „стимулирам”.

Румен Радев определено се затрудни с правилното произнасяне на думи като суверенитет и Съединени американски щати. Използва думи като "означело" вместо „означавало”, жанизена” вместо „занижена”.

Това на няколко пъти развесели депутатите, докато дойде момента, когато на 25-та минута от първото си изказване президентът Радев заяви, че „моето кредо е малко думи, но резултатни действия”, което не кореспондираше продължителността на изказването му и общата фразеология в него.

В този момент Гроздан Караджов (Реформаторски блок) се изправи в залата и заяви, че Румен Радев е трябвало да си прочете речта поне веднъж, защото е сричал, а това е признак на неуважение към народните представители. Последва смях в залата, а президентът направи кратка пауза и реагира първосигнално, заявявайки с типичен тон, характерен за военните: „Имате още една седмица”. По този начин той директно се конфронтира с депутатите, посочвайки, че ще разпусне 43-то Народно събрание след 7 дни.

Депутатите в ляво аплодираха отклонението от речта на Радев, но група депутати станаха и в знак на протест напуснаха залата още преди новият президент да довърши речта си. Сред тях бяха Гроздан Караджов и Петър Славов от Реформаторския блок, лидерът на НФСБ Валери Симеонов, Методи Андреев (ГЕРБ), председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и др.

В кулоарите Караджов коментира, че речта на президента е звучала опасно и заплашително. Първата президентска реч поляризира политическите страсти, като вляво тя получи одобрение, а вдясно критики за липсата на ясни послания и пътища за решаването на констатираните в словото на Радев проблеми, които са добре известни на всички.

Дори доскорошният лидер на АБВ Георги Първанов, щадейки новия държавен глава, в коментар пред медиите, си позволи до посъветва Радев да побърза с конкретизирането на намеренията си в следващите свои действия като президент.