|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Ненаучените уроци от „десните” за миналото ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 07 Ноември 2016 19:10

alt
Резултатите от първият тур на президентските избори ясно показаха, че т. нар. десни коалиции (Реформаторския блок) и дясноцентристката партия ГЕРБ не са научили няколко важни уроци от миналото.

Подкрепяният от преименуваните през 1990 г. комунисти (БСП) о. р. ген. Румен Радев победи и двамата техни кандидати (Трайчо Трайков и Цецка Цачева) не защото е толкова силен, а защото определящите се като представителите на дясното в България му поднесоха на тепсия победата още на първия тур в резултат на серия от грешки.


Политическо късогледство

И ГЕРБ, и Реформаторският блок, а и ДСБ, като опозиция в него, проявиха изключително политическо късогледство. Заслепени от властта, междуличностни конфликти, нескрита омраза между отделните лидери и обсебени от теснопартийни интереси тези отделни лагери минираха възможността да излязат с една обща кандидат-президентска двойка.

Един такъв политически ход би бил далеч по-успешен отколкото демонстирания партиен егоизъм. Никой от „десните” партийни лидери не показа, че вижда хоризонта отвън собствената си политическа сила и е готов да направи компромиси за бъдещето на страната.

Появиха се различни сценарии за причините за неиздигането на единна дясна кандидатура, но днес може да обобщим, че резултатът от тази пропусната с лека ръка възможност по всяка вероятност ще има тежко отражение върху бъдещото развитие на България.


Двама се карат, трети печели

Резултатът от първият тур на президентските избори е класическо повторение на сценария, който се разигра на изборите за държавен глава от 2001 г.

Тогава действащият президент Петър Стоянов прие за свой опонент Богомил Бонев, вместо кандидатът на БСП и лидер на социалистите Георги Първанов. В резултат на тази погрешна тактика Първанов – „ГОЦЕ” беше избран на втория тур, като в продължение на 10 години се превърна в проводник на руските имперски амбиции в България на най-високо държавно ниво.

Вместо основен опонент да им е подкрепеният от БСП о. р. ген. Румен Радев „реформаторите” и ГЕРБ влязоха в напълно излишна предизборна война.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направо се хванаха за гушите. То не бяха взаимни обвинения в интервюта по медиите, лични нападки, задочни словесни престрелки и обвинения, привикване на министри и отправяне на директни заплахи...

През това време от „Позитано” 20 им гледаха сеира, а доскорошният шеф на ВВС си водеше спокойно кампанията, необезпокояван от „десните”. Резултатът от първия тур е касноречив.


Антикомунизъм... само на думи

Още през януари 2016 г. публично критикувах управляващите по БНТ, че и пет „десни” управления да се сменят не бъде ли довършена плахо започната и непоследователна декомунизация в България, включваща и изучаването на комунистическия режим и неговите престъпления в училище т. нар. десни в България винаги ще са губещи.

Единици като евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ), народния представител Методи Андреев (ГЕРБ), депутатите от Реформаторския блок Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов, Борис Станимиров не са достатъчни темата за декомунизацията да стане първостепенна задача на едно дясноцентристко управление в България.

Показателна е рефлексията на определени политици след оглушителния шамар, нанесен им от бившите комунисти на първия тур на президентските избори.

Изведнъж пред всички тези „десни” лидери и политици изплува призрака на комунизма. И в хор запявха в изборната нощ:

  • Министърът на здравеопазването Петър Москов не щял „червен генерал” за президент. Трябвало да се стоим като на фронт от едната страна срещу бившите комунисти. Какво е направил в своята кратка политическа кариера лично той за демокумизацията в България е трудно да се каже. Антикомунистическата реторика в предизборната нощ обаче върви и защо да не я използва. Току виж някой му повярвал;
  • Божидар Лукарски, лидер на СДС и министър на икономиката: „СДС ще подкрепи ГЕРБ (ама чак на втори тур. б.а.), защото в своята същност СДС винаги е бил антикомунистически”. Какво е направил Лукарски за демокунизацията в България е още по-лесно да се отговори – нищо;
  • Министърът на външните работи Даниел Митов също не щял да го управлява „червен генерал”. Какво обаче направи той, за да се продължат прекъснатите декомунизационни процеси?

Мога да продължа и с още примери. Дори премиерът Бойко Борисов днес заговори антикомунистически.

„Пред България има две възможности – да се върнем към мрачното минало или да остане сред свободните европейски народи. Наши естествени поддръжници са всички противници на тоталитарното комунистическо ляво, което продължава да се преражда в задкулисните олигархични кръгове, дърпащи конците и на настоящия ляв кандидат”, се появи текст в личния профил на лидера на ГЕРБ във Фейсбук.

Само допреди няколко месеца обаче той без притеснение от десните избиратели говореше как щял да намери два милиона за реставрацията на комунистическият символ на Бузлуджа, хвалейки се с откриването на толкова много музеи в страната, но не и с музей на комунистическия терор, какъвто има във всяка една държавна от бившия Източен блок.

И само това ли? Ами продължаваната двойствена политика за назначаване на агенти на ДС на държавни постове? Случаят с назначаването на съпруга на Ирина Бокова Калин Митрев за представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие през март тази година от кабинета Борисов-2 е показателен.

Защо партията на Борисов не беше така антикомунистически настроена, като сега, когато в парламента миналата есен се обсъждаше предложението на Борис Станимиров (РБ) за приемане в новия образователен закон на текст, задължаващ Министерството на образованието и науката да въведе изучаването на комунистическия режим в училище, нещо, което тогава ГЕРБ не подкрепи?

Всеки, който до болка са му познати грешките от миналото знае, че днешните „десни” политици ползват антикомунистическата реторика предизборно, както навремето правеше Иван Костов и други видни седесари, които тогава яхнаха властта. Истински десните избиратели обаче помнят тези грешки и днес не могат да бъдат подведени.

Да, никой от тях не иска кандидати на БСП/ДПС да спечелят и със сигурност заради яловата „дясна” политика са принудени да гласуват с отвращение „против”, креатурите на преименуваните комунисти, а не „за” на кандидатите на така нареченото дясно в България, просто защото то няма нищо общо с дясното като политика, особено в частта за декомунизацията (лустрация, справедлиност чрез осъждане на престъпленията на комунизма, пълно отваряне на досиетата и изучаването на комунистическите престъпления в училище).

Последното – незнанието за комунизма (поради неизучаването му) сред родените след 1989 г. българи до известна степен може да обясни защо толкова голям процент от младите хора са гласували за кандидата на БСП.


Бездействието срещу корупцията  и липсата на истински реформи

Не на последно място по значение управляващите РБ и ГЕРБ загубиха на първия тур заради загубата на доверие на избирателите, които очакват реална борба с разяждащата страната корупция и липсата на реални реформи.

Подобна ситуация се получи, макар и на парламентарни избори, през 2001 г. при управлението на Обединените демократични сили (СДС и Народен съюз).

През 1997 г. след катастрофалното еднопартийно управление на БСП българите гласуваха огромно доверие на СДС и коалицията им с Народен съюз.

Четири години по-късно СДС загуби това доверие заради политическата арогантност, неизпълнените предизборни обещания за извършване на декомунизация (неотварянето на досиетата и отказа от лустрация), корупционните практики, в които бяха замесени министри от първия кабинет на Костов и упоритото мълчание на министър-председателя да обясни подмяната на състава на правителството допринесоха за срива в доверието към дясното управление.

Знаем, че много министри и лидери на СДС навремето добре осребриха присъствието си в политиката, за сметка на нулеви усилия за декомунизирането на България и отблъснаха десните избиратели, които са разочаровани и от повтарянето на тези грешки днес.

И накрая ние, десните избиратели, също носим отговорност, че допуснахме с определението „десни” да се закичват псевдополитици и службогонци, които повече са интересували или интересуват от постове и власт, отколкото от реализирането на идеи и политики, които утвърждават демокрацията у нас и съдействат реално за премахват туморите от тоталитарното комунистическо наследство, разсеяни по цялата държавна система и управление.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов