|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Внимание: Сламеният човек бил независим и надпартиен ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Събота, 22 Октомври 2016 19:57

alt

В един и същи ден, по едно и също време по две национални телевизии (Нова и Би Ти Ви), днес, в съботния ден, цъфна бившият министър-председател Пламен Орешарски, който при преди три години се на публични изяви се чудеше от кой изход за тоалетните да излезе, само и само да избегне протестиращите срещу наглостта на политическото задкулисие българи.

Днес същото това задкулисие ни го предлага, също толкова нагло като кандидат за президент. В голямата си маса българското общество се оказа наивно, много податливо на манипулации и достатъчно търпеливо, за да се превърне в постоянна жертва на комунистическите грабители и техните производни от тоталитарните репресивни структури на Държавна сигурност.

Българите преживяха ада на Лукановата гладна зима с празни магазини и невиждани шокови цени, безнаказания рекет на мутрите, превземането на държавата от „Мултигруп” по време на правителството Беров, назначено с мандата на ДПС, новопръхнали се мошеници с финансовите пирамиди, завлекли стотици хора, краха на банките при еднопартийното управление на БСП, зърнената криза и купонната система, предателството на СДС, че ще извърши декомунизация и ще отвоюва държавата от организираната престъпност, 800-те дни на царя, превърнали се в цели 4 години, който така хубаво ни „оправи”, че още ни държи топло, договорните на тройната коалиция, „Големият шлем” на Първанов – „ГОЦЕ”, недосегаемостта на корпорацията на Доган – „САВА” и неговите обръчи от фирми при следващото управление на  ГЕРБ, та до следващия сламен премиер на коалицията между БСП-ДПС (и „златните пръсти” на „Атака”) Пламен Орешарски с най-голямото проявление на политическото задкулисие – назначаването на младия преуспял мъж и депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС, предизвикало вълна от обществено недоволства и година и половина протести.

 

Печеливша карта на Доган

Не си мислете, че появата на Орешарски (с какво ли чак толкова е интересен на водещите, че го канят) по едно и също време по две от националните телевизии е случаен. Той трябва да се легитимира като печелившата карта на ДПС, разбирай Доган.

Той няма да бъде нито първата, нито последната поставена кукла на конци в политиката, но вкарването му в предстоящите ключови за външнополитическата ориентация на България избори за президент, може да доведе до объркване на сметките с организирането от Сараите на един контролиран вот от минимум 300 000 гласа на турското и ромско малцинство, които да са се превърнат в коз на втория тур.

Но нека припомним, че режисьорите на кандидата Орешарски са извън неговата глава. Той просто е само изпълнител на замислите.

На 6 септември тази година бившият премиер заяви в ефир, че нямало нищо вярно в слуховете, че ще се кандидатира за президент. Тогава той посочи, че вече е бил употребен от обсоятелствата (2013-214) и, че си има добра професия на преподавател в университета. „Аз винаги съм приемал за основна професия академичното преподаване, а постовете, които съм заемал, винаги съм възприемал като временни и в изпълнение на определени задачи”, подчерта той.


Натискане на копчето

Само 20 дни по-късно той е в включен в играта. На 26 септември 2016 г. заявява, че ще се кандидатира, издигнат от инициативен комитет, защото вече няма да направи грешката да бъде зависим.

Бил независим кандидат. Само, че анализатори като бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай още тогава предупредиха, че Орешарски ще бъде подкрепен от ДПС, защото това е планът на Ахмед Доган, гласовете от който ще изиграят решаваща роля на втория тур. Както на президентските избори през 2001 г.

И така до онзи ден, когато ДПС официално подкрепи Орешарски. Последният днес ни обяснява, че самият той се е обадил на Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, назначен на мястото на злополучно сваления в края на 2015 г. Лютви Местан.

От ДПС обясниха своя избор с това, че Орешарски бил „надпартиен” и политическото време изисквало точно такъв президент.

„Радвам се на подкрепата на ДПС, но оставам независим кандидат”, ни обяснява Орешарски дори уточнявайки, че подкрепата на ДПС не била обвързана с условия. Дали?
Пламен Орешарски е един от лицата в политиката, които не само, че не са независими, а със своето политическо номадство са олицетворение на търгашеството в политико-олигархичните кръгове у нас.


Забравената политическа кариера в СДС

altОрешарски започва своята политическа кариера в СДС. Той е зам.-министър на финансите по време на управлението на кабинета Костов (1997-2001), но както Христо Бисеров и Йордан Цонев по-късно получава позиции при ДПС.

През 2003 г. Пламен Орешарски се издига до зам.-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС, чийто председател тогава е Надежда Михайлова и дори е издигнат като кандидат на съюза за кмет на София.

Неговата кандидатура обаче е оттеглена от Михайлова, след грандиозен скандал. Публично достояние стана среща на Орешарски с Васил Божков, един от родните олигарси в неговия офис. Нерегламентирана среща, за която ръководството на СДС не знае.


Покрай „ГОЦЕ” и БСП

Така политическият път на Орешарски в СДС свършва предсрочно. Но под крилото си го взима тогавашния президент Георги Първанов. Без да има каквито и да е морални скрупули доскорошният седесар се включва в подготвянето на първия икономически доклад на държавния глава, до 2001 г. лидер на БСП.

Отплатата не закъснява. В акушираната от Георги Първанов тройна коалиция (БСП, ДПС и НДСВ, при първия вот парламентът през 2005 г. бламира Сергей Станишев като премиер, подкрепен само от БСП и ДПС, б. а.) Орешарски става министър на финансите.

По негово време финансовото министерство прави предложение за намаляване на данъците от хазарт. По този повод депутатът Георги Кадиев коментира: „Министърът на финансите Пламен Орешарски работи за един сектор – за хазарта, а там основен играч е „Еврофутбол”, което означава, че министърът работи за Васил Божков“.

След участието в кабинета Станишев Орешарски е депутат от БСП в 41-то и 42-то Народно събрание до своето кратко и злополучно премиерство.

 

Максимата на демагога за властта

Така де. Важна е властта. Без значение дали си в нея от дясно, от ляво или от центъра. Орешарски изповядва тази максима в едно интервю, в което казва: „Всички идеологии, партии, правителства имат една обща цел – подобряване на благосъстоянието на гражданите, но инструментариумът им е различен. Можете да работите за държавата си, без да извеждате на преден план от коя политическа сила сте”.

Как да не обикнеш такъв човек, който не спира да мисли за нашето благосъстояние? Че той току виж и като президент ще взе да направи толкова „хубави” неща, че да надмине случая с КТБ, за който всички ние ще плащаме над 4 млрд. лв.

 

Връщане на лентата още по-назад

А ако върнем лентата още по-назад ще видим, че свръзката на Пламен Орешарски с ДПС и БСП датира доста по-отдавна. Той е назначен в Министерството на финансите като директор на дирекция „Държавно съкровище и дълг” през 1993 г. по време на кабинета Беров, останал в историята с нарицателното определение правителството на „Мултигруп”.

 

alt

 

По времето на управлението на БСП с премиер Жан Виденов икономистът се издига и става член на Управителния съвет на Държавна спестовна каса и председател на Управителния съвет на Търговска банка „София-банк”.

Политологът Антон Тодоров разкри преди време бизнес връзките на Орешарски през 90-те години. В тях изпъква съдружието му с Максим Димов, бивш депутат от ДПС, после от НДСВ, определян като „ковчежникът” на царя, а също така и с Георги Агафонов, бивш депутат от Българския бизнес блок, известен повечето като кредитен милионер и сътрудник на Държавна сигурност.

Помним и арогантното му поведение с бившия министър на образованието Даниел Вълчев по време на учителската стачка през 2007 г., когато на преговори за увеличението на заплатите с учителския синдикат Орешарски подшушна към Вълчев: „Дай да разваляме седянката”.

Може ли да забравим всичко това и да приемем, че сламеният човек днес е надпартиен и независим? Или да му повярваме, че иска да върне държавата на хората (видяхме на кои хора), както обещаваше редом до Станишев преди три години.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов