|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
От „лайт версия” към пълномащабна Студена война ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Константин Егерт, „Доче веле”   
Сряда, 05 Октомври 2016 12:32

alt
Сайтът desebg.com препечатва от Медиапул коментара на руския журналист Константин Егерт, за „Доче веле” по повод последния ход на Путин за размразяване на споразумението със САЩ за утилизация на излишния плутоний и ултимативните условия, поставени на Вашингтон, за да бъде спазено споразумението (част от тях е САЩ да се изтегли от страните, приети в НАТО след 2000 г., сред които е и България).

 

Владимир Путин отговори наведнъж и на тандема Барак Обама – Джон Кери с техните претенции към руската политика в Сирия, и на холандската комисия, разследваща катастрофата на малайзийския Боинг.

Законопроектът, замразяващ споразумението със САЩ от 2000 г. за утилизация (повторно използване, рециклиране) на излишния плутоний, изпратен от Кремъл в Държавната дума, за пръв път, откакто помня, обвързва изцяло технически проблеми на ядреното разоръжаване с чисто политически искания: отмяна на „закона Магнитски”, вдигане на санкциите и компенсиране на щетите от тях. И, значи, ако американците направели това, Москва щяла да поднови действието на договора.


„Зачитайте собствените си заплахи!”

Напълно е ясно, че ръководството на САЩ, дори да искаше, не би могло да изпълни никое от тези условия, без да рискува конфронтация с Конгреса и цунами от критики в медиите.

Путин чудесно го знае. Той преднамерено поставя неприемливи искания на Белия дом. Президентът на Русия едновременно презира Барак Обама заради слабостта му и го недолюбва – заради неговата самоувереност.

Джон Кери дълбоко вярва, че е способен да убеди когото и да е в каквото и да е, с което през всичките тези години предизвиква открит присмех и в Кремъл, и на площад „Смоленская” (външното министерство на Русия, б. пр.). За да разберем какви чувства буди държавният секретар на САЩ в Москва, стига да припомним как руският му колега Сергей Лавров, подсмивайки се, му връчи като подарък кошница със зеленчуци от Сочи.

Указът и законопроектът, обнародвани в понеделник, демонстрират открито, че Кремъл няма повече никаква работа с днешната американска администрация. Впечатлението е, че руският президент направо пуска фитили на Вашингтон: „Хайде де, изпълнете поне една от заплахите си!” И готово. Кери заяви, че Щатите спират консултациите с Русия по сирийския въпрос.

Това няма да хвърли в скръб никого в Москва. Има съобщения, че в Сирия са доставени вече зенитно-ракетни комплекси С-300. В близките дни според мен се очаква сирийската армия пак да щурмува Алепо с въздушна подкрепа от Русия, без вече дори формално да внимава какво мислят по въпроса Белият дом и Държавният департамент.


Послание към Тръмп и Клинтън

Тази стъпка на Кремъл обаче не само обижда открито Обама и Кери. Посланието е адресирано и към бъдещата американска администрация, и към Запада като цяло.

Договорът за утилизация на плутоний не е избран случайно. Първо, Москва отдавна смята, че Русия е направила за изпълнението му повече от Америка, която внезапно сметна за неприемливи предвидените в договора методи за утилизация на радиоактивни материали. Второ, в случая документът сам по себе си е ярък символ на това, че за Москва вече няма забранени теми и тя е готова да постави под съмнение всички договорки от постсъветско време, от перестройката и дори от съветската епоха.

Русия фактически напусна и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). С действията си в Крим и Донбас Кремъл показа, че Заключителният акт от Хелзинкското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г., обявил европейските граници за нерушими, също вече не е от значение за Москва. Не бих се учудил руското ръководство скоро да обяви официално, че занапред не го смята за документ, задължаващ Русия.


Ялта 2?

Кремъл нагнетява напрежение, за да принуди следващата администрация в САЩ било да направи отстъпки, било да рискува по-нататъшна конфронтация с непредсказуеми послидици. Програма максимум за Кремъл е да издейства нова grand bargain, „голяма сделка” за подялба на сферите за влияние в Европа и постсъветското пространство.

Политолозите често наричат този проект Ялта 2 – алюзия за Ялтенската конференция на съюзниците от антихитлеристката коалиция през февруари 1945 г. Там Сталин, Рузвелт и Чърчил решават съдбините на следвоенна Европа.

Освен това Москва се надява, че както се е случвало и по съветско време, и след войната с Грузия от 2008 г., НАТО и ЕС рано или късно ще кажат: „Нека да изнесем извън скоби разногласията помежду си за Крим, Украйна, Сирия и да подновим ограниченото сътрудничество”. Това може да са примерно контакти между военните по линия на НАТО или размяна на данни за борба с тероризма, или пък подпомагане на правителството в Афганистан.

Засега няма никакви признаци Западът да се съгласи. Според Москва обаче нещата ще тръгнат по-добре след 20 януари 2017 г., когато ще встъпи в длъжност новият президент на САЩ, особено ако това е Доналд Тръмп.

Но дори Вашингтон и европейците да заемат твърда позиция, Путин не се кани да отстъпи. Фактическото разрастване на секретните бюджетни пера със 700 милиарда рубли, обявено в понеделник, 3 октомври, може да означава само едно: руското ръководство е готово да премине от Студена война „лайт” към пълномащабна Студена война номер две.

По БТА

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов