|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Кога България ще поиска документите за убийството на Георги Марков от Русия ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Неделя, 11 Септември 2016 18:47

alt
Днес, 11 септември 2016 г. се навършват 38 години от убийството на писателя Георги Марков, отровен през 1978 г. в Лондон при операция на Държавна сигурност, осъществена с техническата подкрепа (отрова и устройство за изстрелването ѝ) от КГБ.

Случаят е емблематичен и в дългия списък с престъпленията на Българската комунистическа партия, извършено от репресивния ѝ апарат, олицетворява „мокрите поръчки” (убийства и отвличания) на критици на тоталитарната комунистическа диктатура зад граница.


Превъзходството на тоталитарното наследство над демокрацията

27 години след краха на комунистическата система в България случаят с Георги Марков е показателен и за превъзходството на тоталитарното наследство над крехката демокрация, която през изминалия четвърт век така едва успя да пусне корени в българското посткомунистическо общество.

Ще посоча само два факта. Първият е, че авторите на антитоталитарна литература у нас, сред които и Георги Марков със своите „Задочни репортажи за България”, изобщо не се изучават в часовете по литература в училище.

Вторият е, че демократичният политически елит много бързо забрави и се дезинтересира (по различни причини) от престъпленията на комунизма, в частност и убийството на Георги Марков.

Липсата на политическа воля за изясняването му, както и ясна и последователна държавна политика на страна, която уважава своята история, са основната причина този, както и много други престъпления на БКП, да останат недоизяснени.

Съдебната система се оказа безсилна да стигне до край по истината, а и сложността на прикривани от структурите на ДС такива „остри мероприятия”, като убийството на писателя и унищожаването на досиетата през първата половина на 1990 г. от БКП/БСП и Държавна сигурност допълнително усложниха разкриването им.


Липсата на държавна политика

Когато говорим обаче за случая с Георги Марков трябва да се подчертае, че основната причина за това, че все още не е сложена точка по изясняването му е липсата на държава политика.

България в лицето на нито един президент или правителство не постави след 1989 г. паралелно със съдебното престъпление на това политическо убийство въпросът за изясняването му на най-високо политическо равнище през Русия.

Русия, където в архивите на КГБ се пазят документалните свидетелства за операцията през 1978 г. и съветската подкрепа на КГБ по нея. Така както призна за нея още в началото на прехода координаторът на двете разузнавания (българското и съветското) по случая ген. Олег Калугин.


Неизпълнените обещания на президентите Желев и Стоянов

Изминалото време показа, че българските политици се ограничават с публични обещания, които бързо забравят и не изпълняват. Такова е обещанието на президента Желю Желев през 1991 г. на гроба на писателя в Дорсет, Англия, където първият демократично избран след промените държавен глава заяви, заобиколен от представителите на световни медии, че България ще направи всичко необходимо за разкриването на убийството.

 

alt

 

Само, че през 1993 г., когато Дания изиска от България досието на единствения официално заподозрян по случая агент на ДС Франческо Гулино – „ПИКАДИЛИ”, президентът Желев не взе случая в свои ръце, а го остави на такива хора като директора на Националната следствена служба Ани Крулева и директора на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, които направиха така, че в крайна сметка прокуратурата отказа да предостави най-важните доказателства за убийството на Марков на международното следствие. Така беше блокирана възможността да се изясни ролята на този агент, който веднага след това изчезна от Дания, където е изведен от ДС още в началото на 70-те години.

По-късно Петър Стоянов още преди да влезе в мандат през 1997 г. също даде публично обещание, че ще даде тласък на разследването за убийството на Георги Марков, но нищо от това не се случи.

Нещо повече назначения с негов указ и пряко подчинения му директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров  да го заблуждава, че в архива на службата, наследила Първо главно управление на ДС, „нямало нищо” за убийството на Георги Марков.

Същият този Гяуров, който впоследствие стана единственият кадър на СДС, назначен от президента Георги Първанов – „ГОЦЕ” на дипломатически пост (посланик в Унгария), отказа да предаде досието на агент „ПИКАДИЛИ” на председателя на Комисията по досиетата Методи Андреев, по думите на последния, за да „не се излага България”.

Николай Колев – Босия най-точно описа дейността на Димо Гяуров като директор на уж новата разузнавателна служба, а именно като човек, който „пази архивите на ПГУ, така както не са ги пазили и генералите от ДС”.

Петър Стоянов, също като Желю Желев, обаче не пое отговорност и не предаде на британската страна най-важните доказателства за убийството на Георги Марков, останали в архивите на ДС, макар че през 1998 г. по време на управлението на СДС Великобритания официално продължи да пита София какво става с разследването на покушението.

От президента Георги Първанов, известен като секретен сътрудник на ДС и пазител на досиетата на репресивния апарат на БКП, никой не е очаквал да време отношение по случая, още повече когато става дума за такова искане до Русия.

Президентът Росен Плевнелиев присъства на откриването на паметника на Георги Марков през 2014 г. и дори произнесе реч, но не се ангажира с разкриването на истината. Поне не даде празни надежди с продължаването на „традицията” на Желев и Стоянов с голи обещания.

Световната практика познава три случая, при които критата с десетилетия истина е изяснявана на най-високо политическо равнище. И трите случаи са свързани, с бившия СССР и дейността на неговия КГБ.


Масовото убийство на полски офицери в Катинската гора

Първият случай е световно известен – масовото убийство на полски офицери, интелектуалци и индустриалци през пролетта на 1940 г. от НКВД. През 1939 г. при нашествието на Германия в Полша руснаците взимат около 200 000 полски военнопленници. Около 15 000 от тях изчезват безследно, сред които 8700 офицери.

 

alt

 

През април 1943 г. Германия разгласява, че войските й са се натъкнали на  8 общи гробове в Катинската гора, близо до Смоленск, в които са открити телата на 4143 полски офицери – всичките завързани и разстреляни. СССР отхвърля обвинението, твърдейки, че германците са избили поляците след нападането на Съветския съюз. Съставена е международна комисия на Червения кръст, която установява, че телата са убити преди 1941 г., но въпреки това СССР не признава фактите.

Полша като нация обаче има висока култура на паметта и още през 1989 г. смята изясняването на случая и за крайъгълен камък на взаимоотношенията със СССР. Нищо, че още при Хрушчов и след това при Горбачов са получавали отговор, че в архивите на КГБ не съществували документи по случая.

В резултат на настоятелната държавна политика на най-високо равнище президентът на Борис Елцин предава архивните документи на президента на Полша Лех Валенса, от които е видно, че масовия разстрел е станал по заповед на Сталин след кореспонденция с Берия.
В следващите години край село Катин, недалеч от руския град Смоленск, беше издигнат внушителен мемориален комплекс, като там през 2010 г. дори Владимир Путин (тогава министър-председател) поднесе венец заедно с полския си колега Доналд Туск.

 

alt

 

Тогава Путин заяви, че „за тези престъпления не може да има никакви оправдания и в нашата страна е дадена ясна политическа, правова и нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим. Такава оценка не подлежи на никакви ревизии”.

Въпреки, че не спомена името на Сталин и не поднесе извинение на полския народ, поляците отдавна знаят истината за масовите убийства на своите сънародници, благодарение на последователното отстояване на позицията си  чрез своите първи държавни ръководители, а именно Русия да предаде критите половин век архиви.


Убийството на Раул Валенберг, шведският дипломат, спасител на евреи

Вторият случай се отнася до шведския дипломат Раул Валенберг, спасил около 20 00 унгарски евреи в окупирани от нацистите райони. Той произхожда от семейство на финансови магнати и през 1944 г. заминава за Будапеща като представител на Международния червен кръст, като участва в мисия по спасяване на евреите, които са изпратени в лагера на смъртта Освиенцим. Помага на още около 70 00 души в гетата и в лагерите, които оцеляват до освобождението.

Валенберг е арестуван от СМЕРШ (съветска контраразузнавателна структура в армията) през 1945 г. в „освободената” от съветските войски Будапеща. След края на войната започва издирването му. В отговор на неколкократни запитвания на Швеция през август 1947 г. тогавашният зам.-министър на външните работи и преди това генерален прокурор на Съветския съюз Андрей Вишински отговаря, че съветското правителство не разполага със сведения за шведския гражданин, въпреки, че малко преди това Валенберг е бил ликвидиран в затвора на НКВД/КГБ в „Лубянка”.

 

alt

 

Швеция обаче не се отказва да научи истината. След продължителни съветско-шведски преговори съветското правителство през 1957 г. признава през 1957 г., че той е починал в московския затвор „Лубянка” на 17 юли 1947 г., в резултат на „изненадващ инфаркт”, твърдейки, че ареста  му е „огромна грешка”.

Един от висшите офицери в КГБ, оцелял при Сталиновите чистки, Павел Судоплатов посочва, че за смъртта на Валенберг е докладвано лично до министъра на вътрешните работи, след което е наредено тялото да бъде кремирано без да бъде извършена аутопсия.

Тласък за точното изясняване на съдбата Валенберг в СССР става по личното нареждане на Михаил Горбачов през 1991 г. Тогавашният председателя на КГБ Вадим Бакатин, докладва, че следствено-архивно и затворническото дело са унищожени.  Судоплатов обаче посочва, че въпреки унищожените документи в архивите оставят следи. Един от служители в архива на КГБ случайно открива дипломатическия му паспорт и личните му вещи в пакет, сред купчина необработени документи.

Шведско-руската комисия за изясняване на случая продължава да работи и след разпадането на СССР. Семейството на дипломата получава от съветската държава някои от личните му вещи, но не и записките му.


Истината за убийството на американския гражданин Огинс

Третият случай се отнася за Айзая Огинс, американски гражданин, станал жертва на Сталиновите репресии през 30-те години на миналия век. НКВД го арестува незаконно по обвинение в шпионаж през 1939 г., осъден е на 8 години и е хвърлен в съветски затвор. Очакванията той да бъде освободен след края на Втората световна война не се сбъдват.

Виктор Абакумов, ръководител на МГБ, предлага на Сталин „да бъде ликвидиран”. Огинс е екзекутиран през 1946 г., като по време на медицинско изследване завеждащият тайната лаборатория “Х” лекар Майрановски му бие смъртоносна инжекция (в същата лаборатория по-късно е произведена и отровата рицин, с която е ликвидиран Георги Марков).

 

alt

 

За да прикрие ликвидирането му в документите на НКВД е отбелязано, че Огинс е погребан през 1944 г. Павел Судоплатов обаче твърди, че външният министър на СССР Вячеслав Молотов се е опасявал, че ако Огинс бъде освободен, ще бъде използван  от Комисията за разследване на антиамериканската дейност като свидетел срещу Комунистическата партия на САЩ.

През 1992 г. по настояване от американска страна Русия представи на Конгреса на САЩ списък на американците, загинали в Съветския съюз през Втората световна война и по време на Студената война, като от името на президента Елцин е изразено съжаление за тяхната гибел. В списъка е и името на Айзая Огинс.

В България все още нито едно от правителствата, както и президенти след 1989 г., не са проявили нужните смелост и политическа воля, такива, каквито имат уважаващите собствената си история лидери на нации в Централна и Източна Европа, преживели комунистическия режим и отърсили се от него с изучаването му, разкриване на престъпленията му и почитане на паметта на жертвите му.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов