|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Параграф 12: Да „забравиш” да изпълниш закона ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Вторник, 09 Август 2016 15:29

alt
В България има много примери на заобикаляне на законите. Когато обаче те се погазват на най-високо държавно ниво в гражданите се загнездва угнетяващото усещане, че записаното в Конституцията, че сме правова държава и че страната се управлява според Конституцията и законите на страната е само лист хартия, а демокрацията ни – бутафория, контролирана от сили, които се поставят над закона.

В българското законодателство, свързано с разделянето с тоталитарното комунистическо минало, има един прецедент, който вече трета година не се изпълнява. Абсурдът е, че мълчаливото неспазване на закона е факт и при лявоцентристко управление, и при настоящата изпълнителна власт, която се определя като дясноцентристка.

Става въпрос за параграф 12 от закона за досиетата, отказът от чието прилагане от страната на държавните институции го прави не по-малко абсурден – достоен еквивалент на парадоксална ситуация и произволни правила, описани в „Параграф 22” на Джоузеф Хелър.


Предисторията на параграф 12

През пролетта на 2006 г. незаконното използване на досиетата на група журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков (тогава в БСП, днес в АБВ, б.а.) отприщи силно обществено недоволство.

Посягането към досиетата изигра лоша шега на наследника на БКП, който след отмяната на закона за досиетата през 2002 г. беше принуден под натиск да се съгласи архивите на тоталитарните комунистически служби (Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия) да бъдат отворени, а техните сътрудници на ръководни постове след 10 ноември 1989 г. – да бъдат разкрити пред обществото.

Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) беше принудена под мониторинга на активни представители на гражданското общество да приеме нов закон (действащ и в момента, б.а.), който беше подкрепен в рядък консенсус от тогавашната Синя коалиция (СДС, ДСБ и още няколко по-малки десни партии).

За разлика от първите два неубедителни законодателни опити по времето на СДС за отваряне на досиетата през 1997 и 2001 г., пет години по-късно беше приет далеч по-радикален подход за разкриването на сътрудниците на комунистическите служби в трите власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, в местната власт, в медиите, вероизповеданията, средните училища и ВУЗ-те и много други обществени сфери.


Компромисът за НРС и РУ-ГЩ

През декември 2006 г., преди окончателното гласуване на законопроекта на второ четене в парламента, депутатът от БСП Татяна Дончева, днес лидер на „Движение 21”, която безспорно оказа положително влияние за подкрепата на закона от нейните колеги,  внесе предложение, което се оказа компромисно за гласовете на БСП, а именно да не се разкриват сътрудниците на ръководни постове от началник на отдел и сектор съответно в Националната разузнавателна служба (НРС) и в Служба „Военна информация” (СВИ).

НРС, формирана под това име през февруари 1990 г., е пряк наследник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), получило названието си по съветски образец от своя по-голям „брат” в КГБ.

СВИ пък е пряк наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ), по-малкия „брат” на съветското военно разузнаване (ГРУ, Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР).

На практика и ПГУ, и РУ-ГЩ са съответни филиали на КГБ и ГРУ в България по времето на комунизма, а тяхната кадрова, идеологическа, оперативна и техническа зависимост от съветските тайни служби е факт от края на 40-те години на ХХ век до 1991 г.

Въпреки гражданския протест пред парламента в деня на приемането на закона за досиетата през декември 2006 г. мнозинството на тройната коалиция опъна чадър над информацията кои кадри на НРС и СВИ след промените са заемали или заемат ръководни постове в двете разузнавателни служби.

Тази истина беше потулена „законно” именно с параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на новия закон – едно от малкото ограничения в него по отношение на осветяването на сътрудниците (щатни и нещатни) на ръководни постове в държавата.

Тогава ГЕРБ прохождаше като партия, но нейният неформален лидер Цветан Цветанов (Борисов вече беше кмет на София) присъства лично на протеста пред парламента и обяви пред медиите, че ако ГЕРБ спечелят парламентарните избори ще отменят параграф 12.


Отмяната на параграф 12

През 2009 г. ГЕРБ спечели парламентарните избори и това даде сериозен тласък за изпълнението на закона за досиетата по отношение на предаването на архивите на тоталитарните служби от съвременните институции, в които те се съхраняваха към онзи момент, във владение и под контрола на избраната през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Дотогава например министрите на вътрешните работи при тройната коалиция в лицето на Румен Петков (2005-2007) и Михаил Миков (2007-2009) правеха всичко възможно да не започнат предаването на тези архиви.

Отделно Министерският съвет, оглавяван от лидера на БСП Сергей Станишев, се постара да забави дейността на Комисията, като със закъснение повече от година ѝ предостави терен с полуразрушени сгради в Банкя, където тя трябваше да изгради ново архивохранилище за документите на тоталитарните комунистически служби, което тя направи успешно през 2010 г.

Само МВР в лицето на ръководството му Цветан Цветанов и заместникът му Веселин Вучков нареди и организира прехвърлянето на над 1 млн. архивни единици – най-големия масив от архиви на ДС – на Комисията по досиетата.

През пролетта на 2012 г. ГЕРБ подкрепи втори мандат на Комисията, което гарантира държавна и политическа подкрепа на активната ѝ дейност.

В края на 2012 г. ГЕРБ инициира кръгла маса с водещи германски експерти в областта на сигурността, на която представи пакет от законопроекти, свързани с националната сигурност.

В този пакет влизаха и законопроекти за НРС и СВИ, които от 10 ноември 1989 г. продължаваха да функционират без устройствени закони, тоест безконтролно.

След кръглата маса, в кулоарите на парламента министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов в отговор на журналистически въпрос заяви, че ако бъде направено предложение за отмяна на параграф 12 от закона за досиетата ГЕРБ ще го подкрепи.

Няколко дни по-късно в парламента беше внесен законопроект за отмяна на параграф 12 от депутатите от Синята коалиция Иван Костов (ДСБ) и Йордан Бакалов (СДС).

В едно от малкото общи решения в 41-то Народно събрание в края на декември 2012 г. Синята коалиция и ГРЕБ гласуваха за отмяната на параграф 12. Така те подкрепиха публичното огласяване на информацията кои лица от тоталитарните комунистически служби са заемали или заемат ръководни постове в НРС и СВИ от началото на прехода насам.

БСП реагира като ужилена и поиска ревизия на решението, но отстъпки не бяха направени. Последваха бурните месеци в началото на 2013 г., когато управлението на ГЕРБ беше атакувано политически и с организирани протести (уж заради цената на тока), а в отговор на атаките Бойко Борисов предприе изпреварващ ход и си подаде оставка няколко месеца преди да изтече мандата на правителството му.

При кабинета Орешарски на БСП и ДПС, подкрепяни в парламента от „Атака”, беше направен опит с нов законопроект да се върне параграф 12, но този опит пропадна, тъй като в парламентарните комисии той не беше подкрепен от ДПС.

Тогава ГЕРБ, изпаднал в опозиция, въпреки спечелите избори, открито се противопостави на връщането на параграф 12, а председателят на Парламентарната група на партията Цветан Цветанов заяви, че опитите за възстановяване на параграф 12 ще върнат страната в друго измерение, различно от европейските ценности (виж интервю с него по темата – ТУК).


Мълчаливото неизпълнение на закона

Онези, които пряко трябваше да изпълнят закона – директорите на НРС и СВИ, всъщност мълчаливо не го правеха. Ръководствата на двете разузнавателни служби трябваше да предоставят щатното си разписание от прехода насам, без което Комисията по досиетата не може да извърши проверката за принадлежност на ръководния състав в НРС и СВИ.

Твърденията, че това ще попречи на работата им или че ще възникне заплаха на националната сигурност, не се покриваха с реалностите.

Комисията по досиетата извърши идентични проверки в други сходни специални служби, пряко свързани с националната сигурност като ДАНС, Национална служба „Охрана” и служба „Военна полиция”. От това не последваха абсолютно никакви проблеми.

През есента на 2014 г. ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори след краткотрайното и злополучно управление на кабинета Орешарски. Борисов сформира правителство в коалиция с Реформаторския блок.

Няколко месеца по-рано, през юли 2014 г., още преди да вземе отново властта, ГЕРБ, в присъствието на лидера Борисов и на германски експерти, представи на конференция своята бъдеща управленска програма в областта на вътрешната сигурност за периода 2014-2018 г.

 В нея беше залегнало да се въведе задължителна предварителна проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби за всички лица, които кандидатстват за постъпване на служба в МВР и в другите служби за сигурност, както и при растеж в кариерата.


След идването на власт на ГЕРБ и Реформаторския блок

След спечелването на изборите през есента на 2014 г. подобна политика не беше въведена. Не само това, но ГЕРБ и Реформаторският блок, в чиято коалиция участваха партиите СДС и ДСБ, когато през 2012 г. гласуваха за отмяната на параграф 12, сега забравиха за него.

По този начин и дясноцентристкото управление на практика не направи и не прави нищо законът да бъде спазен и обществото да научи една от истините на прехода.

А именно, че и съвременните разузнавателни служби, наследници на тежки тоталитарни структури, тясно обвързани със съветските, се управляват и ръководят от кадри на ДС или РУ-ГЩ.

И че в момента тези служби са недосегаеми от закона. Погазването му е ярка демонстрация на несъобразяване с обществения интерес и идеята за върховенството на закона у нас.

Няма сила в страната, която да принуди тези специални служби да разкрият тоталната зависимост на своя кадрови състав от тоталитарните структури и пряката им обвързаност със съветските им „братски” органи като КГБ и ГРУ.

Като посочвам, че няма сила, имам предвид, че нито президента Росен Плевнелиев, нито главния прокурор и прокуратурата като цяло, нито правителството и премиерът Бойко Борисов (от началото на 2016 г.  НРС, преименувана на Държавна агенция „Разузнаване”, премина на подчинение на Министерския съвет, б.а.), нито министър на отбраната в лицето на Николай Ненчев от Реформаторския блок, на чието пряко подчинение е СВИ, имат политическата воля или убеденост в необходимостта законът да се спазва и върховенството му да не е само празна дума.

Е, май свикнахме с подобни абсурди. Знаем, че те, управляващите, имат далеч по-важни и отговорни задачи за решаване. Но когато им е удобно, ще чуем да се оправдават а това, че все Държавна сигурност и хората, свързани с нея, им пречат да управляват. Грешката на СДС от периода 1997-2001 г., която те повтарят днес.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов