|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отец Паоло Кортези: Елате и вижте „Белене”, песента на свободата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Паоло Кортези   
Сряда, 01 Юни 2016 10:52

alt

Сайтът desebg.com публикува емоционалното и вдъхновяващо слово на отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в гр. Белене, произнесено по време на националното годишно поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на мястото на бившия концлагер „Белене” на остров „Персин”. То се проведе на 28 май 2016 г. в присъствието на президента Росен Плевнелиев (виж речта му – ТУК) и около 1000 граждани от различни краища на България, както и гости от Франция, САЩ и Румъния. Текстът е препечатан от сайта Културен център „Евгений Босилков – Белене” (bosilkov.com). Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.


Скъпи приятели,

Благодаря на всеки един от вас, че сте днес тук с нас, за да въспоменем заедно невинните жертви на всички тоталитарни режими, които напоиха с кръвта и сълзите си Европа и света през целия 20 век.

Както със сигурност сте забелязали, в програмата днес беше предвидено да поставим първия камък на Парк-Мемориала, който да възпоменава всички тези гореспоменати мъченици. Обаче днес няма да направим никаква първа копка. Защо? Защото няма нужда от това. Това възвишено място е вече Парк-Мемориал. Разбира се, малко по български – с много трева, която чака да бъде окосена, с един незавършен паметник, с неравен път… с все още малко посетители. И въпреки всичко, това лобно място е вече Парк-Мемориал.

Благодаря сърдечно, преди всичко на репресираните и на техните асоциации, които идват като поклонници тук вече 27 години. Те никога не забравиха… пътя на Голгота… и с тази тяхна вярност, ни засвидетелствуваха, че тук е възможно да се срещнем, за да си спомним, за да въспоменаваме, за да се помолим… за да възпеем свободата.


„Белене” – по-красиво място, по-чисто и по-посещаемо

Благодаря също и на всички приятели, които през последните две години помогнаха да направим по-красиво, по-чисто и по-посещаемо, дори през цялата година, това място. Тъй като нашите единствени ресурси до този момент са  ръцете ни, защото сме без финансови средства, поздравявам сърдечно и по особен начин доброволците от Белене и България, както и седемдесетте италиански ученици, които дойдоха тук миналата година, за да почистят. Благодаря специално на Христо Христов и на Веселин Байчев за тези две перманентни мостри (изложби, бел. ред.), които обогатяват това място на паметта.

В последните месеци придружавах до тук, почти всяка седмица, повече от 1000 души, идващи от цяла България, от различни Европейски Държави, както също и от Африка, Съединените щати и Австралия. Всеки път, идвайки с тези посетители тук, преживявах отново и отново онова, което изживях, когато посетих Ардеатинските пещери, лагера на Фоссоли в Италия, Дахау в Германия, Аушвиц в Полша, Соловетски остров в Русия, Сигет в Румъния, Шкодра в Албания, Яд ва-Шем в Йерусалим.  Какво си спомням?!


Песента на свободата от сълзите и кръвта на жертвите

Преди всичко ТИШИНАТА. Това са места, които посещаваш, за да помълчиш, защото не успяваш да промълвиш. Но не само… в тези места се долавя една такава енергия, която подтиква и твоето сърце и разум да станат тихи. Всяка емоция приглъхва. Всяко чувство на ярост и омраза, отмъщение…се разсейват в небитието и в теб се загнездва някакво странно и неописуемо спокойствие, медитативна тишина…

В тази тишина, в това спокойствие ходиш бавно и наблюдавайки останалите там неща, лицата на жертвите по портретите, слушайки и прочитайки за техните истории и свидетелства... започваш да чуваш една нова мелодия, която започва бавно като реквием, след това става умерена – анданте, после бурна и поразителна.

Това е песента на свободата, специална песен, която само на места като тези може да се чуе. Защото нотите ѝ не са написани с мастило върху петолинието и не би било възможно да се повтори, и дори не може да се запише върху диск. Това е песента на свободата, чиито ноти са сълзите и кръвта, паднали и напоили тази земя. Това е песента на свободата, където отекват въздишките в ледените бараки, виковете на палачите, страдалните ридания от тежкия робски труд, поругаването и шепнещите имена на скъпите дечица, на съпругите и съпрузите, на родителите, останали там някъде далеко…

Да, това е песента на свободата, вдъхновена от тревожните удари на едно сърце, изпълнено със страхове и притеснение. Това е песента на един народ, на цели народи, насилени, експлоатирани, помаймунчени от собствените им събратя, нападащи и унищожаващи, провокирани от нечовешки идеологии.


От нас зависи

Ето защо този наш Парк-Мемориал на този остров е важен и ценен: той е ценен, защото тук можем да чуем песента на свободата. Днес сме свободни, защото нашите невинни братя и сестри са изпели тази песен. И позволим ли си да забравим песента…! тях… тях забравяме и изпращаме паметта им свята в забвение….

От нас зависи да направим този Мемориал все по-красив и приветлив: нека и тези три рози, които днес посаждаме, да цъфнат и да пораснат, за да стане това място цъфтяща градина…

От нас зависи да се мобилизираме и да почистим все повече това място. Вече го почистваме. Зависи от нас това място да се обогатява все повече и повече с нови лица и свидетелства, предмети и спомени на паметта… и го правим!

От нас зависи дали ще доведем тук нашите приятели, нашите деца, целия свят: всичко това го правим и ще продължим да го правим все по-добре.

Очакваме от институциите разрешение да развием това място. Нямаме пари… търсим ги, ясно е, но също и без тях (както забелязвате) може да се направи много.

Благодарим ви, г-н Президент, благодарим и на вас от различните институции и представителства. Благодарим и на вас приятели, дошли отвсякъде, за присъствието и сътрудничеството в този труд на паметта, който никога не би могъл да завърши.

От днес когато някои ви каже: „Какъв срам, България е единствената европейска държава, която няма достойно място посветено на мъчениците на 20 век” отговорете с гордост: „Не, не драги! Ние имаме Белене! Елате и вижте!” и след това го доведете тук. Елате в Белене когато искате и с когото искате: ние сме тук, и ще ви придружаваме, за да чуем отново заедно песента на свободата.  Можем да продължим да бъбрим, колкото си искаме, но когато дойдем тук, нашите думи секват, защото само в тази тишина можем да чуем песента на свободата.

Благодаря! Не искам последният ми поздрав към вас да е: „Довиждане до следващата година!”, защото вече можем да се срещнем тук в Парк-Мемориала на Белене, всеки ден. И всеки нов ден е подходящ ден, за да слушаме, за да си спомняме, за да се помолим, за да почитаме… да се срещнем със „свободата, която едничка ни прави свободни”.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов