Съвсем скоро в парламента ще бъдат разгледани на първо четене два законопроекта (днес обсъждането им беше отложено), чиято цел е унищожаването на едно малкото достижения на демокрацията и гражданското общество, постигнато след много превратности и граждански натиск в Бъгария.

Става въпрос за отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби и за законопроектите на БСП и бившия щатен сътрудник на Държавна сигурност и независим депутат, влязъл в 43-то Народно събрание от листата на Патриотичния фронт (листата на НФСБ) Велизар Енчев (виж досието му – ТУК), чиято близка цел е да бъде отменен законът за досиетата и закрита Комисията, създадена със закона.

По-далечната цел е достъпът до събраните от Комисията архиви на тоталитарните комунистически служби, обслужвали в периода 1944-1990 г. интереса на една чужда държава – СССР, чийто проводник в България е БКП, да бъде блокиран и на практика забранен.

Дали този пореден, може би 10-ти опит да бъдат затворени досиетата на тоталитарният комунистически режим, подложил на 45-годишна репресия собствения си български народ, ще успее, е отделен въпрос.

Защо се стигна дотук?

Онова, на което демократично мислещите българи, желаещи свободна и независима България, трябва да си отговорим днес, е как допуснахме и допускаме 26 години след краха на комунистическата система бившите комунисти и лица, клели се в безпределна вярност на партията и на една чужда страна Съветския съюз, да бъдат толкова нагли днес?!

Отговорът е един и той трябва да бъде казан на висок глас. Причината е в крещящата липса на справедливост и лустрация в България.

Това, че нашата страна е единствената, в която от целия бивш Източен блок (с изключение на Русия) не осъди престъпленията на комунизма и единствената, в която не беше проведена лустрация, е показателен.

А това, че никога не е късно тази политика да бъде приета го показа Румъния, която през 2012 г. прие Закон за лустрацията, а днес съди успешно бивши началници на концлагери, създадени по времето на комунистическите ръководители Георге Георгиу-Деж и Николае Чаушеску.

Предателството на СДС към демократичното общество

За да бъдем обективни е необходимо да припомним и предателството, което СДС извърши срещу собствените си избиратели в периода 1997-2001 г., когато цялата власт беше в техни ръце.

Тогава, през 1998 г., именно СДС не подкрепи предложения от своя коалиционен партньор в Обединените демократични сили – Народен съюз цялостен Закон за лустрацията (виж историята на неосъществената лустрация – ТУК).

Иван Костов, лидер на СДС и министър-председател по това време, заяви, че един такъв закон ще засегне много малко хора и го определи като закъснял.

Президентът Петър Стоянов, пък коментира тогава дословно:

 „Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото.“

„Плодовете” на политическата безотговорност

Е, днес берем „плодовете” на тази стратегическа грешка на двамата (уж) десни политици, и огромен грях към над 1 милион избиратели, поднесли на тепсия властта на СДС, с вярата и надеждата, че съюзът ще изпълни предизборните си обещания за извършването на истинска декомунизация в България.

Тази липса на политическа воля през 1998 г. на онези, които тогава се определяха като десни, днес подхранва безкрайната наглост на бившите комунисти и лицата от ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване, аналог на съветското ГРУ в НРБ, б.а.).

БСП – ретроградна и зависима от комунистическото си минало

Наглост, чиито измерения виждаме постоянно. Наглост на БСП, която през 2006 г. подкрепи закона за досиетата, който днес иска да бъде отменен. Наглост на наследниците на БКП, които през 2012 г. гласуваха за втори мандат на същата тази Комисия, която днес искат да ликвидират, че на всичкото отгоре и се спазариха двама нейни представители да влязат в държавния орган.

БСП просто ни показва, че не само не е модерна лява партия, а е най-ретроградният политически субект в България, останала в плен и зависимост на комунистическото си минало.

Наглост на бивши оперативни работници, които в собствените си автобиографии се срамуват да признаят, че са работили за Държавна сигурност, посочвайки абревиатури на специални служби, създадени чак през 1990 г., след краха на комунистическия режим  в стремежа си да залъжат младите хора, непознаващи в подробности позорната им история да се кланят на Кремълските си господари.

Бивши оперативни работници с „добре изградени маркситко-ленински мироглед”, които след агресията на Русия в Крим захвърлиха бързо овчите си кожи и бълват антиевропейска и антинатовска реторика.

Неадекватното поведение на партиите център-дясно

За да се стигне до липсата на каквато и да е адекватно поведение по политическите сили днес, които се припознават като център-дясно, допускащи сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в своите листи.

Показателни в това отношение са последните местни избори през есента на 2015 г., на които партиите в Реформаторския блок допуснаха да издигат за кметове и общински съветници сътрудници на Държавна сигурност!?

ГЕРБ тихомълком изостави инициативата си от 2011 г. да извършва предварителна проверка на своите кандидати на местните избори.

Малцина са тези като депутата Методи Андреев (ГЕРБ), които открито признават, че в настоящия парламент няма политическо мнозинство, което да осъществи лустрация.

Горчивият извод е, че онези българи, които мечтаем за нормална държава, независима от посткомунистическото блато, в което е поставена през целия преход, всъщност никога не сме имали истински свои представители в парламента за следните три стъпки: осъждане на комунизма и неговите престъпления, лустрация и пълно отваряне на досиетата (те бяха отворени едва на 16-та година в резултат на силен граждански натиск).

Общото между глашатаите на Кремъл и противниците на отварянето на досиетата

Не може и да не отбележа, обединителната връзка между противниците на закона за досиетата и Комисията, и проруските глашатаи в момента в България.

И БСП като партия, и лица като Велизар Енчев, клели се във безпределна вярност към „дружбата със СССР”, са горещи привърженици на Русия на Путин.

Мандатът на Комисията по досиетата изтича след една година, през май 2017 г., но очевидно бившите комунисти и кликата на Държавна сигурност са крайно изнервени и нетърпеливи да блокират това законодателство възможно по-рано.

Този факт е показателен, че атаките срещу закона за досиета и дейността на Комисията са част от хибридната война, която Русия води срещу България.

Именно архивите на тоталитарните комунистически служби най-ярко осветяват огромните зависимости на комунистическия режим и репресивни служби от СССР и агентите ѝ за влияние, проявяващите след краха на системата в политиката, икономиката, медиите, съдебната власт, образованието и паралелната властова мрежа, изградена от Държавна сигурност.

Затова Комисията по досиетата и законът за отварянето им са трън в очите на БСП и кликата на ДС.

Ще допуснем ли политическа търговия с Комисията и архива на ДС?

Законопроектите на БСП и такива бивши щатни работници на Държавна сигурност като Велизар Енчев няма да са единствените опити да се унищожи това демократично достижение на българското общество.

Битката за архива на тоталитарните комунистически служби тепърва предстои.

Онова, което трябва да направим, е да не допуснем този архив, който Комисията събра с толкова труд и след такава огромна съпротива, да бъде изтъргуван политически.

Вече станахме свидетели как постът на националния омбудсман беше изтъргуван в ползва на БСП. Затова трябва да бъдат пресечени всякакви опити за политическа търговия с досиетата и архива на Държавна сигурност и РУ-ГЩ, достъпът до които трябва да се запази.

Съвсем отделен е въпросът за това дали на обществото (не на политиците) е необходим независим орган, който да продължи проверките на изборните лица за принадлежност към тоталитарните комунистически служби и след май 2017 г., когато изтича втория мандат на Комисията.

Последното социологическо проучване на „Алфа рисърч”, представено в предаването „Референдум” на БНТ през декември 2013 г., категорично показа, че 88,3% от анкетираните настояват за задължителна проверка за принадлежност към ДС на лицата, които заемат ръководни длъжности.

А 73,3% подкрепят забраната със закон (лустрация) за заемането на държавни постове от лица, сътрудници на комунистическите тоталитарни служби.

Как и дали политиците ще се опитат да заобиколят общественото мнение предстои да станем свидетели.