|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Стига толкова: Не на страха и на държавата на олигархията! ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд   
Петък, 11 Декември 2015 15:24

alt
Едно слово, посланието на което в днешното време на кръстопът трябва да стигне до повече свободни хора, все още вярващи, че нещо в тази държава може да се промени за добро. Сайтът desebg.com препечатва от Медиапул речта на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, произнесена днес по случай честването на 135-годишнината от създаването на съда. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

 

Благодаря на всички вас, че сте днес с нас, за да отбележим 135-годишнината от създаването на Върховния касационен съд. Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията.

Става дума за гласуваните промени в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.

 

Нищо в политиката не е случайно

Но както казва Рузвелт: "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено". Затова, ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.

Ако през това време два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партиите ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.


Ако наричат преврат търсенето на истината

Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.

Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?


Непрекъснато тиражираната лъжа

Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система, кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система? По закон и конституция това е Висшият съдебен съвет.

Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на ВСС, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната във цялата система.


Усилия за... спъване на реформата

Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата, са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.


Кого е вербувала олигархията

Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.

Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – съдебната система.

Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.


За ценностите на старите демокрации

Обръщам се към вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солун издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание и което е – да бъде свободен и независим.

Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние, като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото.

Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.


Единственото от което трябва да се страхуваме е самият страх

В този смисъл ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

Ще завърша с една с притча. Кралят осъдил един човек, за чието деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото.

Когато на шията му сложили примката, той казал: "Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?". Кралят се разсмял: "Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото". – "А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа" – добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си.

След като замълчал, кралят отговорил: "Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето".

Поздравявам ви с днешния ден и моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "Не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: стига вече толкова!

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов